Решение № 1762 от 30.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1762 гр. Плевен, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20214430102047 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.145 и сл. АПК вр.§19 от ЗИД на АПК вр.чл.19а, ал.4, т.3 от ЗСПЗЗ

Административното дело е образувано по ИМ /с характера на жалба срещу мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт според адв.М. Д. – определена за осъществяване на правна помощ на ищеца/ от М. П. К., ЕГН **********, от гр.П., ***, против *** ***. Посочва се, че със заявление вх.№*** г. ищецът е поискал да бъде обезщетен по преписка за обезщетяване с вх.№*** г. за признато, но невъзстановено право на собственост върху имот от 11,012 дка. с равностоен имот от общинския поземлен фонд.

Поради непроизнасяне в срок от *** *** се е развило производство по реда на чл.145 и сл. от АПК пред ***, като с решение от *** г., в сила от *** г., по гр.д.№*** г. на ***, мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната за произнасяне по заявлението. Твърди се, че съгласно чл.57, ал.1 от АПК *** *** е следвало да се произнесе по преписката в срок до 14 дни, тоест до 23,03,2021 г. Поради липса на такова произнасяне, с оглед разпоредбана на чл.58, ал.1 от АПК следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ да се издаде акта, който може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който адм.орган е бил длъжен да се произнесе. Твърди се, че на практика е налице повторен мълчалив отказ, който е нищожен според чл.177, ал.2 от АПК, тъй като е в противоречие с влязлото в сила решение по гр.д.№*** г. на ***. Направено е искане повторния мълчалив отказ да се обяви за нищожен и да се върне преписката на *** *** за решаване на спора по същество в 14-дневен срок. Направено е искане след установяване на основателността на жалбата Председателят 1 на *** да бъде сезиран за издаване на разпореждане по реда на чл.306, ал.2 от АПК, с което да бъде наложено наказание на длъжностното лице, което не е изпълнило задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Претендират се разноски. Направено е искане да бъде изискана от *** *** административната преписка по заявление с вх.№*** г., с което М.

К. е поискал да бъде обезщетен по преписка за обезщетяване с вх.№*** г. за признато, но невъзстановено право на собственост върху имот от 11,012 дка. с равностоен имот от общинския поземлен фонд. Направено е искане и за изискване и прилагане към настоящото дело на гр.д.№*** г. на ***. Допълнителна молба от *** г. адв.Д. е поискала съдът да се произнесе инцидентно на основание чл.17, ал.2 от ГПК по валидността на следните административни актове – Решение №*** г. и Решение №*** г., издадени от ***-***, като се констатира тяхната нищожност. В с.з. адв.Д. – определена за осъществяване на правна помощ на жалбоподателя, сочи, че следва да се обяви нищожността на Решение №*** г. и Решение №*** г. на *** – ***, след което да се приеме, че е налице претендирания от ищеца мълчалив отказ.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на жалба, в който сочи, че същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, алтернативно – че е неоснователна.

Посочва се, че с Решение №*** г. *** *** е определила на наследниците на П. К. Ц. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на събоственост върху 10,857 дка. на стойност 8523,00 лева, като това решение не е обжалвано и е влязло в сила. Твърди се, че М.

К. не е останал доволен и със заявление вх.№ *** г. е поискал от *** – *** да бъде обезщетен за признато, но невъзстановено право на собственост не върху 10,857 дка., а върху 11,012 дка. и именно произнасянето по това заявление е предмет на гр.д.№*** г. на ***. Сочи се, че с Решение №*** г. *** *** е определила на наследниците на П. К. Ц. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на съсобственост върху 0,155 дка. на стойност 122,00 лева, в допълнение към 10,857 дка., определени с Решение №*** г.

*** ***. Твърди се, че тези две решения са позитивни административни актове, с които адм.орган се е произнесъл и е уважил в цялост исканията на заявителя М. К., обективирани във вх.№ *** г., поради което е отпаднал правния интерес от водене на настоящото дело.

Сочи се, че жалбата следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. На *** г. от *** – *** е изпратена и преписката по заявление с вх.№*** г. В с.з. проц.представител на ответника сочи, че обстоятелството, че заявлението от П. К. не е подписано от него, е ирелевантно в случая. Твърди се, че във всички случаи, в които за определено землище има въведен коефициент за редукция, земята, подлежаща на възстановяване подлежи на намаляване с този коефициент, като за разликата лицата се обезщетяват с компенсаторни бонове. Посочва се, че в полза на М. К. има изрично произнасяне с положителен административен акт, с който са уважени всички негови претенции.

С решение №*** г. /с характер на определение/ съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. П. К. с вх.№*** г. срещу Мълчалив отказ на *** *** да се произнесе по Заявление вх.№*** г., подадено от М. П. К., като процесуално недопустима, и е 2 прекратил производството по гр.д. №2047/2021 г. на ***.

С определение №*** г. по ч.кас.адм.д.№*** г. на *** П. е отменено Решение №*** г. /с характер на определение/, постановено по гр.д.№*** г. по описа на ***, като делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

С разпореждане от 21,07,2022 г. делото е насрочено в с.з., като административния орган – *** – ***, е задължен да представи в цялост, в заверен препис, преписката по възстановяване на собствеността върху земеделска земя на П. К. Ц..

В последното с.з. при повторното разглеждане на делото ищецът се явява лично като заявява, че не приема последното издадено решение и ще го обжалва, като претендира направените разноски.

Адв.М. Д. – определена за осъществяване на правна помощ на ищеца, сочи в с.з., че с оглед представеното в последното съдебно заседание Решение на ***, е отпаднал правния интерес на ищеца за водене на настоящото дело. Посочва се, че ищецът има право на разноски на основание чл.143, ал.3 от АПК, тъй като все пак при образуване на делото ищецът е имал правен интерес.

Проц.представител на ответника – юрк.Д., моли съда да прекрати делото и молбата да бъде оставена без разглеждане. Счита, че искането за разноски следва да се остави без уважение, тъй като е имало издаден нарочен административен акт, с който ищецът не е бил съгласен, същият е оттеглен в хода на производството и е постановен друг, който е в негов интерес.

След последното по делото заседание ищецът М. К. е подал заявление, в което моли съда „да остави без уважение Реш.*** от *** г. като недостоверно“ и да се глоби юрк.Д. за опит за заблуждение на съда. Съдът счита, че не следва да обсъжда това заявление на ищеца, тъй като същото няма характер на писмена защита, а от друга страна няма правна възможност да се въвеждат нови искания след приключване на съдебното дирене.

Въз основа на приложените доказателства и събраните допълнително такива при повторното разглеждане на делото, съдът приема следното от фактическа страна:

Видно е, че със заявление вх. № *** г. до *** на *** ***, жалбоподателят М. П. К. е поискал да бъде обезщетен по преписка за обезщетяване за признатото, но невъзстановено право на собственост върху имот от 11,012 дка. с равностоен имот от общинския поземлен фонд, като са посочени два възможни имота.

Безспорно е по делото, че П. К. Ц. е починал на ***г. и М. П. К. с ЕГН ********** е негов наследник. Това обстоятелство е видно от изисканото служебно удостоверение за наследници с изх. №*** г. на *** /на л.114 от делото/.

Не се спори между страните и се установява от представеното от *** *** заверено копие на протокол №*** г. на *** *** /на л.36 от делото/, че на П. К. Ц. било признато и определено право за възстановяване на собственост върху общо 51,700 дка. земеделски земи с план за земеразделяне.

3

Не се спори между страните, че поради заемане на голяма част от землището на *** от водни площи, с протокол №*** г. *** определила коефициент на редукция за землището на ***, възлизащ на 0,79, като площта на всички земеделски земи, възстановени в землището следвало да бъдат намалени с 21%.

Установява се от представения препис на решение №*** г., че е възстановено правото на собственост на П. К. Ц. върху следните имоти: нива от 2,611 дка., *** категория, имот № *** в местността „***“; нива от 28,800 дка., *** категория, имот №*** в местността „***“; нива от 9,285 дка., втора категория, имот №*** в местността равнището, или общо 40,696 дка.

Видно от представения препис на Решение №*** г. е, че е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка., от които за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове 10,857 дка. на стойност 8523,00 лева. Решението е постановено в състав – Председател и трима членове. От представеното ксерокопие на Решение №*** г. на *** – П., постановено по адм.д. №*** г. /на л.42 от делото/ се установява, че е обявено за нищожно Решение №*** г. на ПК ***, с което е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка.

Видно от представения препис на Решение №*** г. е, че е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 11,012 дка., от които за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове 11,012 дка. на стойност 8644,00 лева. Решението е постановено в състав – Председател, секретар и трима членове.

Установява се от представеното заверено ксерокопие от Заявление вх.№*** г. на *** ***, че М. К. е поискал от *** *** отново да разгледа въпроса за обезщетяване за разликата между възстановеното право на собственост и признатото, но невъзстановено право на собственост до общия размер от 51,700 дка.

С решение №*** г. *** *** е определила правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка. на стойност 8523,00 лева. Няма данни това решение да е обжалвано.

Установява се от представеното заверено ксерокопие от Заявление вх.№*** г. на *** ***, че М. К. въпреки постановеното на *** г. решение е поискал да бъде обезщетен със земеделска земя, като посочва свободни имоти - имот №*** от 11,800 дка. в местността *** и имот №*** от 11,603 дка. в местността ***, и двете ниви собственост на ***, срещу доплащане от 785,00 лева за декар /л.51 от делото/. На това заявление К. е получил отговор с изх.№*** г., с което го уведомяват за постановеното на *** г. решение.

Непроизнасянето от *** – *** по заявлението от *** г. е прието за мълчалив отказ от *** с решение №***/*** г., като преписката е върната на *** – *** за произнасяне по подаденото заявление.

С решение №*** г. *** *** е определила на П. К. Ц. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 0,155 дка. зем.земя на стойност 122,00 лева.

4

Няма данни това решение да е обжалвано.

Във връзка с оспорване на подписа, поставен на заявление/декларация от *** г. е назначена съдебно-графологична експертиза. Видно от заключението на вещото лице по назначената експертиза, подписите срещу текста „Подписали“ и подписите в Данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ с вх.№*** г. от името на И. Г. К., са изписани от едно и също лице.

С Решение №Д***/*** г. на *** ***, наследниците на П. К. Ц. се обезщетяват за общо 11,012 дка. земя на стойност 8644,00 лева, с поименни компенсационни бонове на стойност 8644,00 лева. На съда е служебно известно, че с решение №*** г., постановено по гр.д.№*** г. на *** е прогласено за нищожно на основание чл.145 и сл. АПК вр. пар.

19 от ЗИД на АПК вр. чл. 19а от ЗСПЗЗ, Решение №***/*** г. на *** ***, с което наследниците на П. К. Ц. се обезщетяват за общо 11,012 дка земя на стойност 8644 лева, с поименни компенсационни бонове на стойност 8644 лева, поради противоречие със закона, като преписката е върната на *** – *** за произнасяне по заявлението на М. П.