Решение № 282 от 19.04.2023, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Русе, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20224520202249 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. М. М. К., постоянно пребиваващ в страната испански гражданин, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 22-0453-000320 / 20.10.2022г. на Началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.183 ал.7 от ЗДвП му били наложени наказания “глоба” в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2022г. в с.Ряхово обл.Русе около 13,30 ч. жалбоподателят управлявал т.а.

„Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4 Матик“ с ДК № Р 34 29 КК в района на ул.“Цар Борис Първи“ № 23 в посока гр.Сливо поле. В този участък със заповед № РД -09-198/10.03.2021г. на Кмета на община гр.Сливо поле била въведена временна организация за безопасност на движението (ВОБД), с оглед извършване на отводнителна дъждовна канализация на кръстовището на ул.“Цар Борис Първи“ с ул.“Люлин“ и ул.“Весела“. По тази причина ул.“Цар Борис Първи“ била сигнализирана с пътен знак „Б1“, забраняващ навлизането по нея. Въпреки наличието на този пътен знак жалбоподателят навлязъл по нея, но се върнал ,защото стигнал по разкопана част, преминаването през която било невъзможно. Това било възприето от св.Т. Ц. , полицейски служител, който бил в една от пресечките на улицата в 1 служебен автомобил със своя колежка. Те последвали с автомобила си жалбоподателя, като го настигнали и му извършили проверка по ЗДвП. Извършили му проверка и за употреба на наркотици, като полевият тест отчел употреба на кокаин. В хода на проверката била извикана св.Б. Т., преводач от испански, доколкото жалбоподателят имал токова гражданство и съответно владеел този език. Били му съставени два АУАН – за навлизане срещу знак „Б1“ и за нарушение по чл.5 ал.3 т. 1 пр.2 от ЗДвП, като св.Т. му превела съдържанието и на двата АУАН, а също и на заповедта му за задържане за 24 ч. по Закона за МВР във връзка с управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Въз основа на съставения АУАН за навлизането срещу пътен знак „Б1“във връзка с въведената ВОД по ул.“Цар Борис Първи“ АНО издал обжалваното наказателно постановление против него, като му наложил горепосочените кумулативни наказания на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. В случая не са налице основания за отмяна или изменение на наказателното постановление.

Фактическата обстановка по делото съдът намира, че е безспорно установена, като между страните няма спор по въпроса навлязъл ли е жалбоподателят срещу пътен знак“Б1“, който на основание чл.47 ал.3 от ППЗДвП, забранява влизането на пътни превозни средства.

Това се установява от показанията на актосъставителя св.Т. Ц., който е очевидец на нарушението, тъй като пряко и непосредствено е възприел движението по ул.“Цар Борис Първи“ от страна на жалбоподателя. В своите показания св.Т. Ц. твърди „В този момент видях как жалбоподателят премина с лекия си автомобил по улицата, която беше затворена поради ремонтни дейности с пътни знаци. Мисля, че имаше знак „Б1“. В този смисъл по делото може да се установи по безспорен и несъмнен начин времето и мястото на което е извършено нарушението.

Единствените възражения, което прави защитата се изразяват в това, че при съставяне на АУАН не е присъствала в качеството и на преводач св.Б. Т., което е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, а също е така е нарушена и разпоредбата на чл.81 ал.1 от Наредба № 3/2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, за краткост Наредбата.

На първо място с оглед изясняване на обстоятелството има ли извършен или не превод на АУАН съдът е разпитал в качеството на свидетел Б. Т.. От нейния разпит се установява, че „Много документи му превеждах, може би пет – шест и трябваше да спазим някакво време, за да тръгнем за кръвната проба“, показанията и на л.32 , гърба от пр. за с.з. от 14.02.2023г. Всъщност от нейния разпит в най-голяма степен се установяват и мотивите на жалбоподателя за извършеното административно нарушение : „Всъщност се оказа, че е през някъде където тече ремонт и той е завил някъде където не е трябвало , за да скъси пътя и твърдеше, че си позволил, защото било почивен ден“, пак там. При това положение съдът намира ,че безусловно на жалбоподателят му е била разяснено какво нарушени е извършил и същият много добре е разбирал за какво е обвинен. Всъщност това се установява и от показанията на актосъставителя, който си спомня, че жалбоподателят е говорел „развален „ 2 български и дори му е обяснил, че не разбира значението на пътен знак „Б1“. При това положение, дори и на АУАН да липсва подпис на св.Т. в качеството и на преводач, съдът намира ,че няма допуснато съществено нарушение на процесуални правила, защото основния компонент на правото на защита – лицето да разбере в какво нарушение е обвинено – е останал ненакърнен, тъй като по напълно ясен и недвусмислен начин е разбрал какво нарушение е извършил, което му е било напълно ясно още и преди идването на св.Т..

В случая приложими са привилата на гл.ХХХа от НПК по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, като в нея няма изрично условие за задължителен подпис на преводача на акта на който се превежда ; в тази връзка е и разпоредбата на чл.129 ал.2 от НПК, съгласно която п ротоколът се подписва от органа, извършил действието, както и от други участници в наказателното производство в случаите, предвидени в този кодекс.

Подобно изискване няма по гл.ХХХа от НПК за подпис на преводача в превеждания процесуален документ, т.е. това не е предвидено изрично по силата на чл.129 ал.2 от НПК.

Този извод се налага и от сравнителното тълкуване с разпоредбата напр. на чл.237 ал.4 и чл.382 ал.6 от НПК, които въвеждат безусловно изискване за подпис на протокола, обективиращ извършваното действие, като абсолютно условие за неговата процесуална законосъобразност.

Не е основателно и възражението, че издадената заповед № РД -09-198/10.03.2021г. на Кмета на община гр.Сливо поле е в нарушение на чл.81 ал.1 от Наредбата , тъй като в нея не е определен срокът и на действие. Инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на административните актове в рамките на съдебните производства по ЗАНН, е недопустим.

Правна възможност и проверка за валидност и законосъобразност на индивидуален или общ административен акт по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК има само общият съд в рамките на общото гражданско производство. В производството по реда на чл. 63 и сл. от ЗАНН, не може да се извършва инцидентен контрол за законосъобразност на заповедта на кмета, управляващ общинския път какъвто е процесният, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за тази проверка е предвиден специален процесуален ред по чл. 179 – 184 от АПК. При наличието на регламентиран специален процесуален ред за оспорване на административните актове, няма как районният съд в производството, развиващо се по правилата на НПК, да упражни инцидентен съдебен контрол досежно твърдяната незаконосъобразност на административния акт за въвеждане на временна организация на движението, вкл. и срокът и на действие, и по-конкретно дали е определен или определяем.

По делото не се твърди, а и не се сочат доказателства Заповед № РД -09-198/10.03.2021г. на Кмета на община гр.Сливо поле да е била оспорена от заинтересовани лица, поради което и като стабилен и валиден административен акт следва да бъде зачетена в настоящото съдебно производство по обжалване на наказателното постановление.

Размерът на санкцията е от категорията на абсолютно определените и същата не зависи от волята на АНО и съда, т.е. налице е забрана за индивидуализация на кумулативните наказания.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Доколкото по делото са представени доказателства за разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение и е направено изрично искане за присъждане на такива при такъв изход на делото, същото следва да бъде уважено. съдът

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал. 9 вр. чл.63д ал.3 от ЗАНН, 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0453-000320 / 20.10.2022г. на Началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР - гр.Русе, с което за нарушение по чл.183 ал.7 от ЗДвП на Х. М. М. К. с ЛНЧ*** са му наложени наказания “глоба” в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА Х. М. М. К. с ЛНЧ*** да заплати на ОД на МВР- гр.Русе сумата от 150 лв. за разноски по делото, представляващи юрисконслутско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4