Определение № 637 от 15.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. Перник, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500459 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, депозирана от А. А. Н., чрез адв. Б. Й. срещу Определение № 911/18.03.2026 г., постановено по гр. д. № 8205/2025 г. по описа на РС – Перник.

Жалбоподателката излага доводи за неправилност на атакувания акт и моли същия да бъде отменен, а делото да бъде върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че в случая не е налице правен интерес от водене на делото, доколкото е очевидно, че съществува правен спор между ищцата и ответното дружество относно договорното правоотношение помежду им. Възразява още, че съдът неправилно е приел, че исковата молба не е била надлежно подписана, тъй като ищцата се представлява от пълномощник по делото. В заключение се твърди, че първоинстанционният съд неоснователно е прекратил производството, иска се отмяна на процесното разпореждане и връщане на делото отново на Районен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

За да се произнесе по основателността на подадената частна жалба, съдът съобрази следното:

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с искова молба от А. А. Н., чрез адв. Б.

Й. срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК: 207343548, с която се иска прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Standart_30 № *** поради противоречие със 1 закона както и поради заблуждаваща търговска практика.

В исковата молба се твърди, че ищцата, в качеството си на физическо лице е сключила по електронен път договор за паричен заем с ответното дружество за сумата от 2 100,00 лева. В исковата молба са посочени размерът на погасителната вноска, срока на заема, броя на вноските, датите на плащания на всяка вноска, фиксираният ГПР както и други елементи от договореното правоотношение. В исковата молба се твърди, че към договорът за паричен заем е сключена застраховка, реализирана чрез посредничеството на „Вива Кредит“ АД. Ищцата твърди, че така сключеният договор не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК като излага подробно своите възражения.

С Разпореждане № 25140/29.12.2025 г. съдът е приел, че депозираната искова молба е редовна, поради което на основание чл.131 ГПК е изпратил препис от същата за отговор на ответното дружество.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна, с който се оспорва исковата претенция изцяло.

С разпореждане № 4743/16.02.2026 г. съдът е приел, че исковата молба страда от пороци, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК,поради необоснован правен интерес от ищеца за водене на делото. С оглед установените нередовности, съдът е дал указания на ищеца да обоснове своя правен интерес.

Препис от разпореждането е получен от адв.М. а 02.03.2026 г., като книжа в отговор на разпореждането не са постъпили.

С Определение № 911/18.03.2026 г. съдът е приел, че дадените указания не са изпълнени, поради което исковата молба е все още нередовна, а именно – не е обосновано наличието на правен интерес, налице е несъответствие между петитума и обстоятелствената част на исковата молба както и посоченият представител на ответника е непрецизиран. С оглед гореизложеното, съдът е прекратил производството по делото.

Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата се явява основателна, респ. обжалваното определение на Районен съд – гр. Перник следва да бъде отменено.

Настоящият съдебен състав намира, че указанията, дадени от първоинстанционният съд до ищцата с Разпореждане № 22832/02.12.2025 г. са незаконосъобразни, доколкото такива нередовности в исковата молба на практика не се установяват от настоящия състав. Поради това, не следва да се вменява във вина на страната, че не ги е изпълнила и същата не следва да търпи неблагоприятни последици от това свое процесуално бездействие.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всеки иск е наличието на правен интерес от същия. Самата разпоредба на чл.124, ал.1 от ГПК изисква това, като изрично посочва като положителна предпоставка за правото на иск наличието на правен интерес. Не се споделят, обаче, изводите на първоинстанционния съд за наличието на липса на правен интерес у ищцата.

Прогласяването на договора за нищожен като страдащ от този порок настъпват 2 правните последици предвидени в чл.34 от Закона за задълженията и договорите, а именно: когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Също така, съгласно чл.23 от Закона за потребителския кредит когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Правният интерес за потребителя да предяви такъв иск е повече от ясен и наличен в настоящия случай, като чрез прогласяването на договора за нищожен /недействителен/ се установява на първо място липса на възникнала и съществувала валидна договорна връзка между страните по договора, която да ги обвързва, липса на възникнали за потребителя задължения по този договор да погасява отпусната му парична сума в заем/кредит/, освен да възстанови само чистата стойност на кредита и без каквито и да било други задължения, включително и правна невъзможност в полза на кредитора да се присъди и законната лихва върху връщаната чиста стойност на кредита. С оглед гореизложеното, съдът намира, че така твърдения порок в исковата молба досежно липсата на правен интерес у ищцата не се установява, поради което указанията в тази си част са незаконосъобразни и не им се следва изпълнение, а страната не следва да търпи неблагоприятните последици от процесуалното си бездействие.

На следващо място, посоченото в процесното определение несъответствие между петитума и обстоятелствената част на исковата молба също не се установява от настоящия състав. Видно от изложеното в исковата молба, ищцата навежда твърдения за пороци в сключения с ответника договор за заем като подробно излага доводи в подкрепа на тези твърдения. В диспозитива на исковата молба ясно е посочено, че се иска именно прогласяване нищожността на сключения договор поради противоречие със закона и заблуждаваща търговска практика.

На следващо място, в процесното определение се сочи, че исковата молба не е подписана от ищцата, а от адв.Й., за когото няма мандат да изготви, подпише и депозира исковата молба. Настоящият състав не споделя този извод на съда доколкото в кориците на делото, на стр. 7 се намира заверено копие на пълномощно от А. Н. в полза на адв.Б. Й. с право да представлява ищцата пред съдилищата в България като завежда от нейно име и за нейна сметка искови производства срещу „Вива Кредит“ АД. Настоящият състав намира, че така учредената представителна власт в полза на адв. Й. отговаря на изискванията на закона, доколкото същото се явява общо пълномощно по смисъла на чл.34 ГПК, то същото е породило своето действие и исковата молба се явява надлежно подписана от оправомощено за това лице..

На последно място, в процесното определение съдът е посочил, че ответното дружество се представлява от лице, различно от посоченото от ищцата в исковата й молба. Действително е налице такова разминаване, но настоящият състав намира така установената неточност за такава, която не води до неяснота относно ответника, поради което и това указание се явява незаконосъобразно и като такова не му се следва изпълнение.

С оглед горните съображения, настоящия съдебен състав намира, че обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

Мотивиран от горното, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 911 от 18.03.2026 г., постановено по гр. д. № 8205/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник, на същия съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4