Решение № 139 от 03.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000501818 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260789/08.02.2021 г. по гр.д. № 16926/2018 г. на СГС, І-22 състав е признато за установено по отношение на З. А. Й. и К. Й. Й., че съществува вземане на „Банка ДСК“ ЕАД на основание Договор за кредит от 31.08.2007 г. за следните суми: главница в размер на 57 162.96 лева, договорна лихва в размер на 21 514.10 лева за периода 15.11.2012 г. до 19.09.2019 г., заемни такси в размер на 1357.74 лева, като за разликата над присъдения размер за договорна лихва до претендирания размер от 34 324.69 лева и санкционираща лихва в размер на 239.74 лева исковете са отхвърлени като неоснователни.

Ответниците З. А. Й. и К. Й. Й. са депозирали въззивна жалба против първоинстанционното решение, в частта, с която е установено съществуване на тяхно задължение към банката. Поддържат, че в обжалваната част решението не кореспондира с доказателствата по делото. Поддържат, че направеното от тях възражение за погасяване вземането на банката по давност се е потвърдило от изслушаната ССЕ и събраните писмени доказателства. СГС неправилно приел, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 05.09.2018 г. Игнорирани били доказателствата, които установявали, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 07.12.2011 г., във връзка с което било подадено предходно заявление по чл. 417 ГПК и образувано ч.гр.д. № 21804/2013 г. на СРС, 46 състав. На тази дата банката била осчетоводила кредита като предсрочно изискуем. Била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а след това образувано и изпълнително дело все на основание предсрочна изискуемост. Това обстоятелство се сочело и в протоколи от срещи между страните. Сочат още, че заповедта за изпълнение и изпълнителният лист били обезсилени, тъй като след подадени възражения по чл. 414 ГПК банката не предявила иск по чл. 422 ГПК, поради което и давността не се смятала за прекъсната с подаването 1 на заявлението. Поддържат, че към датата, на която било образувано новото ч.гр.д. № 61858/2018 г. – 20.09.2018 г., бил изтекъл петгодишният срок на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД за главницата и тригодишният срок на погасителната давност по чл.

111, б. „в“ ЗЗД за лихвите..

Ответниците поддържат на следващо място, че неправилно банката била обявила предсрочна изискуемост на 07.12.2011 г., тъй като от ССЕ се установявало, че към посочената дата имало надплащане в размер на 2745.43 лева при съобразяване неравноправния характер на клаузите за едностранно увеличаване на лихвения процент.

Поддържа се още, че в уведомлението, което банката е отправила до тях за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита през 2018 г. не се съдържат всички необходими реквизити, за да може то да породи правни последици.

Молят да бъде отменено първонистанционното решение в обжалваната част и исковете на банката да бъдат отхвърлени.

Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че при съобразяване ТР № 4/2013 г. на ОСГТК не може да се приеме, че предсрочна изискуемост е обявена през 2011 г., но дори да се приеме, че е обявила предсрочна изискуемост през 2011 г., то течението на давността е било прекъснато чрез признание на длъжниците при провеждане на срещи за реструктуриране на дълга, както и чрез частични плащания.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК“, с която по реда на чл. 422 от ГПК са предявени обективно съединени при условията на кумулативност установителни искове с правно основание чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ, чл.

92 от ЗЗД и чл. 58 ал. 1 т. 1 от Закона за кредитните институции за признаване за установено по отношение на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, че ответниците дължат по силата на Договор за кредит от 31.08.2007г. следните суми: главница – 57 162.96 лв., договорна (възнаградителна) лихва – 34 324.69 лв. за периода 05.11.2012 г. до 19.09.2018 г., заемни такси – 1357.44 лв., законна лихва, считано от 20.09.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, разноски – 1861.70 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Исковете са предявени след издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК в полза на ищеца – заявител в заповедното производство по гр. дело № 61858/2018 г. на СРС и възражение от ответниците – длъжници в заповедното производство.

Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е твърдял, че е предоставил на ответниците З. А. Й. и К. Й. Й. банков кредит с договор от 31.08.2007 г., в размер на 60 000 лева за срок от 2

360 месеца, считано от 04.09.2007 г. Била уговорена лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка от 1,9 пункта за първите три години, а за останалия период лихва, формирана от базов лихвен процент и надбавка, които към датата на сключване на договора били съответно 3,69 % БЛП и 4,60 процентни пункта надбавка. Ищецът е твърдял, че кредитополучателите-ответници допуснали забава в плащанията по 71 вноски по кредита с падежи от 04.11.2012 г. до 04.09.2018 г., поради което банката обявила вземането си по кредита за предсрочно изискуемо, като уведомления за това били връчени на ответниците чрез ЧСИ Р. М.. Така дължими били главница в размер на 57 162.96 лева, договорна лихва в размер на 34 324.69 лева за периода 15.11.2012 г. до 19.09.2018 г., санкционираща лихва в размер на 239.74 лева за периода 05.11.2012 г. до 19.09.2018 г. и заемни такси в размер на 1 357.55 лева, включително 760 лева такса управление, 120 лева такса изискуемост, 64.54 лева – застрахователни премии и 412.90 лева – подновяване на ипотека. В допълнителна молба е уточнено за кои периоди са начислените такси. За дължимите суми, чието установяване се иска и в исковото производство, по искане на банката кредитор на основание извлечение от сметки, била издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК, срещу която заповед било подадено възражение от ответниците.

Ответниците З. А. Й. и К. Й. Й. са оспорвали исковете като неоснователни.

Твърдели са, че съгласно погасителния план към договора за кредит, погасяването на кредита е следвало да става на равни месечни анюитетни вноски в размер на 344.07лв. през първите 36 месеца след датата на усвояване на кредита и 444.87лв. през останалия период на кредита. Въпреки това Банката изменила месечната анюитетна вноска. От тогава до обявяване на кредита за предсрочно изискуем вноската била променена многократно. Едностранно била увеличена лихвата по кредита, като от първоначално договорена за първите 36 месеца 5,59%, след датата на усвояване на кредита тя била увеличена. След изтичане на тригодишния период, лихвата била изменена едностранно от ищеца, като вместо 8,29% е била в увеличен процент. Ответниците твърдят, че само няколко вноски били платили в размер, съответстващ на погасителния им план. Според тях едностранното определяне на вноската е било въз основа на неравноправни нищожни клаузи от Договора и от Общите условия. Не са били налице условия за вдигане на базовия лихвен процент. Оспорвали са исковете и със следните възражения:

1. възражение за погасяване на вземанията по договора за кредит, поради изтекла погасителна давност след обявяването му за предсрочно изискуем на 07.12.2011 г. с твърдения, че по реда на чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д.

№21804/2013 г. по описа на СРС с предмет процесния договор за ипотечен кредит от 31.08.2007г., по което дело издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист били обезсилени с определение, влязло в сила на 06.09.2014 г. С този акт, давността по чл.110 ЗЗД не се смятала за прекъсната.

2. възражение за ненастъпване на предсрочната изискуемост на кредита, с твърдение за неуведомяване за предсрочната изискуемост. Твърдели са, че уведомленията, връчени от ЧСИ Р. М. са ненадлежно връчване, тъй като било недопустимо изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита да бъде връчвано на длъжника чрез частен съдебен изпълнител, който имал правомощия за връчване само при образувано при него изпълнително дело, като в случая към момента на връчване такова липсвало. В случай, че се приеме уведомлението за редовно, то са направили възражение, че банката не е дала достатъчен срок преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата.

3. възражение с оспорване твърдението на ищеца за изпадане на кредитополучателите в забава, и становище за неравноправност на клаузи в договора и общите условия на банката кредитор – чл.7, чл.11, чл.12, чл.14 от Договора, и т.9.1, 3 т.9.4, т.20.1, т.20.2, т.20 т.3, т.25.2, т.25.3 от Общите условия;

4. възражение за прихващане с твърдяно от ответниците вземане срещу ищеца в размер на 5000 лева, от които 4500 лева недължимо платени според ответниците суми за лихва на основание смятани за нищожни клаузи, и 500 лева недължимо платени според ответниците суми за банкови такси, с твърдение за нищожност на клаузи от договора за кредит.

Във въззивното производство възражението за прихващане е уточнено, като ответниците са заявили че както вземането си в размер на 4500 лева, така и вземането си в размер на 500 лева прихващат с вземането на банката за главница.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на ССЕ. Заключение на ССЕ е изслушано и пред въззивната инстанция.

Представен е договор за ипотечен кредит от 31.08.2007година с № 17/14469001, по силата, на който „Банка ДСК“ ЕАД е преоставила на кредитополучателите З.Й. и К.Й. кредит в размер на 60 000 лева. Същият е бил предоставен със срок на издължаване от 360 месеца, считано от 04.09.2007 г. По силата на договора кредитополучателите заплащат първоначална лихва за период от три години, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавката е в размер на 1,9% пункта. За останалия период заплащат лихва, формирана от БЛП и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „Уют“. Към датата на сключване базовият лихвен процент е 3,69 %, а стандартната надбавка е в размер на 4,60 %.

Договорът е сключен при Общи условия, които също са представени по делото.

Към доказателствата по делото са приложени ч.гр.д.№ 21804/2013 г. и ч.гр.д.№ 61858/2018 г. по описа на СРС, от които се установява следното:

На 18.05.2013 г. „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу З.Й. и К.Й. за суми в размер на – главница 57 767.12 лв.; договорна лихва - 9 717.38 лв. за периода от 29.09.2011 г. до 17.05.2013 г., санкционна лихва – 7 633.14 лв. за периода от 21.01.2012 г. до 17.05.2013 г. и законна лихва от 18.05.2013 г. до изплащане на вземането, както и заемни такси 95 лв. Банката се е позовала на неизпълнение на Договор за ипотечен кредит от 31.08.2007 г. и забава в плащанията над 90 дни, вследствие на което кредитът ставал предсрочно изискуем съгласно т.20.2 от ОУ. СРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист на 28.05.2013 г. по образуваното заповедно производство. Образувано е изпълнително дело № 20138610401854 на ЧСИ Д. В., който е връчил ПДИ, ведно със заповедта за изпълнение на длъжниците на 21.07.2013 г. Длъжниците са депозирали възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК на 02.08.2013 г. по пощата. С определение от 13.08.2014 г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист поради това, че въпреки дадените указания, заявителят не е предявил в срока по чл. 415 ГПК иск за установяване на вземанията си.