Решение № 262 от 17.08.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Варна, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000220 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Г. С., в качеството й на синдик на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД / в несъст./, ЕИК 201935308, срещу решение № 579/19.12.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 733/21г., с което е отхвърлен предявения от нея иск срещу „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в несъст./ и „ДИВЕС АГРО“ ЕООД, ЕИК 148127745, гр.Варна за обявяване за недействително по отношение кредиторите на длъжника „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в н./ погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника в размер на 258 720 лева, извършено на 02.11.2018г., в полза на втория ответник „ДИВЕС АГРО“ ЕООД, чрез прехвърляне вземане на длъжника от трето за производството лице „ИВ и ЯН“ ООД, ЕИК 202841527 /с даване вместо плащане/, в полза на „ДИВЕС АГРО“ ЕООД, в идентичен размер от 258 720 лева, на основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ. Според въззивника решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалноправните норми. Крайният извод на съда е направен при незачитане и неприлагане на императивни правни норми, уреждащи 1 процесните отношения. Излага подробни съображения, свеждащи се основно до това, че издадената фактура за авансово плащане № 603/07.06.2018г., както и извършеното плащане по нея по никакъв начин не могат да бъдат свързани с представения договор за доставка от 30.05.2018г., респективно с посочените в договора срокове и други условия по договорената доставка. Предаването на стоката, респ. частичното изпълнение на договора не е доказано. Неправилен е извода на съда, че действието, чието обявяване за недействително се иска, не попада в 6-месечния подозрителен период, тъй като началният момент на този период е 08.10.2018г., а не както съдът е приел 08.11.2018г. Неправилен е и изводът, че претендираното разваляне на договора и настъпване на изискуемостта на остатъка от авансово платената сума се установява от представеното от ответниците споразумение от 02.11.2018г. Не е приложена правилно и разпоредбата на чл.65 ал.3 ЗЗД. Не е доказана и дължимостта на неустоечното плащане в размер на 21 483лв., както и на това в размер на 54 747лв, респ. тези вземания няма как да са с настъпил падеж. Във връзка с правоизключващите възражения на ответниците счита, че понятието „обичайна дейност“ следва да се тълкува съобразно легалната дефиниция на същото, съдържаща се в отменената т.12 от пар.1 на ДР на ССч и не следва този обхват да бъде разширяван и свеждан до всяка търговска дейност с изключение на отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, поемането на менителнични задължения, както и вземането на заем. В процесния случай „Торове БГ“ ЕООД едновременно е задлъжнявало към основните си кредитори, на които се явява доставчик на стоки, и поемало и изпълнявало парични задължения за неустойка, както и е възстановявало авансово предплатени суми само на избрани свои кредитори, между които и „Дивес Агро“ ЕООД. В този смисъл счита, че изпълнението на атакуваните парични задължения не попада в кръга на обичайната му търговска дейност.

Тъй като извършеното изпълнение на парично задължение е за връщане на даденото по развален договор, т.е. – на отпаднало основание, това плащане автоматично отпада от обичайната търговска дейност. Не се доказа от ответниците и че погасителният ефект от прехвърляне на вземанията е настъпил в рамките на 30 дни от падежа на задълженията, съгласно правилото на чл.65 ал.3 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният от синдика иск бъде уважен изцяло.

2

Въззиваемите дружества „Торове БГ“ ЕООД / в несъст./ и „Дивес Агро“ ЕООД считат жалбата за неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Поддържат възраженията си за недопустимост на предявения иск поради депозирането му в съда след изтичане на установения в чл.649 ал.1 ТЗ едногодишен преклузивен срок. Релевират и доводи за неоснователност на жалбата по същество. Молят обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.646 ал.2 т.3 от ТЗ.

Ищецът Г. С. предявява иск срещу ответниците „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в н./ и „ДИВЕС АГРО“ ЕООД, ЕИК 148127745, гр. Варна, в качеството си на синдик на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД, ЕИК 201935308 /н./ за обявяване за недействително по отношение кредиторите на длъжника „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в н./ изпълнението на изискуемо парично задължение в размер на 258 720 лева, извършено на 02.11.2018г. от длъжника в полза на втория ответник „ДИВЕС АГРО“ ЕООД, чрез прехвърляне на вземания /цесия/, което вземане длъжникът има към „ИВ и ЯН“ ООД, ЕИК 202841527.

Преди разглеждане на иска по същество съдът дължи произнасяне по въпроса за неговата допустимост, респ. – за допустимостта на обжалваното решение с оглед спазване на установения в чл.649 ал.1 ТЗ едногодишен преклузивен срок за предявяването му. В тази връзка съдът съобрази следното :

С решение № 734/26.07.2019г. по т.д. № 552/2019г. на ВОС, образувано по молба с правно основание чл.625 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на длъжника „Торове БГ“ ЕООД на осн.чл.632 ал.1 ТЗ с начална дата 31.12.2017г., открито е производство по несъстоятелност, прекратена е дейността на длъжника и същият е обявен в несъстоятелност, като производството е спряно на осн.чл.632 ТЗ ал.1 ТЗ.

С решение № 260293/19.10.2020г. производството по несъстоятелност е възобновено, като за временен синдик е назначена Г. П. С.. Решението е обявено в ТР по партидата на дружеството на 20.10.2020г. Следователно едногодишният преклузивен срок за предявяване на иска по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ изтича на 20.10.2021г.

Исковата молба е постъпила в регистратурата на Варненския окръжен 3 съд на 21.10.2021г. и е заведена под вх.№ 21258 без отбелязване, че същата е получена по пощата или чрез куриерска услуга. Сред приложените към исковата молба доказателства фигурира и товарителница на Еконт с № 1050473394457, която е номерирана под № 17 по делото. В нея като подател е посочена К. В. Н., а като получател – Окръжен съд Варна, пл.Независимост № 2, деловодител.

От писмо на Еконт вх. № 25708/3.11.22г. – л.210 се установява, че адв.К. Н. е редовен клиент на куриерското дружество и има виртуален кабинет, от който подготвя пратките си, както и че пратка с товарителница … 4457 е приета в приемащ офис Варна 24/7 Еконтомат ОМВ, ул.Мир № 1, бензиностанция ОМВ на 19.10.2021г. На същата дата е заплатена и куриерската услуга от 5,59лв от подателя адв.Н.. Съгласно електронната база данни на дружеството пратката е получена от Окръжен съд Варна, деловодител на дата 21.10.21г. в 14,11ч. Фактът на получаване на пратката с товарителница …4457 от Окръжен съд Варна на 21.10.2021г. е потвърден и с Електронно изявление -л.214. Последното удостоверява с полагането на подпис от деловодител, че посочената товарителница е получена в деловодството на ВОС на 21.10.2021г.

От писмените обяснения на съдебен деловодител фронт- офис във ВОС на 21.10.2021г. в деловодството на съда са постъпили 9 броя искови молби с ищец Г. С. в една куриерска пратка на фирма Еконт. Към всяка една от тях е приложено копие от товарителницата, придружаваща пратката. Лицето е посочило, че поради невнимание или бързане е пропуснало да положи печат върху титулните страници на исковите молби. В писмени обяснения, приети в деловодството на ВОС на 23.06.22г. – л.146, същият служител пояснява, че след направена обстойна справка по всички дела, образувани на 21.10.21г. с ищец Г. С. се е изяснило, че същия ден са постъпили девет броя искови молби в отделни пликове и отделни товарителници, като последните са приложени по делата, а найлоновите пликчета са изхвърлени в коша за рециклиране на пластмасови отпадъци.

В Докладна от 21.06.22г. – л.149, деловодителят в Окръжен съд Варна – Търговско отделение Татяна П. пояснява, че исковата молба е постъпила в деловодството на съда заедно с приложената към нея товарителница …4457, където я е сканирала, поставила е печата, който се поставя на всички 4 сканирани документи, подписала се е и я е номерирала / л.1 –л.17/ от делото.

След сканиране документите се присъединяват в електронната папка.

Вероятната причина последната страница от исковата молба – товарителницата да не е прикачена в електронната папка е техническа – сканиране на два листа едновременно.

Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът прави извода за безспорно установено, че на 19.10.21г. адв.Н. е подала през Еконтомат до Еконт исковата молба с приложенията към нея и генерираната товарителница …4457, които са получени от ВОС на 21.10.21г.

Товарителницата е надлежно номерирана в кориците на делото по обясненията на деловодителя П.. Липсата й в електронната папка се дължи на пропуск или техническа грешка на деловодителя при обработката на постъпилите документи. Отсъствието на удостоверително изявление за получаването на исковата молба и доказателствата към нея по куриер върху самата искова молба се замества от изявленията на деловодителя, които съвпадат и с останалите събрани в тази насока доказателства. Съдът кредитира вторите обяснения на деловодителя на фронт-офиса Н. А., защото те са дадени след направена обстойна проверка по всички дела и защото изцяло съвпадат с останалите доказателства, водещи до същия извод.

Доколкото по делото ние се установява, че с куриерска пратка с товарителница …4457 във ВОС е извършена доставка на документи, различни от исковата молба, ведно с приложения, съдът прави извода, че исковата претенция е предявена преди изтичане на преклузивния срок по чл.646, ал.1 от ТЗ - 20.10.2021г., по арг. от чл. 62, ал.2 във вр.чл.60, ал.2 от ГПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Всички възражения неоснователни. на ответниците в противната насока са

По съществото на спора :

Съгласно чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т.1-3 срокове преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, а именно по т. 3 – 5 погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Безспорно установено по делото е, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение по силата на сключения между тях Договор за доставка от 30.05.2018г., съгласно който „Торове БГ“ ЕООД е поело задължение да достави на „Дивес Агро“ ЕООД най- късно до 02.11.2018г. 400 тона амониев нитрат ЕО тор в с.Блъсково, общ.Провадия, в стопанския двор на „Дивес Агро“ ЕООД срещу цена от 395 лева на тон без ДДС, или общо срещу цена от 189 600 лева с ДДС, в която са включени и разходите за транспорт до базата за доставка. Уговорено е сумата да бъде заплатена в 3 дневен срок от издаване на данъчната фактура по сметка на доставчика в Уникредит Булбанк АД. Съгласно т.4 от договора, при неизпълнение на задълженията за доставка „Торове БГ“ ЕООД дължи неустойка от 30% от стойността на недоставената стока.

Видно от Приемо-предавателен протокол от 02.11.2018г. в уговорения срок са доставени едва 15 тона амониев нитрат, като останалите 385 тона доставчикът се е оказал в невъзможност да достави въпреки изцяло заплатената авансово цена. Поради това във второ споразумение от същата дата купувачът развалил договора относно неизпълнената част, а доставчикът се задължил да върне освен цената на заплатената, но недоставена стока, обезщетителна неустойка в размер на 21 483лв, съставляваща разлика в цената, на която „Дивес Агро“ ЕООД може да достави същата стока в същото количество, както и неустойка с обезщетителен характер в размер на 54 747лв, съставляваща 30 % от стойността на недоставената стока. Общият размер на дължимата от „Торове БГ“ ЕООД сума, формиран по посочения погоре начин, възлиза на 258 720лв. На осн.чл.65 ЗЗД страните постигнали съгласие вместо дължимата сума „Торове БГ“ ЕООД да прехвърли на „Дивес Агро“ ЕООД всичките си вземания от „Ив и Ян“ ООД, гр.Долен чифлик, които вземания възлизали на същата сума, ведно с всичките им принадлежности – лихви, обезщетения за забава и др. Представителят на „Ив и Ян“ ООД И. Р. се подписал под самото споразумение, че е уведомен за цесията в деня на сключването му.