Определение № 745 от 10.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 745 гр. Перник, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500574 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на РРС № 1783/17.03.2026 г., подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез юрисконсулт Г. П. А., срещу Определение № 132/26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 893/2025 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е отхвърлено искането на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 5/05.01.2026 г. в частта за разноските.

С решението районният съд е осъдил ответното дружество да заплати на адв. Л. К. Б. от САК сумата 778,10 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата Л. К. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. От решението се установява още, че исковете са уважени – прогласена е нищожността на договор за потребителски кредит № *** и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 751,02 лв. като платена без основание по нищожен договор.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Жалбоподателят твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, приключило в едно съдебно заседание и не били извършени процесуални действия, които да оправдават присъдения размер. Навеждат се и доводи, че адв. Б. водела множество еднотипни дела срещу ответното дружество, поради което присъждането на възнаграждения в подобни размери стимулирало генериране на разноски.

Излагат се съображения, основани на практиката на СЕС по дела C-427/16, C-428/16 и C438/22, като се поддържа, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. и следва да намали възнаграждението, според жалбоподателя – до 200 лв., респ.

1

102,26 евро.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адв. Л. К. Б., като пълномощник на Л. К. Б., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е дължимо при успешен резултат от осъществената безплатна адвокатска помощ, че то цели да възмезди положения адвокатски труд, както и че по делото са извършени процесуални действия – изготвяне на искова молба, ангажиране на доказателства, депозиране на молба преди съдебно заседание и уточняваща молба.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд – Радомир е образувано по искова молба на Л. К. Б. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Предмет на спора е действителността на договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, както и връщане на сума, платена въз основа на договора.

С Решение № 5/05.01.2026 г. районният съд е уважил предявените искове, като е прогласил нищожността на договора за потребителски кредит поради противоречие със закона и е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата сумата 751,02 лв., платена без основание. Със същото решение на адв. Л. К. Б. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 778,10 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като ищцата е била представлявана безплатно поради затруднено материално положение.

Настоящият съдебен състав намира, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв са налице. Ищцата е била представлявана от адвокат при условията на безплатна правна помощ, а исковете са уважени изцяло. При този изход на делото ответното дружество е страната, която носи отговорността за разноските, включително за възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна защита.

Неоснователно е възражението, че възнаграждението не следва да се присъжда поради злоупотреба с процесуални права. Злоупотребата с процесуално право не се презумира от факта, че срещу едно и също търговско дружество се водят и други дела със сходен предмет или че процесуалният представител е участвал и в други подобни производства. За да се приеме злоупотреба е необходимо да се установи, че конкретното процесуално право е упражнено не с цел защита на твърдяно нарушено материално право, а с цел увреждане на насрещната страна, заобикаляне на закона или постигане на неправомерен резултат.

Такива данни по настоящото дело не са налице. Предмет на спора е конкретен договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и ответното дружество, по който ищцата е 2 твърдяла недействителност и недължимо плащане. Исковете са уважени изцяло, което само по себе си изключва извода, че сезирането на съда е било лишено от правен интерес или е било предприето единствено с цел генериране на разноски. Напротив, проведеното производство е довело до съдебна защита на признати от съда права на потребителя.

Не може да се приеме и че е налице изкуствено раздробяване на претенции. В рамките на едно производство са разгледани свързани искове – иск за нищожност на договора и обусловен осъдителен иск за връщане на платена без основание сума. Тези искове са насочени към цялостно уреждане на последиците от едно конкретно правоотношение, поради което предявяването им не разкрива недобросъвестност, а представлява нормално упражняване на правото на иск.

Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Действително, при определяне на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г., а дължи конкретна преценка с оглед фактическата и правна сложност на делото, вида на спора, материалния интерес, обема и характера на извършената адвокатска работа, броя на съдебните заседания и необходимата подготовка за защита. От тази предпоставка обаче не следва, че всяко потребителско дело с относително нисък материален интерес налага присъждане на символичен размер на адвокатско възнаграждение.

Настоящото дело, макар и да не се отличава с изключителна фактическа сложност, не може да бъде сведено до формално процесуално действие. Защитата е изисквала анализ на договор за потребителски кредит, преценка на клаузи относно възнаградителна лихва, ГПР, неустойка и обезпечение, както и съобразяване на императивните правила на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД относно действителността на договора и последиците от недействителността.

Районният съд е уважил и двата иска, като е приел, че договорът противоречи на закона и че заплатената от ищцата сума подлежи на връщане като недължимо платена.

Следва да се отчете и че адвокатът е извършил реална процесуална дейност по делото – изготвяне на искова молба, формулиране на фактически твърдения и правни основания, ангажиране на доказателства, депозиране на молби и процесуални становища. Тази дейност не губи своята стойност поради обстоятелството, че адвокатът е участвал и в други сходни дела или че спорът е от категория, по която съществува съдебна практика.

Доводите на жалбоподателя, основани на практиката на СЕС, не налагат различен извод. Тази практика изисква съдът да не се счита безусловно обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г., когато преценява подлежащите на възстановяване разноски, и да извърши преценка за разумност и пропорционалност. В случая такава преценка води до извод, че присъденото възнаграждение от 778,10 лв. не е прекомерно. То съответства на характера на спора, на обективно съединените претенции и на положения квалифициран адвокатски труд.

Неоснователно е искането възнаграждението да бъде намалено до 200 лв. Подобен размер не би съответствал на естеството на извършената адвокатска дейност и би обезценил 3 предоставената професионална защита, особено при положение че спорът е приключил с изцяло уважаване на претенциите на потребителя. Разноските не следва да служат за неоснователно обогатяване, но също така не следва да бъдат редуцирани до размер, който не съответства на реално положения труд и на значението на правната защита.

По така изложените съображения, молбата на ответника по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и не следва да бъде уважена, както правилно и законосъобразно е постановил районният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 132/26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 893/2025 г. по описа на Районен съд – Радомир.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4