Решение № 41 от 02.03.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Сливен, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20222200500051 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 260489/23.11.2021г. по гр.д. № 4686/20. на СлРС, с което е признато за установено на правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл.

327 и чл. 318 ТЗ, ч е „АРТ МЕРЛИН” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ***, ЕИК ****, представлявано от управителя М.Д.Г. дължи на „БАКАРА КОЗМЕТИКС” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, **** ЕИК ***, представлявано от управителя Б.Б.В. сума в общ размер от 3403,60 лв., съставляваща неплатена главница по следните фактури:

- По Фактура №0000000516 от 30.06.2017 г. с падеж 28.07.2017 г., сумата от общо 1 230,24 лева с ДДС (хиляда двеста и тридесет лева и двадесет и четири стотинки), от които: 1 025,20 лева (хиляда двадесет и пет лева и двадесет стотинки) данъчна основа и 205,04 лева (двеста и пет лева и четири стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 1281,50 лева (хиляда двеста осемдесет и един лева и петдесет стотинки) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в 1 размер на 256,30 лева (двеста петдесет и шест лева и тридесет стотинки);

- По Фактура №0000000526 от 01.08.2017 г., с падеж 31.08.2017 г., сумата от общо 649,44 лева с ДДС (шестстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), от които: 541,20 лева (петстотин четиридесет и един лева и двадесет стотинки) данъчна основа и 108,24 лева (сто и осем лева и двадесет и четири стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 676,50 лева (шестотин седемдесет и шест лева и петдесет стотинки) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 135,30 лева;

- По Фактура №0000000536 от 11.09.2017 г. с падеж 11.09.2017 г., сумата от общо 332,64 лева с ДДС (триста тридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), от които: 277,20 лева (двеста седемдесет и седем лева и двадесет стотинки) данъчна основа и 55,44 лева (петдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 346,50 лева (триста четиридесет и шест лева и петдесет стотинки) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 69,30 лева (шестдесет и девет лева и тридесет стотинки);

- По Фактура №0000000540 от 25.09.2017 г. с падеж 09.11.2017 г. , сумата от общо 469,92 лева с ДДС (четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), от които: 391,60 лева (триста деветдесет и един лева и шестдесет стотинки) данъчна основа и 78,32 лева (седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 489,50 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 97,90 лева (деветдесет и седем лева и деветдесет стотинки);

- По Фактура №0000000549 от 25.10.2017 г. с падеж 08.12.2017 г., сумата от общо 301,44 лева с ДДС (триста и един лева и четиридсет и четири стотинки), от които: 251,20 лева (двеста петдесет и един лева и двадесет стотинки) данъчна основа и 50,24 лева (петдесет лева и двадесет и четири стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 314,00 лева (триста и четиринадесет лева) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 62,80 лева (шестдесет 2 и два лева и осемдесет стотинки) ;

- По Фактура №0000000646 от 28.12.2018 г. с падеж 28.01.2019 г., сумата от общо 419,92 лева с ДДС ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-10.09.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1249 от 14.09.2020 г. по ч.гр.д. № 288/2020 на СлРС, отхвърлен е предявеният иск с правно основание правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 327 и чл. 318 ТЗ за разликата над 3403,60 лв. до пълния предявен размер от 3603,60 лв. като неоснователен и недоказан и са присъдени съразмерно разноските по делото.

Решението е атакувано в уважителната, осъдителна част от отвеника в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че първоинстанционият съд е допуснал нарушения на процесуалния закон и неправилно е приложил материалния закон, което води до необоснованост на направените правни изводи. Изложил е в мотивите доказателствения материал, събран по делото, но не го е анализирал, както поотделно така и в съвкупност. Пправилно е разпределил доказателствената тежест на всяка една от страните, но не е взел предвид признанието на факта, че процесиите фактури са предоставени на управителя на ответното дружество едва след тяхното изрично поискване, което са удостоверя и от свидетелските показания, без реално да са доставени продутрите, описани в тези фактури и това прави мотивите на съда необосновани. Освен това съдът неправилно е приел, че стоката е доставена и фактурата удостоверя този факт, като се позовава на свидетелските показания на свидетелите на ищцовото дружество, без да се съобрази с родствените им връзки с управителя на ТД /съпругата ми братът на съпругата му/и интереса им от изхода на делото. В същото време неоснователно не кредитира свидетелските показания на свидетеля на ответното дружество, които са безпристрастни и незаинтересовани.

По-нататък в жалбата се твърди, че за да възникне задължението за плащане на отразеното в издадените от ищеца-продавач фактури, следва 3 да е налице приемане на твърдяната доставка, което не се установявя в това производство по безспорен и категоричен начин. По тези материални търговски правоотношения за ищеца са породени две основни облигаторни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаните в данъчните фактури стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника - да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на договорите арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Първоинстанционият съд не е установявал спорните факти, свързани с предаването на стоката, и не е посочил изводите си за тези факти в мотивите към решението си, и това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Въззивникът развива съображения и че когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Ищецът следва да докаже изпълнение на задълженията си по договора да продажба, а именно – предаването на стоката в уговорените количество, качество и срок, но той не е сторил това. Така, без да е установено по категоричен начин, че стоката е доставена, с ъ д ъ т приема, че за ответното дружество е възникнало задължението за плащане въз основа на издадените фактури.

Въззиникът заявява, че този извод е неоснователен, тъй като разпоредбата на чл. 327 ал.1 от ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването на стоката. Съдът е кредитирал изцяло съдебно-счетоводната експертиза, а н е е взел под внимание факта, че стоковата разписка, макар и вътрешен счетоводен документ, изисква тя да бъде подписана и от двете страни и тогава би удостоверила предаване на стоката по фактурите.

Също така въззивникът сочи, че по делото е установено, че през времето, през което ищцовото дружество е доставяло козметични продукти, плащането винаги е ставало в брой, след като клиентът си избере стока от буса, с който стоката се разнася, а не по предварителни заявки.

По делото е установено категорично, че ответникът не е получил стоките по процесиите фактури., което се потвърждава както от свидетелските показания на свидетеля на ответницата, така и от факта, че по делото липсват каквито и да е първични счетоводни документи, които да удостоверят, че козметичните продукти описан в процесиите фактури са 4 предадени на купувача-ответник, тоест - фактът на реално предаване на стоките не е установен по категоричен начин по делото.

С оглед всичко изложено, въззивникът моли въззивния съд да отмени в обжалваната осъдителна част атакуваното решение и вместо това постанови ново, с което отхвърли иска и за присъдената сума.

Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор.

С него заявява, че атакуваната част от решението на РС е правилна и законосъобразна и иска тя да бъде потвърдена, а жалбата – оставена без уважение. Заявява, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел фактическата обстановка, извършвайки задълбочен и изчерпателен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и е постановил едно правилно и обсновано съдебно решение. Счита, че безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства и в частност от заключението на СИЕ, че ищцовото и ответното дружество са били в трайни търговски взаимоотношения свързани с продажбата и доставката на козметични продукти. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съде е приел, че управителят на ищцовото дружество е издавал и предавал на управителя на ответното дружество съответна фактура с надлежно описани всички доставени артикули, които фактури са подписвани от представителя на ответното дружество при получаване на стоката. Правилно и законосъобразно е прието и, че плащанията по процесните фактури е следвало да се извършват по банков път, но на посочените във фактурите падежни дати такива не са постъпили, като фактурите са останали неплатени и видно от СИЕ и към настоящия момент в счетоводството на ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумите по процесиите фактури. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че с а недоказани твърденията на ответната страна, че стоките по фактурите не са й доставени и че същата е плащала за доставените и такива в брой, а не по банков път.

Видно е от доказателствата по делото, че във всяка една от процесиите 5 фактури е отбелязано, че се дължи плащане по банков път, вещото лице също е установило това и първоинстанционният съде достигнал обосновано до същите изводи. В подкрепа на това е и представената и приета по делото фактура, по която ответното дружество е извършило плащане по банков път, което е допълнителна индиция за уговорката между страните за плащане по банков път. По-нататък въззиваемият заявява, че първоинстанционният съд правилно е оценил и кредитирал в обжалваното решение заключението на изготвената и приета от него по делото СИЕ, от която е видно, че ищцовото дружество надлежно е осчетоводявало всяка една от процесиите фактури, включвало я е в дневниците за покупкопродажби за съответните отчетни периоди и е внасяло дължимия ДДС, и независимо, че те не са осчетоводени при ответника /който не е регистрирано по ДДС лице/, това не е противопоставимо обстоятелство, при положение, че е установено безспорно сключването на договор и предаването на стоките по фактурите на управителя на ответното дружество. Въззиваемият счита, че решаващият съд правилно и законосъобразно разпределил в негова доказателствена тежест да установи извършването на доставките и съществените елементи от договора цената на договора и неговият предмет по процесиите фактури, което той е сторил. Представените по делото фактури са двустранно подписани, съдържат всички съществени елементи на договор за покупко-продажба количество и вид на доставената стока, цена, както и изявление, че стоката е предадена до което стои подписа на управителя на ответното дружество и тези фактури правилно са приети за годно доказателство , което установява извършването на доставкатите и получаването на стоката.