Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1093 от 25.09.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1333/2025
Вид
Решение № 1093
Подписан
25.09.2025
В сила
29.10.2025
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. Пловдив, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-Иванова като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20255330201333 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-007356/24.10.2022 г., издадено от Началник сектор в 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, с което на С. В. К., ЕГН **********, от гр. ***, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят бланкетно оспорва НП в жалбата. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на постановлението с аргументи за наличие на здравословен проблем у доверителят му.

Въззиваемата страна със съпроводителното писмо по делото взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

1

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: на 09.12.2025 г. около 08:15 часа в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“ до № 30 жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ 525 с рег. № ***, след като употребил алкохол. Същият бил спрян от служители на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, а именно свид. Р. М. и свид. Н. Г., като същите спрели автомобила със светлинен и звуков сигнал и го поканили да бъде тестван. Свид М. извършил тестването с с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA 0181. Същият отчел концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,42 промила.

Пробата била показана на водача. Бил издаден АУАН за установеното нарушение № 985962/09.12.2024 г. и талон за медицинско изследване с № 0157031 от същата дата, който бил връчен на нарушителя в 09:40ч. Последният бил отведен до УМБАЛ Св. Г., където в 10:10 ч., дал кръвна проба за изследване пред д-р Д.Д.. С. К. бил отведен в 01 РУП при ОД на МВР Пловдив, където бил задържан за срок от 24 часа, административнонаказателното производство по посочения АУАН било прекратено с резолюция № 24-0432-М000120/09.12.2024 г. и било отпотчнато досъдебно производство № 671/2024 г. по описа на РП Пловдив. От изготвената съдебнохимическа експертиза, обективирана в протокол № 2631/10.12.2024 г. се установило, че К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,99 на хиляда.

На 13.12.2024 г. прокурор при РП Пловдив прекратил наказателното производство и изпратил материалите на административнонаказващия орган за издаване на наказателно постановление. Такова било съставено срещу жалбоподателя с № 250432000065/13.01.2025 г., за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, а именно, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,99 промила.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, писмените доказателства – постановление за прекратяване на наказателно производство 13.12.2024 г. на РП Пловдив, мотивирана резолюция № 24-0432-М000120/09.12.2024 г., протокол за преминала техническа проверка на Draeger Alcotest 7510, талон за медицинско изследване с № 0157031, протокол за медицинско изледване и вземане на биологични проби, лист за преглед на пациент, протокол № 26321/100.12.2024 г. за извършена съдебно-химическа експертиза, оправомощителна заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. справка за нарушител/водач, както и показанията на свидетелите Р. М. и Н. Г..

Съдът кредитира показанията на свид. М., тъй като същите са логични непротиворечиви, незаинетерсовани, обективни и се подкрепят от останалия доказателствен материал, като същите се допълват от останалите доказателства и не съдържат вътрешни противоречия. Кореспондират със съставените и приобщени по делото писмени доказателства АУАН и талон за медицинско изследване и с показанията на свид. Г., който въпреки че заявява че не си спомня, разяснява процедурата по извършване на проверки и съдът кредитира неговите показания в този 2 смисъл.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно се установява, че на 09.12.2024 г. около 08:15 ч. в гр. Пловдив на бул.

Кукленско шосе, до № 30 жалбоподателя С. К. е управлявал лек автомобил марка БМВ 525 с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта 0,99 на хиляда, което е нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.

Правилно е квалифицирано поведението на водача и правилно е определена санкцията, въз основа на санкционната норма.

Съдът не намира за доказано, че здравословният проблем на водача е оправдало употребата на алкохол и вземането на решение да шофира.

Следователно на посоченото място жалбоподателят недвусмислено и категорично е бил установен с положителна проба за алкохол в кръвта, която е била над допустимата и в границите между 0,8 и 1,2 на хиляда при управлението му на МПС, а именно в размер на 0,99 на хиляда.

По спазването на процесуалните правила:

От приложената по делото Заповед 8121з-1632,02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя ( т. 2.1 вр. с т.

1.3.2) и на административно наказващия орган (т. 3.9).

При издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, описана в НП е изчерпателна и подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

Не се установиха нарушения на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и не се сочат такива. След тестването и положителната проба за наличие на алкохол в издишания въздух е издаден талон за медицинско изследване със съответния брой стикери, в посочената от наредбата времева рамка е взета кръвна проба на лицето и при спазване на изискванията за запечатване и съхранение на биологичния материал е извършена съдебно-химическа експартиза.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Съвсем коректно, предвид установената концентрация на алкохол 0,99 промила е определена и санкционната норма- чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП. Предвидената санкция е в 3 абсолютно определен размер, поради което и по-нататъшни съображения относно нейната индивидуализация не се дължат.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В подкрепа на този извод е и че се установява, че лицето има и други констатирани нарушения на ЗДвП, видно от справката за нарушител/водач, поради което не може да се твърди , че случаят е маловажен и носи по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.

Именно поради това съдът намира, че правилно административнонаказателната отговорност на нарушителя наказателното постановление следва да се потвърди. е ангажирана поради което

В частта за разноските:

При този изход от производството, право на разноски възникват за въззиваемата страна, но същата не доказва такива да са направени и не претендира такива.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, ІІІ н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-007356/24.10.2022 г., издадено от Началник сектор в 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, с което на С. В. К., ЕГН **********, от гр. ***, на основание чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4