Решение № 323 от 18.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Смолян, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500236 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 165/23.03.2023г., постановено по гр.д.№ 1280/2022г. по описа на Районен съд-Смолян са отхвърлени предявените от А. М. К., с ЕГН **********, с адрес с.С., ул. Ш.“ № *,общ.И.,обл.Х. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР с адрес гр.С.,бул.“М. Л.“ № * с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. с чл.187,ал.7 от ЗВМР за осъждане на ответника Главна дирекция „Гранична полиция“да му заплати сумата от 2 413,81 лева,представляваща възнаграждение за положен извънреден нощен труд за периода от 01.11.2019 до 30.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 21.12.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 240,27 лева ,представляваща мораторна лихва, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася за периода от 01.01.2020г. до 22.12.2022г. Осъден е А. М. К., с ЕГН **********, с адрес: с.С., ул.“Ш.“ №*, общ.И., обл.Х.,да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ съдебни разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2560/12.04.2023г. от А. М. К., чрез пълномощника му адв.М. О. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Излагат се доводи, че за да отхвърли исковете, PC Смолян се е мотивирал с разясненията, дадени в ТР № 1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС, съгласно които при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ. Действително ТР са задължително и РС-Смолян се е съобразил с него, но от друга страна на основание чл.633 ГПК Решение С-262/2020 на СЕС е за всички съдилища и учреждения в Република България. Същото е образувано по преюдициално запитване 1 от PC- Луковит и съдът е достигнал до заключението, че чл.8 и чл.12,б."а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. С оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г. В мотивите на решението се приема, че липсата на механизъм в посочените Наредби за преобразуване на нощните часове в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент не може да се приеме, тъй като такива съображения от икономически, политически, социален или демографски порядък сами по себе си не представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС е посочено, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Компетентността на СЕС е изключителна, тъй като Договорите за ЕС и за функциониране на ЕС, съгласно чл.1, параграф 2 от ДФЕС възлагат на Съда разглеждането на определени дела, оставяйки разглеждането на други случаи, свързани с прилагането на правото на ЕС, на националните правораздавателни органи.СЕС и правораздавателните юрисдикции на държавите-членки не се намират в йерархична зависимост, поради което Договорите уреждат взаимодействието помежду им чрез специално предвиденото производство за преюдициални заключения. Същото представлява специфична форма за сътрудничество между националните и наднационалните юрисдикции, като основната му цел е осигуряване на еднообразно тълкуване и прилагане на общностното право на територията на ЕС. Именно чрез постановените преюдициални заключения Съдът влияе върху развитието на правото на Съюза и респективно върху националните правни системи. Заключението на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване, защото в обсъжданото производство СЕС не упражнява консултативна, а решаваща функция - постановява заключение, облечено във формата на съдебен акт - решение или определение. Съгласно чл.91 от Процедурния правилник на Съда (обн. ОБ на ЕС, бр. L 265 от 29.09.2012 г.), съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото 2 обявяване, а определението - от деня на неговото връчване. Обвързващата сила на преюдициалните заключения относно субектите е обяснима и поради друга причина. В рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, тези, които не разглеждат спор като последна инстанция, могат, а юрисдикциите, които са последна национална инстанция по спора, са длъжни да отправят преюдициално запитване за тълкуване на правото на ЕС, когато установят, че дадена общностна разпоредба е неясна (чл.267, параграф 2 и 3 от ДФЕС). Следователно, след като отправянето на преюдициално запитване е задължително за национална юрисдикция, чийто акт не подлежи на атакуване, няма как заключението по него, постановено от Съда, да няма обвързващ характер. Приемането на различна теза би поставило под съмнение съществуването на обсъжданото производство като механизъм за осигуряване на еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Преюдициалните заключения на Съда са правнообвързващи както за всички останали национални юрисдикции на запитващата държава, така и за субектите на правото на ЕС - държавите-членки, институциите и органите на ЕС и физическите и юридическите лица. И това е така, тъй като предоставеният с едно преюдициално заключение отговор излиза извън рамките на конкретното дело, като дава полезно тълкуване, относимо към всички субекти на правото на ЕС.Нормите на правото на ЕС следва да се прилагат от всички по начина, по който ги е тълкувал Съдът. В преюдициалните заключения се отразява постоянната практика на СЕС, несъобразяването с която е нарушение, даващо основание за ангажиране на извъндоговорна отговорност на държави-членки. Казаното е обяснимо, доколкото неспазването на практиката на СЕС от национална юрисдикция, би се превърнало от нарушение на последната в такова, извършено от държавата- членка.Затова при колизия на национално тълкувателно решение (ТР №1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС) с решение на СЕС по преюдициално запитване, решаващият съд следва да се съобрази именно с решението на СЕС, а не с националното ТР. В тази връзка е Решение от 5 октомври 2010, по дело №С 173/09 на СЕС -Делото"Елчинов"), съгласно което Съдът на ЕС е постановил, че първоинстанционните съдилища не са длъжни да спазват „задължителните указания", дадени им от върховен съд при отмяна на решението им и връщането му за ново разглеждане, ако тези указания противоречат на правото на ЕС. Същата практика на СЕС е обективирана и в Определение от 28 октомври 2010, С-449/09, EU:C:2010:651, както и в Решение от 8 ноември 2016, С-554/14 където СЕС е постановил, че съдилищата следва да не прилагат тълкувателно решение или постановление на върховен съд, ако Съдът на ЕС установи, че последното противоречи на правото на ЕС. Тази практика е потвърдена и в други решения на СЕС. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд по служебното си правоотношение с ответника, като през този период положеният нощен труд не е приравняван в дневен с коефициент 1,143, какъвто е бил регламентиран с Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна поради липса на подобна регламентация в последващите по време Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.Наредба № 8121з36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г„ Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., в сила от 03.11.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР- с чл.9 ал.2 от НСОРЗ.Размерът на исковите претенции е установен от вещото лице. Спорно между страните е обстоятелството дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен с 3 коефициент 1,143. Предвид законовата празнота за преизчисляване на нощния труд с коефициент, предназначен да компенсира поне част от неблагоприятните фактори на нощния труд, в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при което с оглед сумираното изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с К 1,143. Приетата по делото експертиза е приложила това правило и е установила броя на положените часове нощен труд, както и размера на дължимото заплащане за тях. Претенцията е доказана и неправилно не е уважена от PC Смолян до посочените в ССчЕ размери по съображения, произтичащи от постановеното ТР № 1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС.PC-Смолян неправилно е тълкувал националното право, тъй като лишаването на ищеца от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд го поставя в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което следва да се компенсира с адекватно допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд. Това съответства и на основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗГТЧОС. Предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25лв./1,00лв. на час нощен труд нито има характера на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд. В случая разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите. Както е посочено в Решението на СЕС по дело С-262/2020, обяснението за липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни в специалния закон със съображения от икономически и правен порядък не могат да се приемат като аргументи и не могат да представляват цел от общ интерес. След като преди отмяната на Наредба № 8121407/11.08.2014г. тези служители са били еднакво третирани с останалите държавни служители, полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в ЗДСл. и с тези, работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие със законодателното изменение на чл.187 от ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане, държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в третирането им с обективен и разумен критерий, като се приема, че бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий, то разпоредбите на чл.187,ал.1 и ал.4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в третирането на определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите в сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно положение, са несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като вземе предвид не само текста, но и контекстът и целта на съответните разпоредби от правото на съюза, както и цялостното вътрешно право,уреждащо трудовите и служебните правоотношения, респективно чл.179,ал.1 и чл.188 ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.5 ал.4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното право, като те имат предимство пред вътрешните норми, които им противоречат. Като се има предвид, че т.1 от решението на СЕС посочва, че във всички случаи в полза на тази категория работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, 4 обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд и след като разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗВМР изрично предвижда допълнително възнаграждение за полагането на нощен труд, а чл.188 ал.2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препраща към закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на чл.187 ал.4 от ЗМВР с посочените разпоредби от ЗМВР и с правото на Съюза ще следва да се приложи закрилата по КТ, респективно по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и преизчисляването на часовете положен нощен труд в дневен да става с коефициент 1,143.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените искове.