Решение № 150 от 13.04.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Плевен, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500048 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от Е. К. Б., чрез пълномощника му адв. М. К. от ПлАК, против решението на Плевенски районен съд от 03.12.2022 г., постановено по гр.д. № 3420/2022 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявения от Е. Б. против Общинско предприятие „Управление на общински земи и гори“ гр. Плевен иск с правно основание чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на заповед № 44/27.05.2022 г. на директора на ОП „Управление на общински земи и гори“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 188, т. 1, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 7 и чл. 126, т. 7 от КТ. С жалбата се поддържа довод, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, тъй като в случая липсва каквото и да било нарушение на трудовата дисциплина. Изложени са подробни съображения, обосноваващи този довод. Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния 1 представител на страната.

Ответникът по въззивната жалба ОП „Управление на общински земи и гори“ гр. Плевен изразява становище за нейната неоснователност, по съображения в представен писмен отговор от пълномощника му В. Н. – началник отдел ПНО в Община – Плевен.

По допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав се е произнесъл с определението по чл. 267 ГПК от 03.02.2023 г.

Като обсъди оплакванията, изложени във въззивната жалба и взе предвид данните по делото и доводите на страните, въззивният съд намира по същество жалбата за основателна, предвид следните съображения:

Безспорно установено по делото е обстоятелството, че въззивникът Е. К.

Б. е в трудово правоотношение с ОП „Управление на общински земи и гори“ гр. Плевен, като изпълнява длъжността „специалист земеделие“ в отдел „Земи“, с месторабота в гр. Плевен.

Със заповед № 44 от 27.05.2022 г. работодателят е наложил на Б. дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл.1881 т.1, вр. с чл. 187, ал.1, т.7 и чл. 126, т.7 от КТ. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че Б. е извършил нарушение на трудовата дисциплина, тъй като изрично заявеното от него възражение срещу връчената му заповед № 30/28.04.2022 г. на директора на ОП „Управление на общински земи и гори“ представлява манифестиран отказ на служителя за изпълнение на законно нареждане на работодателя.

С предявения иск срещу работодателя ищецът Е. Б. е потърсил съдебна защита срещу законността на наложеното му дисциплинарно наказание, като е оспорил същото по същество с твърдения, че не е извършил посоченото в заповедта нарушение, квалифицирано от работодателя като дисциплинарно нарушение по чл. 187, т.7 от КТ.

От писмените доказателства по делото се установява, че със заповед № 30/28.04.2022 г. на директора на ОП „Управление на общински земи и гори“ е била назначена комисия в състав: Е. Б. – председател и членове – В. Б. и С. И., със задача на 29.04.2022 г., в 10:00 ч., да извърши изземване по административен ред на част от поземлени имоти – земеделски земи с възстановено право на собственост, находящи се в землището на с.***, 2 общ.Плевен, описани в заповедта с индивидуализиращите ги белези, от ползващото ги без правно основание лице Е. А. А., от гр. Д.Дъбник, и да ги предостави на ползвателя на правно основание „Вектор Инвест“ ООД гр.

Плевен. Заповедта е издадена в изпълнение на т.4 от заповед № РД-10304/31.03.2022 г. на кмета на Община Плевен, във връзка с чл. 34, ал.1 и ал.6 от ЗСПЗЗ.

Ответникът е представил ръкописно отразени данни на отделен лист за връчването на заповедта на членовете на назначената комисия в деня на издаването й, от които е видно, че заповедта е връчена на Е. Б. в 16:11 ч.

Видно е също така, че под отразеното връчване на заповедта, същият е написал ръкописно възражение относно състава на комисията и че не е запознат с процеса по движението на преписката и с процедурата по изземване на имот.

По делото е приложено и печатно възражение от Е. Б. в същия смисъл, като е добавено още, че единствено е участвал в комисията, извършила на 01.12.2022 г. оглед и съставила констативен протокол по случая, както и че от състава на назначената комисия за изземване на имоти няма член, който да е участвал в такава процедура, поради което смята, че комисията не би се справила с изпълнението на заповедта, би допуснала грешки, които биха били от значение при по нататъшни действия. Възражението съдържа дата – 28.04.2022 г., 16:42 ч., и подпис на автора му. Върху същото е поставен печат на ОП „УОЗГ“ – Плевен с вх.рег.№ ОЗ-542 от 29.04.2022 г.

Не било спорно по делото, че ищецът-въззивник Е. Б. не се е явил на работа на 29.04.2022 г., тъй като е бил в отпуск по болест от същата дата до 05.05.2022 г., за което е представил болничен лист с диагноза: хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност – съдова криза и назначен домашен-амбулаторен режим на лечение.

Не е било спорно също така, а е и видно от приложеното експертно решение на ТЕЛК от 18.10.2021 г., че при извършено преосвидетелстване на ищеца Б. му е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от две години, при водеща диагноза: други форми на хронична исхемична болест на сърцето.

С писмена покана, връчена на Е. Б. на 09.05.2022 г., директорът на ОП „Управление на общински земи и гори“ е изискал от него обяснения във 3 връзка постъпилото възражение с вх.рег.№ ОЗ-542/29.04.2022 г. и заявената в същото невъзможност за изпълнение на заповед № 30/28.04.2022 г. В отговор на поканата, Б. е депозирал на 09.05.2022 г. писмени обяснения, в които е посочил, че във възражението си е конкретизирал причините за невъзможността от негова страна за изпълнение на заповедта, които смята за основателни. Изложил е съображения по тези възражения, формулирани в четири точки.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства за изясняване на релевантни за спора обстоятелства. От разпитите на свидетелката Л. П., която е заявила, че е пряк ръководител на Е.

Б., става ясно, че от 2017 г. това е първата и единствена процедура по изземване на земеделски земи, чието изпълнение е било възложено на служители на общинското предприятие. Свидетелката е заявила още, че написаното от Б. възражение е занесено /не уточнява къде/ от служителката П. Д.. Самата Д. също е разпитана като свидетел. Същата е дала показания, че не знае кой е входирал възражението на Б.. Свидетелката П. е дала показания също така, че органите на МВР са били уведомени по телефона за предстоящата процедура по изземване на земеделски имоти и участието в нея на техен представител. От показанията на тази свидетелка обаче не може да се направи извод, че тя е уведомила за това Б. в качеството му на председател на комисията. По делото е разпитана като свидетел и М. П. – технически сътрудник в общинското предприятие. Тя е дала показания, че възражението на Б. й е било дадено да го входира от директора на предприятието на 29.04.2022 г., около 10 ч.

С оглед на така установената по делото фактическа обстановка, въззивната инстанция приема от правна страна следното:

При спор за законност на наложено дисциплинарно наказание тежестта на доказване в съдебния процес е на работодателя. Това е така, тъй като твърдението на работника или служителя, че наложеното му наказание е незаконосъобразно, се основава на упражненото от работодателя право на му наложи такова наказание при наличието на предпоставките за това. Ето защо, носителят на това право – работодателят трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил.

Въззивният съд приема, че в случая не е нарушена процедурата по 4 налагане на дисциплинарното наказание с оглед изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ. Работодателят е изпълнил задължението си, визирано в цитираната разпоредба, като е поискал писмени обяснения от Б., преди да му наложи дисциплинарното наказание, а последният е депозирал такива.

Наложеното от работодателя дисциплинарно наказание в случая е оспорено и по същество, като е отречено извършването на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение.

В тази връзка следва да бъде посочено, че нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение. Като такова то притежава всички общи признаци на фактическия състав на правонарушението – то е човешко деяние /действие или бездействие/, което е противоправно и виновно, а когато според закона е меродавен и противоправния му резултат, допълнителни признаци на правонарушението са настъпилата вреда и причинната връзка между нея и деянието.

Приложената в настоящия случай от работодателя законова хипотеза за нарушение на трудовата дисциплина, а именно чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, визира неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Доколкото правомерните нареждания на работодателя са задължителни за работника или служителя по силата на чл. 126, т.7 от КТ и тяхното виновно неизпълнение съставлява нарушение на трудовата дисциплина, то неизпълнението може да се осъществи чрез действие – когато работникът извърши нещо различно и противно на заповяданите му действия или чрез бездействие – когато се въздържа от определени действия, които е длъжен да извърши.

В контекста на тези съображения се налага извод, че в случая неизпълнение на законните нареждания на работодателя би се явило виновното бездействие от страна на въззивника да вземе участие при изземването на земеделските земи като председател на комисията, назначена със заповед № 30/28.04.2022 г. на директора на общинското предприятие, която заповед му е била връчена на 28.04.2022 г. Установено е по делото по безспорен начин, че Е. Б. не се е явил на работа на 29.04.2022 г., за когато по силата на цитираната заповед е било насрочено изземването, но причината за това е била надлежно разрешен отпуск по болест. Същият е представил болничен лист, който не е бил оспорен от работодателя.

При това положение не може да се приеме, че е налице виновно 5 неизпълнение от страна на Б. на възложените му със заповедта от 28.04.2022 г. трудови задължения.

Що се касае до написаното от Б. възражение, същото не може да се разглежда като действие, представляващо нарушение на трудовата дисциплина. Това е така, тъй като законът не визира като такова нарушение „манифестиран отказ да се изпълни нареждане на работодателя“, а фактическо неизпълнение чрез действие или бездействие, както е посочено по-горе в настоящото изложение.

Отделно от това, за правна яснота следва да бъде посочено, че в самото възражение не е изразен отказ от страна на Б. да изпълни заповедта, а са изложени съображения, касаещи организацията по изпълнението. Също така, самият Б. не е представил това писмено възражение на директора на предприятието, нито пък е упълномощавал друг служител да стори това.

След като Б. не е извършил нарушение на трудовата дисциплина в приложената от работодателя хипотеза на чл. 187, ал.1, т.7 от КТ, не са били налице материалноправните предпоставки да му бъде наложено дисциплинарно наказание, което предпоставя незаконосъобразността на заповедна на работодателя от 27.05.2022 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

В този смисъл предявеният от него иск за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание е основателен и следва да бъде уважен.

Това налага отмяната на първоинстанционното решение изцяло и произнасяне на въззивната инстанция по съществото на правния спор в посочения по-горе смисъл.

Въззивникът е претендирал разноски по делото за двете съдебни инстанции и с оглед изхода на спора следва да му бъдат присъдени сторените такива за адвокатско възнаграждение в общ размер от 1704 лв. с ДДС, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и приложените договори за правна защита и съдействие.

Разпечатката съдържа 41 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bcd282b0-47a9-4171-9406-2e51105fdfc9