Определение № 2950 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2950 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502755 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413, ал.2 вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт Н.А., срещу разпореждане №25232/04.09.2024 г., постановено по ч.гр.д. №13797/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIХ граждански състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С. Н. С., ЕГН **********, за следните суми: 508.40 лв. главница, 72.76 лв. обезщетение за забава, законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Оспорват се указанията на първоинстанционния съд за посочване на извършени плащания. Иска се атакуваното разпореждане да се отмени, като въззивния съд се произнесе по същество.

В съответствие с чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в 1 законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Заповедното производство е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника С. С. за сумата от 508.40 лв. главница по сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит, 72.76 лв. обезщетение за забава, законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

С разпореждане №22915/07.08.2024 г. съставът на Районния съд е указал на кредитора да отстрани в едноседмичен срок констатирани нередовности на заявлението, а именно да посочи извършени ли са плащания от длъжника по договора, колко, кога, на какви суми и какви вземания са покрили същите.

С молба вх. №86340/20.08.2024 г. заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД посочва, че по въпроса за извършените плащания по процесния договор, същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково състезателно производство. Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито са постъпилите плащания по процесното вземане, е на ответната страна, а не на ищцовата. Въпросът дали са плащани суми, отнасяни в погашение на вземания, произтичащи от неравноправни клаузи, би бил относим към съществуване на предявените вземания, но разглеждането му предполага повдигнат спор. Същите доводи са изложени и в частната жалба.

Районният съд, за да отхвърли заявлението, излага съображения, че в заповедното производство съдът следи служебно за наличието на неравноправни и нищожни клаузи в договора за потребителски кредит. При констатация за неравноправна клауза, от която произтича претендираното вземане в заявлението и съдържащи се нищожни клаузи в договора или общите условия съм него, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение. Евентуалната неравноправност произтича от несъответствието на уговорка с изискването за добросъвестност и последващо значително 2 неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Чл.22 от ЗПК въвежда хипотеза на изначална недействителност при нарушения на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, с последици връщане само на чистата стойност на кредита, без лихва и другите разходи, а в заповедното производство е невъзможно да извърши преценка относно това, дали е налице хипотезата на чл.22 от ЗПК, защото това предполага събиране на доказателства при условията на състезателно начало.

Констатацията на съда за евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението, по аргумент на чл. 411, ал. 1, т. 3 от ГПК. Същото следва да се възприеме и по отношение на нищожните клаузи. Заявителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение за вземане за главница и лихва, произтичаща от изпълнение на задължението му по договор за потребителски заем, като са налице предпоставките за проверка на договора за наличие на неравноправни клаузи. От съдържанието на същия се установява, че се касае за предоставен заем от 500 лв., платим на 3 вноски при фиксиран годишен лихвен процент 0%; ГПР – 0% и обща сума за плащане – 508.40 лв.

Предвидено е заплащане на застраховка от 8.40 лв. и предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор с поръчител. Не се посочват данни за извършени плащания от заемополучателя на задълженията по договора за заем и не се заявява да липсват такива. Затова е прието, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания, в частност, съобразно чл. 23 от ЗПК, и на заявената главница към момента на издаване на заповедта.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно като краен резултат, макар и съображенията на настоящата инстанция да са по – различни от изложените от състава на районния съд.

По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Не се сочи и какво е платено по договора – не са отстранени визираните от съда нередовности на заявлението. Сами по себе си тези факти са самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение.

3

Вярно е, че, за да е редовно заявлението, е достатъчно в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича вземането и които позволяват индивидуализацията му. В конкретния случай обаче такава индивидуализация липсва.

Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора. В този смисъл доводите в частната жалба, че съдът неправилно се е произнесъл, като не е следвало да прави такава преценка, е неоснователно.

Съобразно чл.410 ал.2 от ГПК, заявлението съдържа искането за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 т.1 и т.2. Конкретното подадено заявление по чл.410 от ГПК не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК, тъй като не са индивидуализирани поотделно претендираните неизплатени суми.

Районният съд е дал ясно указание да се посочи какви плащания са извършвани от длъжника и какви суми са погасени с тях. Дружеството, вместо да изпълни указанието, което е напълно във възможностите му, тъй като би следвало да разполага с данни за извършените разплащания от длъжника, ако вземането е цедирано, както се твърди, излага доводи, че не следва да изпълнява указанията на съда. Плащанията по договор за потребителски кредит са от значение за преценката за основателността на искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение. Неоснователни са твърденията на заявителя, че тези факти не подлежат на преценка в заповедното производство, предвид изискуемата от закона преценка на съда при претенции, насочени срещу потребители и засилената защита на техните интереси. Именно в този смисъл е и изложеното в цитираното от жалбоподателя решение от 30.06.2022 г. по дело С-170/21 г. на СЕС.

Платените суми на база неравноправни клаузи са недължими. Обосновани са изводите за наличие на неравноправни клаузи, защото не е ясно как е формиран ГПР, още повече предвид задължителната застраховка, която следва да е включена. Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На страната не следва да се присъждат разноски за настоящето производство.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №25232/04.09.2024 г., постановено по ч.гр.д. №13797/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIХ граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5