Решение № 4329 от 13.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4329 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ****** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20231110111083 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „****“ ЕАД съществуват вземания от Ю. К. Е. за следните суми: за сумата от 1938.51 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 11, вх. А, ет. 5, за сумата от 193.06 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 16.07.2018г. до 01.03.2021г., за сумата от 44.39 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 02.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 7.56 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2018г. до 01.03.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 10.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № ****/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била предвидена в клаузата на чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия на ищеца. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да 1 заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че имотът е неотопляем, тъй като в него няма отоплителни тела, както и че изчисленията на дружеството за дялово разпределение били неправилни. Счита, че е технически и практически невъзможно до имота да бъде доставено количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящия процес.

А в депозирано в първото по делото открито съдебно заседание на 13.12.2024г. писмено становище от името на ответницата, наименовано „отговор на исковата молба“, доводът за неправилно изчисление на топлинната енергия за имота, в частност на припадащата се на същия топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, се обосновава с отмяната от ВАС на правилата от действащата понастоящем и от действалата преди нея наредба за топлоснабдяването, регламентиращи формулата за изчисляване на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в сгради в режим на етажна собственост. Наред с това, в този отговор е релевирано и възражение за погасяване на задълженията по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от приобщения като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 113, том 19, дело № 4651/1998г., че на 14.05.1998г.- преди исковия период, ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 11, вх. А, ет. 5, 2 като по делото няма данни впоследствие- преди или в хода на исковия период, да се е разпоредила с придобитото по сила на възмездния договор право на собственост върху жилището. С оглед на това и при липсата на други данни в тази насока следва да се приеме за доказано, че през релевантния за спора период ответницата е била собственик на процесния апартамент, с а с това съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ- и потребител на доставяната във връзка с него топлинна енергия, материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената й.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- договор за извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира жилището, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, за извършено по отношение на процесния имот през исковия период дялово разпределение, както и от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лицепомагач на страната на ищеца „****“ ООД.

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се установяват от представените от третото лице- помагач документи за главен отчет, съставени в края на всеки от включените в исковия период отчетни периоди и носещи подписи за потребител, което по правната си същност съставлява признание на неизгодни за страната факти с правно значение- че имотът е топлоснабден и че в него е потребено соченото в отчета количество топлинна енергия, което признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК, намира опора в изводите на неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението в процесния имот през исковия период радиаторите са били демонтирани, като за имота е начислявана топлинна енергия за отопление за преминаващата през същия тръба от втория кръг на сградната инсталация в процесната жилищна сграда съобразно правилата на действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.)- като за отоплително тяло (щранг- лира) без измервателен уред- по максимален специфичен разход на сградата. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана въз основа на показанията на два водомера в имота, установени при извършваните в края на всеки отоплителен сезон отчети, документите за които, както бе установено, носят подписи за клиент. На абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.

Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на 3 ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 1938.55 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

За пълнота и прецизност, а и във връзка с изложените от името на ответницата в проведеното на 13.12.2024г. открито съдебно заседание доводи за незаконосъобразно начисляване на топлинната енергия за сградна инсталация за исковия период следва да се изясни, че на настоящия съдебен състав са служебно известни решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС, с които са отменени формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007 г. (отм.). Същевременно, обаче, първото решение е обезсилено с окончателно решение № 2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, а второто е отменено в частта, с която за нищожни са прогласени нормите на чл. 61, ал. 2 и 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл.