Решение № 10671 от 21.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10671 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20211110164968 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът /фирма/ твърди, че на 04.11.2019 г. около 08:00 часа на АМ „Хемус“ е реализирано ПТП с участието на лек автомобил ...., и товарен автомобил ...., за което бил съставен Констативен протокол за ПТП № 1744101/04.11.2019 г., видно от който по време на движение по автомагистралата поради недостатъчен контрол върху товарен автомобил ...., неговият водач Д. М. М. преминал през метална лайсна на пътното платно, вследствие на което тя изхвърчала и се забила в предното челно стъкло на движещият се зад него лек автомобил. Сочи, че лек автомобил ...., собственост на „...., е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС”, а собственикът на товарен автомобил ...., е застраховал гражданската отговорност на водача при ответника. Ищецът въвежда доводи, че е образувал преписка по щетата във връзка с инцидента, вредите са описани от експерти на дружеството и лек автомобил ...., е възстановен при доверен сервиз на застрахователя, като извършеният ремонт е фактуриран на стойност 6558,26 лв., като допълнително били направени и разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че е изплатил с преводно нареждане цитираната сума на 02.01.2020 г. Излага твърдения, че е изпратил до ответното дружество покана за изпълнение на регресна петенция по щета № 0300 – 19 – 302 – 502139, като след получаване на същата /фирма/ е отговорило, че отказва да изпълни регресната претенция. С тези доводи ищецът отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата в размер на 6558,26 лева, представляваща заплатеното от него застрахователно обезщетение по щета № 0300 – 19 – 302 – 502139, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2021 г., до окончателното й изплащане. Претендира и сторените по делото разноски.

Ответното дружество /фирма/ поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че при изпращане на регресната покана, ищецът не е окомплектовал по претенцията всички необходими документи, въз основа на които ответникът да се произнесе. Оспорва механизма на ПТП, както и посочва, че настъпването 1 на същото е по изключителна вина на водача на увреждащото МПС. Оспорва, че е налице причинно – следствената връзка между поведението на застрахования при него товарен автомобил и настъпилите имуществени вреди. Евентуално, релевира възражение за съпричиняване на водача на застрахования при ищеца лек автомобил. Заявява, че размерът на застрахователното обезщетение следва да репарира действителните вреди към датата на процесното ПТП, като следва да бъдат редуцирани претендираните разходи за части и труд на увреденото МПС. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ:

Уважаването на предявения иск по чл. 411 КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/ вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/ към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на деликвента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.

В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства е да докаже възраженията си за съпричиняване на вредоносния резултат, както и плащане на дълга.

С Определение № 7732/27.03.2022 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на твърдяното ПТП между ищеца и собственика на увреденото МПС е съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, че ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач на МПС, както и факта на изплащане на застрахователното обезщетение от страна на ищеца в полза на собственика на увреденото МПС /на сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС/.

Между страните е формиран спор относно обстоятелството налице ли е деликт, който да обуславя възникнали права в полза на увредения водач на застрахованото при ищеца МПС срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД.

От приобщения към писмените доказателства по делото Констативен протокол за ПТП № 1744101/04.11.2019 г., съставен от служител при СДВР/ОДМВР гр. София, се установява, че между лек автомобил ...., и товарен автомобил ...., е настъпило пътнотранспортно произшествие при движението на тези автомобили по автомагистрала „Хемус“ на 22 км. в посока преди гр. София, като товарният автомобил е преминал през метална лайсна на пътното платно, вследствие на което тя е изхвърчала и се е забила в предното челно стъкло на движещият се зад него лек автомобил. Този констатиран механизъм на настъпилото ПТП, както и видимите щети на застрахования от ищеца автомобил, са описани в представения от ищеца констативен протокол за ПТП, който като официален документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Предвид това, на общо основание страната, която оспорва протокола, следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията си за обстоятелствата, при които според нея е осъществено пътнотранспортното произшествие. В конкретния случай, от страна на ответното дружество не се наведе оспорване и не се доказа по никакъв начин различен механизъм за настъпване на ПТП.

2

Констатираното в протокола се подкрепя и от събраните по делото свидетелски показания на свидетелите Б. и М., участници в реализираното ПТП.

Свидетелят Б., който е управлявал увреденото МПС, застраховано при ищцовото дружество, твърди, че през м.11.2019 г. докато е шофирал по автомагистрала „Хемус“ в посока гр. София, около 30 км. преди града, при опит за изпреварване на намиращия се пред него товарен автомобил е видял, че нещо изхвърча от пътя и чува сблъсък. Когато спрял колата, видял, че желязо било забито в челния прозорец на колата му и отчасти в ръката му.

Забелязал, че шофьорът на товарния автомобил също спрял в аварийната лента. Извикали полиция, която констатирала реализираното ПТП и изготвила протокол за него. Излага, че е спазвал ограниченията за скорост по автомагистралата като в деня на ПТП-то пътят е бил сух, не е имало снеговалежи и дъждове. Уточнява, че след произшествието, при разговор с шофьора на товарния автомобил, същият му споделил, че е усетил как е минал покрай желязото и чул шум като видял в огледалото за задно виждане, че желязото се забива в прозореца на лекия автомобил.

От изслушаните свидетелски показания на свидетеля М., който е управлявал товарния автомобил, се установява, че докато е шофирал по автомагистрала „Хемус“ е преминал през алуминиева дъска, която от завихрянето на въздуха е излетяла към изпреварващия го в лявата лента лек автомобил, застрахован при ищеца. Излага, че е направил опит да избегне преминаването през дъската, но въпреки това, от самата сила на камиона, същата се е вдигнала във въздуха и се е завъртяла. Посочва, че с водача на увредения автомобил са се обадили на тел. 112, като пристигнали служители на СДВР, които констатирали, че дъската се е забила в челното стъкло, след което я извадили и я хвърлили настрани от пътя. Отрича да му е наложено административно наказание, както и че някой от участниците в произшествието има вина за настъпването му. Уточнява, че дъската се е намирала между двете ленти на автомагистралата като не е имал възможност да я види преди приближаването й на не повече от 20-50 метра.

По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като професионално изготвена и обоснована, и от която се установява, че на 04.11.2019 г. водачът на товарен автомобил ...., в товарна композиция с ремарке с ..., се е движил по автомагистрала „Хемус“ с посока на движение към гр. София, като по същото време и в същата посока се е движил и водачът на МПС МАРКА „.... Вещото лице посочва, че движението се е осъществявало в светлата част на денонощието, при условията на суха пътна настилка, като в района на км 22 +500 водачът на лекия автомобил е предприел изпреварване на товарната композиция, движейки се в най-лявата лента на магистралата.

По време на така предприетата маневра на изпреварване, водачът на товарния автомобил е преминал през находящ се на пътното платно метален предмет (алуминиева лайстна/дъска), вследствие на което същата се издига и се отхвърля във въздуха, и с промяна в траекторията си на движение се забива в предното челно стъкло на лекия автомобил, нанасяйки му материални щети. Вещото лице е констатирало още, че не са установени причини от техническо естество или техническа неизправност на някое от двете МПС, които са участвали в произшествието, която да е съществувала като аварийна опасност и да е възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното пътно-транспортно произшествие, като по този начин да са довели до настъпването му. Посочва се в експертизата, че причините за настъпването на произшествието са от субективен характер – намиращият се на пътната лента метален предмет, който при преминаване на товарния автомобил е бил отхвърлен в посока към лекия автомобил. Установява се от вещото лице, че нанесените щети по лекия автомобил са в причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при конкретното пътно-транспортно произшествие, именно както е констатирано и от събраните по делото писмени доказателства. Към датата на произшествието – 04.11.2019 г., размерът на щетите, нанесени на лекия автомобил, възлизат на 6558,26 лева. Вещото лице уточнява, че поради отхвърляне и вдигне от терена на пътната 3 настилка на автомагистралата на алуминиева лайстна/дъска, в резултат на парабола и траектория, същата се е забила в челното стъкло с удар в арматурното табло и уредите на лекия автомобил, докато той извършва маневра с паралелно изпреварване от лявата страна на товарната композиция от товарния автомобил ...., и ремарке с .... Изяснява се, че водачът на товарният автомобил е забелязал находящата се на пътното платно алуминиева лайстна/дъска от разстояние от 20-50 метра, като не е имал възможност да отклони или спре товарната композиция пред нея.

При настъпване на покрито от договора за имуществено застраховане „Каско“ застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 386, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал.2 КЗ./. При наличието на частична щета размерът на обезщетението следва да се определи съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ - в размер на вредата, а същата е равна на възстановителната стойност на застрахованото имущество по пазарни цени към момента на застрахователното събитие.