Решение № 872 от 30.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. Пловдив, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330200211 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 799681F705708/29.11.2024г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД НАППловдив, с което на „ИЙСТ КОМЕРС 77“ ЕООД, ЕИК:201037007, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Брезовско шосе“ № 180, представлявано от Св. Я. А., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.1, пр.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.125, ал.5 вр. с чл.125, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят, в жалбата си моли за отмяна на наложеното административно наказание с довод за непропорционално наложена имуществена санкция с оглед тежестта на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

1

Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния представител ст.юрк.Р. Е. пледира за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на юрискосултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Срещу жалбоподателя „ИЙСТ КОМЕРС 77“ ЕООД, ЕИК:201037007 е издаден Акт за установяване на административно нарушение, за това, че при извършена на 15.02.2023 г. служебна проверка в ТД на НАП Пловдив било установено, че дружеството като регистирирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.01.2023 г. – 31.01.2023 г. до 14.02.2023 г., включително. Справката-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС не била подадена в ТД на НАП Пловдив към момента на съставяне на АУАН.

Проверяващият орган приел, че по този начин дружествотожалбоподател е нарушило разпоредбите на чл.125, ал.5 от ЗДДС, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложените по-горе фактически положения, за които страните не спорят, се установяват от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на св.Н. В. М., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем 2 законосъобразно наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл.125, ал. 1 от ЗДДС, тъй като обективно е пропуснал определеният в закона срок за подаване на справкадекларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС за данъчен период 01.01.2023г. – 31.01.2023г. в срок до 14.02.2023 г. включително. Обстоятелството, че дружеството не осъществява дейност, каквото твърдение се излага в депозираната жалба, не освобождава регистрираното по ЗДДС лице от задължението, за което е санкциониран. Съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Съответно ал.1 на чл.125 от ЗДДС сочи, че за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справкадекларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. След като не е подало справката-декларация за процесния период до законоустановения срок, предвиден в ал.5 на чл.125 от ЗДДС и е бездействало, то за дружеството е налице реализирано административно нарушение. Правилно е определен адресатът на задължението за подаване на справката-декларация, доколкото дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице и правилно същото се явява и годен субект на административното нарушение на горецитираните разпоредби на ЗДДС.

Правилно в наказателното постановление е определен и срокът за изпълнение на задължението за подаване на справката декларация за данъчния период 01.01.2023 г. – 31.01.2023 г. Последният съгласно правилото по чл. 87, ал. 2 от ЗДДС съвпада с календарния месец. Срокът е нормативно предвиден и той е до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период. В конкретния случай датата 14.02.2023 г. е била работен ден /вторник/, поради което срокът е изтекъл именно на тази дата, когато е бил последния момент, в който жалбоподателят е могъл правомерно да подаде справката декларация, като обоснован се явява изводът на наказващия орган, че това е бил последният ден, до който е следвало да бъде изпълнено задължението.

Правилно и законосъобразно за така извършеното нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС дружеството е санкционирано на основание чл.179, ал.1, пр.1 от ЗДДС с налагането на имуществена санкция в минимално предвидения в санкционната разпоредба размер от 500 лева. Според 3 настоящият съдебен състав правилно административнонаказващия орган е индивидуализирал размера на наказанието, като е взел предвид критериите по чл.27 от ЗАНН, както и обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път. Така наложената санкция е справедлива и съответна на тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване. Ето защо съдът намира за неоснователно стореното в жалбата възражение в тази насока.

Не са налице и основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ЗАНН, съгласно който "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“. Конкретното нарушение е формално, на просто извършване и в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се в неотразяване на приходи в определен размер и ощетяване на фиска, но на практика води до възпрепятстване на контролната дейност на държавните органи. Затова и довода на жалбоподателя, че справката декларация е щяла да бъде с нулев резултат, сам по себе си не може да аргументира наличие на маловажен случай. Ирелевантни са обстоятелствата, че управителят на дружеството е бил извън територията на страна и не е имало упълномощено лице, което да извършва действия по управление на дружеството, каквито аргументи са изтъкнати в жалбата. Това са обстоятелства, които касаят вътрешната организация на дружеството и не представляват основателна и уважителна причина за пропускане на законово установения срок за изпълнение на процесното задължение от дружеството като регистрирано по ЗДДС лице. За да формира извод за липса на предпоставки за маловажност на случая, съдът взе предвид и липсата на данни и доказателства за отстраняване на нарушението от санкционираното дружество, както към момента на съставяне на АУАН и НП, така и в хода на настоящото производство. Във тази връзка, съдът не приема за основателно и твърдението на жалбоподателя за несъобразяване с Решение на Съда на Европейския съюз по дело С259/12 на СЕС, тъй като в случая е преценена продължителността на неизпълненото задължение, което дори не е отстранено 4 и към момента. Преценена е също неговата тежест, дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното отчитане, което наказание е определено тук, дори в минимума на глобата за това нарушение. При тези съображения, съдът намира, че конкретният случай не попада в хипотезата на "маловажния случай".

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл.43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него и жалбоподателят се е възползвал.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези /време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено/.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Във връзка с горното и съответствието на случая с процесуалните правила, съдът намира за необходимо да направи следното отбелязване: Срокът за издаване на НП тече от съставянето на АУАН. Той може да бъде спрян на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване, за да му бъде връчен. Следователно предпоставките за спиране на административно наказателното производство на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН са три: АУАН да е съставен в отсъствието на нарушителя, да е извършено щателно издирване на последния и той да не е намерен. В закона не се съдържа легална дефиниция на понятието "щателно издирване", поради което на основание чл.

84 от ЗАНН следва да се приложи даденото в константната и непротиворечива 5 съдебна практика на ВС и на ВКС тълкуване на понятието във връзка с чл.

269, ал. 3, т. 2 от НПК. "Щателно издирване" представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, като тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. В конкретния случай по преписката са налице категорични доказателства за извършено щателно издирване. След като е бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, поради това, че е търсен, но не е намерен, същият е изпратен за връчване на дружеството. Представени са множество доказателства – покани и обратни разписки за това, че дружеството жалбоподател е било търсено, за да бъде поканено за съставяне на АУАН - на адреса на седалището му, както и на адресите на управителя му, като в част от документите е отразено, че адресатът е преместен, а в други – „непотърсена“ и пратките са върнати. По делото са налични протоколи, обективиращи действията на контролните органи във връзка с връчване на съставения процесен АУАН – като търсенето е от различни дати, отново различни часови диапазон и различни адреси /по седалището на търговеца, по адрес на местоживеене и обитаване на управителя/, на които не е намерено дружеството, управителят му или упълномощено лице за връчване.

При това положение е изготвен доклад от актосъставителя св. М. до Директор на ТД на НАП - Пловдив в качеството му на АНО. От Директорa на ТД на НАП Пловдив е издадено Разпореждане за спиране на административно-наказателното производство

№

723175F705708/31.08.2023г. на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Впоследствие производството е възобновено, считано от 14.11.2024 г., който факт е отбелязан с подпис и печат върху АУАН.

Въпросът тук е спазена ли е процедурата по спиране и възобновяване на административнонаказателното производство, от което всъщност зависи дали е изтекъл или не 6-месечният срок на издаденото обжалвано наказателно постановление. Тук следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не е регламентирано кой е компетентният да спре производството орган. Не е регламентирана законово и дейността по възобновяване на производството. Издаването на акта за спиране не от актосъставителя, а в 6 случая от административнонаказващия орган, трудно може да се възприеме като някакво процесуално нарушение, а още по-малко и като съществено такова. Наказващият орган в административнонаказателното производство е "dominus litis" на извънсъдебната фаза. Компетентността на наказващия орган се разпростира и върху действия, които са необходими преди налагането на наказанието, включително и проверката дали АУАН е законосъобразен, дали сроковете по чл. 34 ЗАНН са спазени, като в тези правомощия е включена и възможността да се връща акта на актосъставителя. Така и върху преценката на необходимостта производството да бъде спряно. Още повече, че в случая актосъставителят не само е бил запознат с извършените контролни действия, но е и сезирал директора да предприеме действия по преценка за спиране на производството посредством наличния по делото доклад, вследствие, от което е издадено изричното разпореждане на Директора на Дирекция "Обслужване" на ТД на НАП - Пловдив за спиране на производството, което действие е извършено с отбелязване върху АУАН.