Решение № 1558 от 07.05.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12107/2023
- Вид
- Решение № 1558
- Подписан
- 07.05.2024
- В сила
- 15.06.2024
- Състав
- Христина Валентинова Тодорова Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 119, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.344 · Кодекс за застраховането
- чл.351 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2 и ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2 и ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.494,т.10 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1558 гр. Варна, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Х. В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Х. В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20233110112107 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от А. А. С., ЕГН **********, адрес: гр. ***, чрез адв. Х. Д. Д. от АК - Варна, съдебен адрес: гр. *** срещу ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във физически травми на десен крак и ръка, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 11.01.2023 г. в гр. Варна, причинено по вина на водача на л.а марка „Нисан", модел „Микра" с ДКН ***, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № *** от 22.01.2013 год., валидна до 31.07.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2023г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 11.01.2023 год., в гр. ***", около 18:10 часа, при пресичане на пешеходната пътека на ул. „***", претърпял пътен инцидент, като пешеходец.
Блъснат бил от л.а марка „Нисан", модел „Микра" с ДКН ***. В резултат на произшествието получил травма на дясната ръка и десен крак. Посетил спешния център на МБАЛ Света Анна. За ПТП бил съставен констативен протокол с пострадали лица № 2023-1020-62 от 11.01.2023г., в който било отразено, че водачът на лек автомобил марка „Нисан", модел „Микра" ДКН ***, при ляв завой не пропуска движещия се от ляво на дясно пешеходец по пешеходната пътека. На водача на лекия автомобил бил съставен ***/ 11.01.2023г. Причинените травми в резултата на ПТП били основание от 12.01.2023г. до 22.01.2023г. да ползва отпуск поради временна неработоспособност. Изпитвал силни болки, сънят му бил нарушен.
Инцидентът повлиял негативно на психиката му и обичайния начин на живот.
Възстановяването му продължило месец. Освен посочените увреждания 1 ищецът преживял и силен стрес, като оздравителният период бил съпроводен с болки и душевен дискомфорт от преживяното. Виновният водач имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника.
Ответникът като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие, но към настоящия момент не е изплатил обезщетение за причинените на ищеца вреди. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди. Моли в тази връзка за постановяване на положително решение по предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по размер. Признава наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между него и сочения като причинител на вредата по сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Във връзка с ПТП образувал преписка по щета № ***, като определеното обезщетение било в размер на 600 лева и овъзмездявало причинените на ищеца травматични увреждания. Оспорва твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по МПС. Оспорва наличието на причинна връзка между претърпяните физически и психологични болки и страдания и ПТП. Оспорва интензитета и продължителността на болките, както и необходимостта от чужда помощ.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 11.01.2023г. по отношение на лек автомобил „Нисан", модел „Микра" с ДКН *** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, обективиран в полица № *** от 22.01.2013 год., валидна до 31.07.2023 год.; че на 11.01.2023 год., в гр. ***", около 18:10 часа, при пресичане на пешеходната пътека на ул. „***", ищецът претърпял пътен инцидент, причинен по вина на водача на лек автомобил „Нисан", модел „Микра" с ДКН ***; в резултат на ПТП на ищеца са причинени физически травми на десен крак и ръка; че при ответника е заведена щета № ***.
От приложеното заверено копие от административнонаказателната преписка, образувана във връзка с АУАН № ***/11.01.2023г. на участник в ПТП - С.З.А., ЕГН **********, водач на л.а. Нисан" модел „Микра" ДК №*** се установява, че с влязло в сила Наказателно постановление № ***/25.01.2023г. на С.З.А. е наложено наказание – глоба за извършено нарушение на чл. 119, ал.4 ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не пропуска пешеходците.
Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който се установява, че ищецът е бил участник в ПТП. Произшествието се е състояло на 11.01.2023г. около 18:10 часа, в гр. Варна на ул. „*** ***" и ул.
„***". Участник I в събитието: лек автомобил „Нисан Микра" с peг. N: ***, с водач С.З.А.. Участник II в събитието: А. А. С., в качеството си на пешеходец – пострадал. В Протокол за ПТП ищецът е посочен като пострадало лице – контузия на десен лакът и бедро.
2
Ищецът е заявил претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, резултат от настъпилото ПТП.
Застрахователят е уведомен на 16.02.2023г., видно от известие за доставяне /л.10 от делото/.
Представена е медицинска документация, издадена на ищеца във връзка с претърпените травми от ПТП.
По делото е изслушано заключение по допуснатата комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза. Вещото лице В. дава следните отговори: На 11.01.2023 г. около 18:10 часа Участник I с лек автомобил „Нисан Микра" с peг. N: ***, управляван от С.З.А., се е движил в гр. Варна по ул. „*** ***", в посока от Юг към Север (от Центъра на гр. Варна към Центъра на кв. ***). Участник II - А. А. С., е пресичал в рамките на напречна пътна маркировка М8.1 - „Пешеходна пътека" разположена напречно на платното за движение на ул. „***", от западната страна на кръстовището. На кръстовището, образувано от ул. „*** ***" и ул. „***", лек автомобил „Нисан Микра" с peг. N: *** предприема извършване на маневра завой на ляво и удря пресичащия по пешеходната пътека пешеходец А. А. С.. Ударът настъпва след като пешеходецът е преминал повече от половината от ширината на платното за движение на ул. „***". За пешеходец А. А. С. ударът е в посока от дясно на ляво За лек автомобил „Нисан Микра" с peг. N: *** ударът е в предна дясна част на превозното средство. След удара пешеходецът пада на пътната настилка. Вследствие на удара настъпват телесни увреждания на пешеходеца А. А. С.. При съпоставяне на телесните увреждания на пешеходеца А. А. С., схемата в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, вещото лице счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е: пряк контакт между лек автомобил и пешеходец, като лекият автомобил предприема маневра завой на ляво, навлиза в рамките на напречна пътна маркировка М8.1 - „Пешеходна пътека" и в траекторията на движение на пешеходеца, и удря движещия се по пешеходна пътека пешеходец.
Вещото лице Д. дава заключение, че в резултат на ПТП на 11.01.2023 год. А. А. С. е получил контузия в областта на дясната лакътна става, дясната тазобедрена става и хематом в областта на дясното бедро. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Отговарят да са получени при удар от лек автомобил в областта на десния долен крайник, последващо падане и удар на десния горен крайник в подлежащата настилка. Между същите и процесното ПТП е налице пряка причинно следствена връзка. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като оплакванията от същите отзвучават в рамките на 2-3 седмици.
Към момента на прегледа на ищеца, извършен от вещото лице, няма данни за възникнали усложнения във връзка с претърпените травматични увреждания.
Съобразно изявленията на вещото лице Д. в о.с.з., възможно е в резултат на получените контузии, А. да е изпитвал болки в кръста, които отшумяват за период от две-три седмици.
По делото са допуснати гласни доказателства в полза на ищеца за доказване претърпените болки и страдания, резултат от настъпилата на 11.01.2023г. злополука.
Св. В.В. /без родство/ познава А. от детска възраст, били са съседи.
Виждат се често, почти всяка седмица. Знае, че е претърпял инцидент в 3 началото на миналата година, м. февруари. В резултат на произшествието имал болки в дясната страна на лакътя. Имал синини и куцал, не можел да ходи и да стои продължително време, кръстът също го наболявал. Куцал около месец. Провел е физиотерапия. След инцидента А. бил няколко дни на легло. През този период му помагала майка му. А. бил доста уплашен и притеснен. Преди инцидента ходел на танци, но след него преустановил посещенията заради физическите травми. Инцидентът се отразил и на решението му да придобие СУМПС, изпитва страх да шофира. Преди инцидента А. излизал често с приятели, но след инцидента си стоял доста време вкъщи. Едва в началото на 2024г. се върнал към танците и срещи с приятели. Към настоящия момент когато пресича изпитва притеснение, дрехите и раниците му са със светлоотразители.
Св. З.С. /майка на ищеца/ в показанията си установява, че А. претърпял инцидент с кола в началото на 2023г. Обадила й се жената, която го блъснала, за да съобщи за инцидента. Посетили спешна помощ където му направили снимка. Дошли и представители на КАТ, изготвили протокол. Най-тежките наранявания били в областта на таза, защото там бил ударът. При падането, на капака си ударил лакътя от дясната страна. В началото изпитвал болки, две седмици основно лежал. Вземал обезболяващи, които му предписали. Месец след инцидента започнали болки в кръста. Провел терапия с лекарства, направил си рентгенова снимка, провел физиотерапия, назначили му ЯМР.
Болката се усилвала и не можел да стои продължително време прав. А. ходел на танци, но ги преустановил след инцидента. Едва преди два месеца отново започнал да ги посещава. Отказал се от шофьорските курсове.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
С оглед разпоредба на чл.432 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата. Същевременно, съгласно чл.429, ал.1 КЗ, застрахователят по договора за застраховка "Гражданска отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл.498, ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. чл.380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС се предвижда изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя. Следователно, за да са допустими и да се приемат за разглеждане претенциите по чл.432 КЗ, е необходимо ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно обезщетение по реда и че е изтекъл срока по чл.498, ал.3 вр.чл.496 КЗ. (Определение № 165 от 24.03.2017г. на ВКС по ч. т. д.№ 306/2017г., II т. о., ТК) В случая се установява, че претенцията на пострадалия ищец е получена от застрахователя през м.02.2023г., а искът е предявен на 21.09.2023г., което прави предявената претенция допустима на специалното основание въведено с КЗ /2016г./