Определение № 9 от 05.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно частно наказателно дело № 20251100607990 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частен протест, подаден от прокурор при СРП, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 23.10.2025 г., по НОХД № 4616/2025г. по описа на СРС, НО, 132 с-в, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемата.

В протеста се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Оспорват се изложените от първоинстанционния съд изводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимото лице, като са изложени подробни аргументи за съответствието на обвинителния акт с изискванията на процесуалния закон и задължителната съдебна практика. Посочва се, че констатираните в атакуваното определение грешки, в това число и относно цифровата квалификация на едно от деянията, за което обвиняемата М. е предадена на съд (това по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК), не водят до накърняване на правото й на защита, а представляват по същество отстраними по съответния процесуален ред очевидни фактически грешки, като по отношение на липсата на посочване на квалифициращия признак „големи 1 размери“ се акцентира, че същият бил изводим от заключението на изгответната в хода на ДП оценителна експертиза. На следващо място намира, че не е налице и посочената от съда неяснота относно датата на подписване на един от договорите за потребителски кредит, а именно този с № CBL202308281410002, като се отбелязва, че същият е бил съставен на 28.08.2023 г., когато е получено одобрението за отпускане на кредита, а реално е бил подписан на 01.09.2023 г., на която дата обвиняемата е посетила офис на банката, което било ясно описано в обвинителния акт. Сочи за неправилни и изводите на съда за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на конкретика в обвинителния акт на последващи действия на разпореждане, осъществени от обвиняемата или трети лица с процесните суми, като се акцентира, че предвид характера на престъплението, за което е повдигнато обвинение, а именно такова по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК същите не са част от предмета на доказване по делото. Оспорват се и констатираните от съда неточности досежно повдигнатото обвинение по чл.

316 вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, свързани с липсата на посочване на конкретните банкови служители, пред които подсъдимата е използвала неистински официален документ. С оглед на изложеното се отправя искане протестираното определение да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на Софийски районен съд за разглеждането му по същество.

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило възражение от обвиняемата М. К. М..

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в подадения протест и релевираното с него искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим като подаден в срока по чл.

249, ал. 3 НПК, от легитимирана страна и насочен срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен, по следните съображения:

Производството по НОХД № 4616/2025 г., по описа на СРС, НО, 132 с-в, е образувано по внесен от СРП обвинителен акт, с който срещу обвиняемата М. К. М. е повдигнато обвинение за извършени престъпления, както следва: по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 309, ал. 1 НК и по чл. 316, вр.

2 чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В проведеното на 23.10.2025 г. разпоредително заседание по делото, съдът е приел, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на обвиняемото лице, които обосновават прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняването им.

Констатираните от първоинстанционния съд нарушения касаят съответствието на обвинителния акт с изискванията на чл. 246 НПК и задължителната съдебна практика (ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС) и се свеждат до следното:

Относно престъплението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – в посочването на правна квалификация по чл. 214, ал. 4, пр. 1 вр. чл. 26, ал.

1 НК, несъществуваща като законов текст и противоречаща на тази, посочена в постановлението за привличане на обвиняем; в липсата на п о с о ч в а н е в обстоятелствената част в какво се изразява квалифициращият признак „големи размери“; в несъответствието между обстоятелствена и диспозитивна части за деянието по т.I, т.1 и касаещо датата на сключване на посочения там договор за потребителски кредит – 28.08.2023г. или 01.09.2023 г. Като нарушение съдът е възприел и липсата на конкретика относно това каква част от получената сума е била изтеглена от свидетеля К. и каква част – задържана от служителите на „Банка ДСК“ ЕАД, както и дали след постъпването на сумата, отпусната от „БАКБ“ АД, по разплащателната сметка, открита от обвиняемата, същата е имала възможност да се разпорежда с нея.

Относно престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – в липсата на посочване в обстоятелствената част на конкретните банкови служители, пред които обвиняемата е представила неистински официален документ за деянията, описани в т.III, т.2, 3 и 7 в диспозитива, както и за липсата на конкретни твърдения относно развилата се фактическа обстановка и противоправното поведение на обвиняемата за деянието по т. III, т.4.

Констатирани са от съда и редица технически грешки относно обвинението по чл. 309, ал. 1 НК, които пропуски са определени като очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по съответния 3 процесуален ред.

Предметът на проверка в настоящото производство е ограничен, като същият обхваща законосъобразността и правилността на изводите на първия съд за наличието, съответно липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени в чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 от НПК, когато не владее български език.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен формираният от първоинстанционния съд краен извод за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на обвиняемото лице и обосноваващи извод за прекратяване на съдебното производство.

Основно право на обвиняемия в наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, поради което неговото нарушаване е въздигнато от законодателя в съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде отстранено. Същата изходна позиция дава основание да се приеме, че, изготвяйки обвинителния акт според изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, прокурорът дължи да посочи ясно и по един изключващ всяко съмнение начин въз основа на какви факти и по кой текст или текстове от наказателния закон повдига обвинение срещу конкретното лице. Това налага словесно да бъде описано престъплението с всичките му съставомерни елементи, което да е точно отразено в дадената правна квалификация на деянието.

Съобразно гореизложеното правилно се явява възприетото в обжалвания акт становище, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на отстранимите такива, 4 касаещо повдигнатото на М. обвинение за престъпление по чл. 316, вр. чл.

308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В действителност се констатират установените от първоинстанционния съд неясноти досежно описаната в т.III, т.2, 3 и 7 от диспозитива на обвинителния акт престъпна деятелност, за която на подсъдимата е повдигнато обвинение. В диспозитива ясно са посочени конкретните банкови служители на всяка една от банките, пред които се твърди, че М. е представила неистински официален документ, представляващ български документ за самоличност – лична карта. В обстоятелствената част обаче липсват конкретно изложени фактически твърдения пред кой точно банков служител тя е представила неистински официален документ, като е маркирано бланкетно единствено банков служител. Доколкото от обективна страна съставът на престъплението по чл. 316 НК изисква ползването на неистински, преправен документ или такъв с невярно съдържание, то следва в обвинителния акт да бъдат конкретно и недвусмислено посочени фактите, свързани със самото изпълнително деяние, в които без съмнение се включва и поименното посочване на лицето, пред което е представен документът. Този пропуск не би могъл да бъде квалифициран като очевидна фактическа грешка, доколкото употребените езикови изрази и конструкции предпоставят възможност за нееднозначното им тълкуване, което безспорно от своя страна ограничава правото на подсъдимото лице да организира защитата си.

Въззивният съд се солидаризира и с установената от първоинстанционния липса на конкретни твърдения относно развилата се фактическа обстановка и противоправното поведение на обвиняемата за деянието, маркирано в т. III, т.4 от диспозитива на обвинителния акт. Същата без съмнение представлява съществено процесуално нарушение и поставя подсъдимото лице в невъзможност да упражни правото си на защита.

Установяват се констатираните и подборно описани в обжалваното определение очевидни фактически грешки в обвинителния акт, включително и досежно изписването на коректната цифрова квалификация за обвинението в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 НК, като същите следва да бъдат отстранени по съответния процесуален ред.

Настоящият въззивен съдебен състав не споделя възприетите от първоинстанционния съд изводи за допуснати съществени процесуални 5 нарушения относно престъплението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, изразяващи се в: непосочването в обстоятелствената част в какво се изразява квалифициращият признак „големи размери“; в несъответствието между обстоятелствена и диспозитивна части за деянието по т.I, т.1 и касаещо датата на сключване на посочения там договор за потребителски кредит – 28.08.2023г. или 01.09.2023 г., както и липсата на конкретика относно това каква част от получената сума е била изтеглена от свидетеля К. и каква част – задържана от служителите на „Банка ДСК“ ЕАД, както и дали след постъпването на сумата, отпусната от „БАКБ“ АД, по разплащателната сметка, открита от подсъдимата, същата е имала възможност да се разпорежда с нея.

В диспозитивната част на обвинителния акт ясно и конкретно е посочено, че за времето от 01.09.2023 г. до 05.09.2023 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, обвиняемата М. е използвала неистински документи, за да получи без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери на обща стойност от 100 000 лв. с намерение да го присвои, като са разграничени конкретните изпълнителни деяния.

Изложеното кореспондира с описанието на фактите в обстоятелствената част, където е посочена същата стойност на имуществото, което не препятства правото на защита на М., като дали посочените размери отговарят на заложеното в съдебната практика разбиране за „големи“ такива, респективно дали е налице квалифициращ признак на деянието, е правен въпрос.