Определение № 1453 от 30.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1453 гр. София, 30.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Катерина Рачева

Ралица Димитрова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000501983 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на С. И. Т. срещу определение № 262658/18.04.2022г. на СГС, ГО, 14 състав, постановено по гр.д. № 8109/19г., с което е оставена без уважение молбата му по чл.248, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен като излага, че поисканото адвокатско възнаграждение като разноски от ответника БНБ е непосилно да го заплати. То надхвърля 80 пъти МРЗ за страната. Сочи, че прекомерно високите разходи, свързани с воденето на съдебен процес, водят до нарушаване на изискването за достъп до съд. Позова се на практика на ЕСПЧ, отнасяща се до държавната такса. Поддържа, че адвокатът не следва да се отклоняват от възнагражденията по Наредба № 1/2004г. и съдът следва да се съобразява с тях, за да не се достигне до увреждане на конкуренцията.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.

БНБ в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва частната жалба. Излага аргументи, за нейната неоснователност, тъй като му се дължат разноски при отхвърляне на исковете. Възнаграждението е изчислено съобразно установения минимум по Наредба № 1/2004г.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната жалба е допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Разгледана по същество тя е основателна.

Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е представянето на такъв. В случая се иска изменение на разноските, присъдени на ответника, поради което е без значение дали жалбоподателят/молител е представил списък по чл.80 от ГПК. Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е допустима.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на

Ст. Т. за изменение на решението в частта за разноските, тъй като присъденото с решението адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните размери на Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В постановения съдебен акт по съществото на спора не е уважено възражение на ищеца с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК по отношение адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на БНБ.

Отговорността на разноски в гражданския процес е регламентирана в чл.78 от ГПК. Според правилото на тази разпоредба при отхвърляне на иска ответникът има право на разноски, включително и за адвокатско възнаграждение. Когато такова е уговорено и фактически заплатено съдът следва да го присъди. Ако насрещната страна счита, че размерът му е прекомерен, тя може да се възползва от правото по чл.78, ал.5 от ГПК като направи възражение пред съда с искане за намаляването му. То трбява да е въведено своевременно в процеса, а именно до приключване на устните състезания по делото пред съответната инстанция. В случая, това на Ст. Т. е релевирано в срок и следва да бъде разгледано.

2

Според чл.36, ал.1 от ЗАдв. адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът му трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия-чл.36 ал.2 от ЗАдв.

Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение рефлектира пряко и върху страната, която понася отговорността за възмездяването му като разноски по правилото на чл.78 от ГПК. Тя не може да отговаря за необосновано и несъобразено с фактическата и прана сложност на делото възнаграждение, за определено такова само с оглед на материалния интерес. Правата на страните при прекомерно по размер претендирано адвокатско възнаграждение са гарантирани чрез разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и възможността, по изрично направено възражение, съдът да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение, което да заплати насрещната страна. Това не означава интервениране в сферата на отношенията между адвокат и клиент досежно размера на договореното между тях заплащане за предоставената правна помощ и съдействие.

Определянето на нов размер на възнаграждението на адвоката е свързано само с разноските в гражданския процес, които страните си дължат по реда на чл.78, ал.1 от ГПК. Намаляването му от съда в този случай не се отразява на договора за правна защита и съдействие, сключен между адвокат и клиент и на заплатеното и получено възнаграждение. Съдът не може да го измени и да замести волята на сключилите го.

С последните изменение на чл.78, ал.5 от ГПК, които следва да се съобразят, тъй като процесуалната норма има незабавно действие, е предвидено, че при възражение съдът следва да съобрази не само фактическата и правна сложност на делото, като обективни критерии, отнасящи се до размерът на адвокатското възнаграждение. Съдът е длъжен, в случай на оспорване на размерът на адвокатското възнаграждение, да съобрази и критериите по чл.36, ал.3 от ЗАдв. Наред с тях следва да намерят отражение и вложените усилия и труд от страна на адвоката за защита интересите на страната. Въведено е ограничение, което задължава съда да не присъжда възнаграждение на адвоката по- ниско от заплатеното такова от насрещната страна.

Критериите по чл.36, ал.3 от ЗАдв. включват фактическата и правна сложност на делото, материалния/засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействие, включително времето на за извършване и спешността на

3 извършването им. В случая последният критерии не следва да се съобразява, доколкото в потърсената защита от страна на БНБ няма спешност относно ангажирането на адвокат, както и останалите предвидени в т.3, ал.3 на чл.36 от ЗАдв. предпоставки.

Настоящият спор не съставлява фактическа сложност, доколкото се основава на обществено известни факти досежно финансовото състояние на КТБ АД/н/ към 2014г. Той обаче е правно сложен, доколкото се отнася до вреди от нарушаване на правото на ЕС, възникнали в патримониума на ищеца. Пред първоинстанционния съд са проведени три съдебни заседания като от страна на ответникът БНБ е депозиран отговор на исковата молба, писмени становища и молби, прилагани са писмени доказателства. Усилията, които е вложил процесуалният й представител следва да се оценят като надхвърлящи обичайните, но от друга страна в отговора на исковата молба е цитирана практика по сходни случаи, макар и на административни съдилища, от което може да се направи извод, че процесуалният представител е бил запознат вече с въведените в спора от страна на ищеца твърдения, поради други дела. Това рефлектира върху вложените усилия от пълномощника по защита на интересите на БНБ. Пред СГС не са ангажирани експертизи, няма спор и по отношение на фактите.

За определяне на адвокатското възнаграждение има значение и засегнатият/материалният интерес, но той не може да се приеме, че е от първостепенна важност. Както е видно от разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗАдв. на първо място е изведена фактическата и правна сложност на спора. Тя е определяща при формирането на възнаграждението, наред с вложения труд от адвоката. Поради това материалният интерес не е с приоритет при определяне на адвокатското възнаграждение, когато е релевирано възражение за прекомерността му.

При определяне на възнаграждението на процесуалния представител на БНБ, което да се присъди като разноски, САС съобрази решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В него е прието, че във връзка с предвиденото разрешение в националното право да не може да се договоря адвокатско възнаграждение между адвокат и клиент под минимума съдът следва да провери, с оглед на конкретните условия, дали прилагането на такава правна уредба действително отговаря на легитимните цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се 4 осигури изпълнението на тези легитимни цели.

В определение №

28/21.01.2022г. по ч.т.д. № 2347/21г., ВКС, II т.о./ е посочено, че „не може да се приеме, че решението на СЕС позволява неприлагане на Наредбата само поради посочената в него евентуалната възможност за противоречие между чл. 101, § 1 ДФЕС и предвидените в националното законодателство, с оглед механизма за определянето им, минимални размери на адвокатското възнаграждение. Всъщност решението на СЕС възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел. Следва да се посочи, че легитимната цел на разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния посочен в Наредбата размер, е създаване на гаранции /наред със съществуващите в ЗАдв професионални правила за организацията, квалификациите, професионалната етика, надзора и отговорността на адвокатите/ за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, включително чрез предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието. Действително сами по себе си определените минимални възнаграждения не могат да попречат на който и да е адвокат да предлага услуги с посредствено качество високият качествен стандарт на професионалните услуги зависи и от правилата за достъп до професията и за повишаването на квалификацията, както и от дисциплинарните правила, служещи, включително за гарантиране на спазването на професионалната етика. Предвид ноторния факт за големия брой вписани и практикуващи в Република България адвокати обаче, липсата на минимални размери на адвокатските възнаграждения ще доведе до прекомерна конкуренция в предлаганите от адвокатите цени, а насърчаването на предлагането на услуги с отстъпка - до влошаване на качеството на предоставяните само от адвокати услуги и то в ущърб, както на лицата, нуждаещи се от висококвалифицирани правна защита и съдействие, така и на правосъдието. И това е така, тъй като по правило адвокатите показват ниво на съответно познание, което потребителят може и да няма, поради което за 5 последния ще е трудно да прецени качеството на предоставяната му услуга, а от друга страна, с оглед особеностите на българския пазар, впускането в конкуренция за предлагане на услуги с отстъпка ще доведе и до отстраняване на адвокати, предоставящи висококачествени услуги и то само поради неблагоприятния за тези адвокати избор от страна на потребителя, мотивиран основно от предлаганата цена. В този смисъл професионалните правила по отношение на адвокатите /свързани с организацията, квалификацията, професионалната етика, надзора и отговорността/, също не са достатъчни сами по себе си за постигане на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, за предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и на правосъдието, а въведените допълнителни гаранции са годни, подходящи и необходими за постигането на тази цел. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че нивото на минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е по-високо от съдебните разноски, включително предвидените държавни такси за достъп до съд, а равният достъп на физическите лица до правосъдие и предоставяне на ефективна правна помощ е осигурен от разпоредбите на ЗПП и чл. 38 от ЗАдв. С оглед заложеното и предвид очертаната връзка между предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения и качеството на услугите, предоставяни от адвокатите, настоящият състав намира, че ограниченията въведени от законодателя, въпреки присъщите им ограничаващи конкуренцията ефекти, се свеждат до това, което е необходимо за осигуряване изпълнението на визираната легитимна цел“. /Опр.№ 107/12.04.2022г. по т.д. № 607/21г., ВКС, II т.о./