Решение № 694 от 21.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. Благоевград, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно гражданско дело № 20231200501168 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от длъжниците Е. К. К., Л. Д. К. и С.

Д. К. чрез адв. Г. Ю. срещу Разпореждане от 20.09.2023 г., постановено по изпълнително дело № 1355/2018 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. с район на действие района на ОС - Благоевград, с което е отказал да прекрати на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по изпълнително дело № 1355/2018 г. по описа на ЧСИ Ш. Д..

Жалбоподателите се позовават на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и сочат, че изпълнителното дело е образувано въз основа на молба вх. № 39434/14.12.2018 г. от взискателя Т. А. чрез пълномощник М. А. по изпълнителен лист, издаден на 28.05.2014 г. по гр.д. № 1016/2010 г. за сумата от 1274, 00 лв., представляваща направени по делото разноски. Твърди, че последното поискано изпълнително действие по делото е направено с молба от 08.02.2019 г. и друго такова до 08.02.2021 г. не е правено, поради което са налице процесуалните предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят счита, че 1 разпореждането е неправилно и необосновано, както и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи се, че прекратяването на изпълнителното производство при т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се квалифицирал като процесуален, преклузивен, а не давностен и съответно не се отразявал върху съществуването на самото материално право на вземане, а само на упражненото по съответното изпълнително дело сезиране от страна на взискателя да иска извършване на изпълнителни действия. Твърди се, че по изпълнителното дело е изтекъл период по-дълъг от две години от последното извършено действие по изпълнението – 08.02.2019 г., през който взискателят или който и да било друг взискател, надлежно конституиран по делото, не е поискал извършване на изпълнителни действия и съдебният изпълнител е следвало да констатира настъпилото ex lege прекратяване на производството и да прекрати изпълнителното производство с последиците на ал. 2 и ал. 3 на чл. 433 ГПК. Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено разпореждане от 20.09.2023 г., постановено по изпълнително дело № 1355/2018 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. и бъде прогласено/ обявено прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Претендира разноски в настоящото производство.

Взискателят Т. А., чрез пълномощника М. А. оспорва искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че делото не е перимирано по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като няма изтекъл период от две години, през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Съдът след като съобрази изложените от страните доводи, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, намира следното:

На 14.12.2018 г. по молба на Т. С. А. и въз основа на изпълнителен лист 2 от 28.05.2014 г., издаден по гр.д. № 1016/2010 г. по описа на РС - Сандански срещу длъжника Д. С. К. е образувано изпълнително дело № 20187960401355 по описа на ЧСИ Ш. Д., с рег. № 796 от РКЧСИ, за събиране на сумата от 1 274,04 лева, представляваща разноски по гр.д. № 1016/2010 г. по описа на РС Сандански. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително определяне начина на изпълнение.

По изпълнителното дело са извършени справки НБД „Население“, в Агенция по вписванията, изискани са справки от НАП, БНБ. На длъжника е изпратено уведомление за образувано изпълнително дело, което е връчено на 27.12.2018 г. с лицензиран пощенски оператор.

На 21.12.2018 г. ЧСИ е наложил запор върху пенсията на длъжника. От ТП на НОИ е изпратено писмо до ЧСИ, че длъжникът получава пенсия под размера на МРЗ за страната съгласно чл. 446 ГПК, поради което запорното съобщение не може да бъде изпълнено. Посочено е, че при промяна на обстоятелствата, ще се пристъпи към изпълнение на запора.

С молба от 18.01.2019 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в * и *. На 28.01.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в *, на 25.01.2019 г. – в *. От * е постъпило писмо, с което уведомяват ЧСИ, че по сметките на длъжника няма средства за изпълнение на запора и няма наложени предходни запори. От * е постъпило писмо вх. № 03091/04.02.2019 г., че сметките на длъжника са блокирани до пълния размер на дължимата сума, посочена в запорното съобщение, а именно - 1564, 35 лв. и че върху вземането няма наложени предходни запори.

С молба вх. № 03772/08.02.2019 г. взискателят по изпълнителното дело е поискал да бъде наложен запор върху вземане на длъжника в размер на 1 000,00 лв., внесена гаранция по сметка на РС - Сандански. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до РС - Сандански, съответно от РС - Сандански е постъпило писмо, с което уведомяват ЧСИ, че съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл. 508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда. Със запорно съобщение от 01.03.2019 г. ЧСИ е вдигнал наложения запор.

На 05.07.2019 г. длъжникът по изпълнителното дело чрез пълномощник адв. Ю. е поискал да бъде вдигнат наложения запор върху банкова сметка, разкрита в *, по която сметка се получават плащания от ДФЗ. С уточнително 3 запорно съобщение от 18.07.2019 г. във връзка със запорно съобщение от 22.01.2019 г. до *, ЧСИ е уведомил банката, че сумите, постъпващи от ДФЗ представляват несеквестируеми вземания и следва да се считат за необхванати от наложения запор.

На 21.01.2021 г. от взискателя е депозирана молба, с която е поискано извършването на справка от регистъра на БНБ за банкови сметки и да бъде наложен запор.

На 28.04.2021 г. ЧСИ е изискал справка за банкови сметки на длъжника.

На 12.05.2021 г. взискателят е поискал ЧСИ да изиска копие от решение на ОСЗ Сандански за възстановяване правото на собственост на недвижими имоти на Л. К.- наследодател на длъжника по изпълнителното дело. ЧСИ е изискал копие от решение на ОЗС – Сандански, от Община Санданскиудостоверение за наследници на Л. К.. На 11.11.2021 г. е вписана възбрана върху идеална част от недвижими имоти, собственост на длъжника Д. С. К. в землището на с. П.. С писмо от 11.02.2022 г. длъжникът е уведомен за наложената възбрана. С молба от 08.03.2022 г. взискателят е поискал извършването на опис на възбранените недвижими имоти, собственост на длъжника, като ЧСИ е насрочил опис на 12.04.2022 г. от 14:00 ч. На 14.07.2022 г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ, с която е поискал извършването на опис, оценка и публична продан на възбранените имоти на длъжника.

Междувременно, на 27.07.2021 г. е депозирана молба вх. № 15325/27.07.2021 г. от адв. Ю. – пълномощник на длъжника Д. К., с която е направено искане изпълнителното производство да бъде прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С разпореждане от 28.07.2021 г., ЧСИ Ш. Д., е приел, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е оставил без уважение молбата на длъжника за прекратяване на принудителното изпълнение, което разпореждане е било обжалвано от длъжника по изпълнителното дело и с решение № 655/09.12.2022г., постановено по в.гр.дело № 964/2022г. по описа на ОС – Благоевград, като жалбата е оставена без уважение.

В хода на горепосоченото изпълнително дело и след извършена справка в НБД Население е установено, че длъжникът Д. С. К., адрес: с. П., общ. С., обл. Б., е починал. За гореустановените фактическо положение, взискателят 4 по изпълнителното производство е надлежно уведомен.

На 22.08.2023 г. в кантората на ЧСИ Ш. Д. е постъпила молба с вх. № 15287 /22.08.2023 г., депозирана от пълномощника на взискателя по делото М. М. А., с която се иска да бъдат конституирани в правата и задълженията на починалия длъжник Д. С. К., неговите законни наследници, а именно: 1. Е.

К. К., с адрес: *: 2. Л. Д. К., с адрес: *: 3. С. Д. К. с адрес: * . Поискано е още след извършване на справки в НАП относно трудови договори и МПС, както и справка в РББС към БНБ за банкови сметки, да бъдат наложени съответните запори. В изпълнение на тази молба и на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК, ЧСИ Ш. Д. е конституирал наследниците на починалия в хода на изпълнителното производство длъжник - Д. С. К. като длъжници по изпълнителното дело – жалбоподателите в настоящото производство. До конституираните като длъжници са изпратени съобщения за образувано изпълнително дело, както следва: съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 11878/ 28.08.2023 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с адресат: С. Д. К..

Същото е надлежно връчено, видно от известие за доставяне, получило вх. № 16025/04.09.2023 г.; съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 11877/ 28.08.2023 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с адресат: Л. Д. К.. Същото е надлежно връчено, видно от известие за доставяне, получило вх. № 16194/08.09.2023 г.; съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 11876/ 28.08.2023 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с адресат: Е. К. К.. Същото е надлежно връчено, видно от известие за доставяне, получило вх. № 16197/08.09.2023 г.

На 11.09.2023 г. е постъпило становище, получило вх. № 16254/11.09.2023 г., депозирано от адв. Г. Ю. - пълномощник на конституираните длъжници по делото Е. К. К., Л. Д. К. и С. Д. К., касаещо връчени съобщения за образувано изпълнително дело. Поискано е ИД № 1355/18 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК.

С атакуваното разпореждане направеното в процесната молба с вх. № 16254 /11.09.2023 г. искане за прекратяване на изпълнителното производство по ИД № 1355/18 г., е оставено без уважение, срещу което разпореждане на 17.10.2023 г. е постъпила жалба с вх. № 18273/17.10.2023 г., от адв. Г. Ю. от АК - Благоевград, в качеството на пълномощник на длъжниците Е. К. К., Л. Д.

5

К. и С. Д. К.

В законоустановения срок е постъпил отговор - становище с вх. № 19573 / 07.11.2023 г. от страна на пълномощника на взискателя, в което се сочи, че не са налице основанията, описани в жалбата за прекратяване на изпълнителното производство.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Жалбата – предмет на производството е допустима - съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършването на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако и е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението – чл. 436, ал. 1 ГПК. Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок (съобщението за разпореждането е връчено на пълномощника на длъжника на 02.10.2022 г., жалбата е депозирана на 17.10.2023 г.), от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.