Протокол № 975 от 22.11.2022, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 975 гр. Ямбол, 17.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря П.А.А.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20222330101863 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Молителят – редовно призован, се явява лично и с адв. А., редовно упълномощен.

Ответницата – редовно призована, се явява лично и с адв. М. Х., редовно упълномощена.

Адв. А. – Да се даде ход на делото.

Адв. Х. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА: ДП № ***/2022 г. по описа на РУ на МВР-Я* по 1 прокурорска преписка № ***/2022 г. по описа на ЯРП.

Адв. Х. – Госпожо Председател, водя за изслушване допуснатия свидетел Д. Л.. Тъй като са налице новооткрити доказателства, касаещи именно състоянието на детето, представям и моля да приемете с препис за другата страна, протокол от проведена среща на 14.11.2022 г. на ДСП-Я., касаещо именно отношението на детето към неговия баща, както и протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие, касаещ процесния инцидент, от които се установява че с майката и детето е работено във връзка с инцидента и детето е изслушвано във връзка с инцидента. Разговорите са във връзка с инцидента, във връзка с мултидисциплинарния екип, който се е сформирал. Протоколът е приет от съда вече на мултидисциплинарния екип, който се е сформирал, там насаме е говорено с детето, то е дало обяснение по случая и е по делото. Във връзка със състоянието на детето от срещите с бащата е изготвен план за работа на майката с детето и това е констатирано в плана за работата между майката и детето, които са посочени на страница предпоследна от доклада във връзка с причините защо вече не се осъществяват срещи между бащата и детето. То е следствие от протокола от мултидисциплинарната комисия, която е свикана и има данни от изслушването на детето, който вече съдът е приел като доказателство. Има го и в прокурорската преписка какво е казало детето за случката. Това го има и в социалния доклад. Във връзка с координационния съвет и изслушването на детето, ДСП-Я. е насочило майката, детето и бащата към ползване на социална услуга. Във връзка с тази социална услуга и изработения план за действие майката и детето са посещавали в ДСП-Я. социален работник и психолог, които са работили и с двамата, като работата по този план е обективирана в протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие, който представих. В тази връзка представям и писменото доказателство от 14.11.2022 г., именно касаещ протокола и плана за работа с детето, в който са нанесени констатациите от социалния работник, работещ с детето и изявлението на детето във връзка с инцидента и защо същотот не осъществява и не желае срещи с баща си.

Съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА: Протокол от 14.11.2022 г. на Агенция „Социално подпомагане“-гр. Я. и протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие на Агенция „Социално подпомагане“-гр. Я. от 25.10.2022 г.

Препис от същите СЕ ВРЪЧИХА на ищцовата страна.

Адв. А. – Госпожо Председател, противопоставям се на доказателственото искане на ответната страна за приемане и прилагане на представените днес писмени доказателства на две основания. Първото основание е поради настъпила доказателствена преклузия. Видно от представения протокол и план от преглед на оценка на случая и план за действие, е датиран от дата 25.10.22 г. и не е вярно, че е новооткрито писмено доказателство. След тази дата е имало съдебни заседания по настоящото дело и този протокол не е представен. В тази връзка моля това писмено доказателство да не бъде приемано и прилагано по делото. На предното съдебно заседание подобно наше доказателствено искане беше отхвърлено. Що се касае до протокола от проведената среща на 14.11.2022 г. считам, че също не следва да бъде приемано и прилагано като доказателство по делото, защото не отговаря на истината изявлението на процесуалния защитник на ответната страна, че изявленията на детето касаели инцидента, който е станал причина за завеждане на настоящото дело. Видно от текста на протокола и констатациите на социалния работник, нищо такова не се установява. Изявленията са общи – за някакви притеснения и нищо от това написаното не касае конкретния случай, по повод на който е делото. Изявленията са много общи и според мен това писмено доказателство не е относимо към домашното насилие, което е било извършено на 17.07.2022 г. Още повече, че този протокол касае детето, а предмета на настоящото дело е извършено домашно насилие от майката на детето към молителя и детето.

С оглед дадените обяснения на процесуалния представител на ответната страна, същите се намират във връзка с предмета на спора и с делото, поради 3 което са относими към днешното съдебно заседание, а това че са новооткрити от страната се вижда, че е бил твърде кратък срока за снабдяването с това доказателство към предното съдебно заседание. От началото на съдебното производство към днешен момент те наистина са новооткрити. С оглед на това съдът намира, че възраженията са неоснователни за неприемането на доказателствата.

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля Д. Л..

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Д. М. Л. – 48 г., неосъждан.

Съдът предупреди свидетелят за наказателната отговорност, която носи по чл.290 от НК.

Същият обеща да говори истината.

Свид. Л. – Живея на съпружески начала със С.. Живеем заедно от около 2 години и 2 месеца. Б. живее в град Я.на ***, заедно с нас. Аз помагам на С. за отглеждането на детето. Откакто живея със С., отношенията между С. и Д. са изострени и все по напрегнати. Започнаха жалби да се пускат от Д. срещу С..

Започнаха разни изказвания в социалните мрежи от фалшиви профили и заплахи към нея и мен. Конкретно не мога да се сетя какво беше написано.

Ние със С. нямаме фейсбук, а научаваме от тук и там какво са писали за нас.

На мен проверки щяха да ми правят прокурорски, полицейски нямаме В обши линии са обиди и злонамерени постове. Д. живее в Б. с А. Детето имаше контакти с баща си първите шест месеца, откакто аз живея със С., а после започнаха все по-проблемни срещи, все по-сложно ставаше и Б. започна да се страхува, започна да не иска да ходи при баща си в Б., защото казваше, че „Кака А. бие“ в случая А. Дори и аз съм подготвял детето да отива при баща си, да не се страхува от него, че баща му когато е там нищо лошо няма да се случи, а детето ми каза „Искам да отида при тати Д., а при кака А. не, защото кака А. бие“. На датата 17.07.2022 г. детето трябваше да бъде взето от Д..

Няколко дни преди това, даже седмица преди това говорихме с детето, че трябва да отиде при баща си и е хубаво да се вижда с него. Майка му тогава 4 точно за конкретния случай доста усилия положи да го накара да отиде и той беше се съгласил до последно, каза му че ще го водят на хубави места там и Б. беше съгласен. На 17.07.2022 г. аз бях на работа в К., общ. Б., бях с колегите в колата и точно щяхме да тръгваме, когато ми звънна телефона и първия момент, когато вдигнах не можах да разбера нищо, чуваха се само някакви крясъци. С. ми звънна. Чувах и двете деца да плачат. Казах й да се успокои, че нищо не мога да разбера и моите колеги дори не разбраха нищо. Аз затворих и тя пак ми се обади и ми каза нещо от рода на „Аз ти казах да не бързаш за работа, трябваше да останеш ела, че станаха големи дандании“.

Разбрах, че нещо не е наред, понеже децата продължаваха да плачат силно и на втория ни разговор. Чувах Б. как пищеше и бебето плачеше. Ние имаме общо дете със С.. Колегите ми без да им казвам нищо направо ми казаха „Тръгвай“ и за около 20 минути се прибрах до Я. Долу пред блока видях, че бяха А., Д., медицинския екип – една сестра и шофьора на линейката и полицейска кола с двама полицая. Забързах се първо да се кача горе да видя какво става, затворих входната врата, понеже беше подпряна леко и като се качих горе още на входа видя, че стелажа ни за обувки е счупен и вратата металната беше леко вдлъбната. Беше заключено в нас, а по принцип тази врата не я заключваме.Дръпнах ръчката и се обадих, мисля че казах „Аз съм“ и отвътре чух Б., който беше до вратата и каза „Мамо ела, Д. е тук“. Когато С. ми отвори вратата видях, че по лицето беше издрана, имаше засъхнала кръв по носа и беше рошава. Аз попитах какво е станало, като Б. се опитваше да ми обяснява, но неможах да го разбера и С. ми разказа какво се е случило Каза ми, че А. доста настоятелно е звъняла на звънеца и като отворила вратата Б. е казал, че няма да тръгва с тях и не иска. Почакали са няколко секунди или минута и С. им е казала, че Б. като не иска тръгва и няма да говори повече да си влизат вкъщи. А. доколкото разбрах е била сама на етажа и е тръгнала да слиза уж надолу, но след секунди пак се започнало да се звъни на звънеца и то доста упорито без да се пуска звънеца, С. отворила втори път и казала на А.

„Спри да звъниш, няма смисъл, М. започва да плаче като се звъни на звънеца“, „Спри да звъниш притесняваш децата“, но тя продължавала да звъни на звънеца и С. посегнала с ръка да свали ръката на А. от звънеца и в това време А. е хванала С. за врата да я души и я е издърпала навън във входа.

Оттам започнали писъците на Б., явно са последвали и някои удари. След като аз се качих, влязох вкъщи, успокоих бебето Б. дойде при мен, той вече беше 5 се поуспокоил и през цялото време държеше вратата отвътре някой да не влезел и започна да ми обяснява как викал „Мамо, не умирай“, опитал се да й помогне, но баща му го е изблъскал навътре. Б. ми каза „Казах й на М. да не гледа мама, защото е цялата в кръв“, каза как лошите хора се качили и се опитали да вземат мама и да я издърпат, и той се опитвал да помогне по всякакъв начин, но са го избутали и не успял. В общи линии това беше разказа на Б.. Аз слязох долу, когато полицая ми звънна да сляза да отворя вратата. Когато слязох долу видях майката на Д., А. и Д.. Видях А. и тя нямаше синини по себе си. Аз когато пристигнах тя беше седнала на един бордюр и медицинската сестра я оглеждаше. Видими наранявания по нея аз не видях, даже прическата й беше сравнително добре. Когато се качиха горе полицая и медицинската сестра, полицая каза, че иска С. да напише обяснения, а медицинската сестра каза „Дайте вас да ви прегледам, защото на госпожата долу нищо й няма: Долу видях хората, когато идвах преди да се кача горе и после като слязох само полицая и медицинската сестра бяха долу.

Когато медицинската сестра прегледа С. описа видимите наранявания – на единия й крак имаше отпред охлузено, на другия й крак отзад разкървавено, драскотини по лицето като издрано с нокти и зачервено около врата. Не я карала да се съблича да я гледа отзад, защото имаше и по сериозна подутина впоследствие на гърба. Косата й беше проскубана. Когато тръгна медицинската сестра полицая остана със С. да пишат и аз излязох на етажа да пуша и тогава чух през прозореца А. да казва на Д. „Мило, айде да отиваме към болницата, няма да чакам тая мърша да пише“. След инцидента детето категорично не желае да се вижда с баща си, доста е уплашено и продължава да е, ако се звънне на звънеца бяга в неговата стая да гледа на камерите кой звъни, ако слизаме във входа без да има някой с него не излиза, а преди нямаше такива проблеми. Вече няколко пъти, когато стане въпрос за майки и бащи започва да плаче, разказва ми даже как лоши хора ако направели нещо на нас и майка му ако станела звездичка, той щял да се грижи за М. На детето започна да му се оправя говора, вече всичко му се разбира и всички могат да го разберат. От месец някъде започна да научава правилно думите, а преди това неможеше много да му се разбират. Отскоро взе да казва думата „помощ“. Имаме една среща с Д. по повод контактите му с детето, тя беше на Гергьовден, малко преди инцидента. На нея се разбрахме уж някои нещ, да говоря на Б., да го убедя че трябва да се вижда с баща си, аз и преди тази 6 среща също съм го правил. След този инцидент това, което е видял няколко пъти ми го е разказвал вече. Просто през неговите очи е стряскащо. Какво си е мислил ми е разказвал, какво ще се случи.