Решение № 589 от 07.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300500454 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Т. П., Р. Т. С., В. Д.

Ш., М. Р. Р.- В. и В. Р. Р. против решение № 5687/22.12.2025г. по гр.д.№ 4758/2024г. на ПдРС, XIX гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове против М. И. С. за това ответницата да бъде осъдена да им заплати разделно суми, с които неоснователно се е обогатила или при условия на евентуалност суми, неотчетени по пълномощни, а именно за Г. П., Р. С. и В. Ш. по 8033,34 лева и мораторна лихва по 2651,54 лева, а за М. Р. и В. Р. по 12050 лева, както и мораторна лихва по 3 977,20 лева. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства, а освен това и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Изложени са подробно фактите, на които се основават предявените искове, като се сочи, че в изготвения доклад по първоинстанционното дело районният съд е възприел правна квалификация на исковете по чл.284, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а при условие на евентуалност по чл.59 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съобразно с твърденията в исковата молба, че наследодателката на жалбоподателите е упълномощила въззиваемата М. С. да продаде неин собствен имот, както и да получи постъпилата продажна цена по банкова сметка, но след получаване на сумата, представляваща продажна цена, тя не я отчела на наследодателката.

При условие на евентуалност се твърди, че С. неоснователно се е обогатила с изтеглената от нея сума. Сочи се също така, че при разпределяне на доказателствената тежест РС е приел за безспорно, че ответницата е изтеглила от банковата сметка на наследотелката на ищците определена сума пари, като й е указал, че е в нейна доказателствена тежест е да установи, че е предала на наследодателката същата тази сума. Първоинстанционният съд отхвърлил иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, тъй като не били установени вътрешните отношения между наследодателката и ответницата С.. Искът по чл. 59 ЗЗД бил отхвърлен отново по мотив, който е изведен от вътрешните отношения между наследодателката и С.. В тази връзка се сочи, че РС е допуснал съществени процесуални нарушения при разпределяне на 1 доказателствената тежест, по никакъв начин не е дал да се разбере, че счита вътрешните отношения между наследодателката и С. за част от предмета на доказване по делото.

Оспорва се като погрешен и противоречащ на закона изводът на РС, че за ответницата не съществувало задължение да отчете на упълномощителката изтеглените от нея суми по даденото й пълномощно. Този извод пряко противоречал и на даденото на С. указание, че следва да установи, че е предала на упълномощителката изтеглената сума пари. Иска се отмяна на обжалваното решение и цялостно уважаване на предявените искове.

От въззиваемата М. С. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, изложени са доводи в подкрепа на изводите на Районен съд, иска се потвърждаване на обжалваното решение.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 4758/2024г. на ПдРС, XIX гр.с. по искова молба, с която са предявени обективно и субективно съединени искове по чл.59 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, а при условие на евентуалност по чл.284, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от Г. Т. П., Р. Т. С., В.

Д. Ш., М. Р. Р.- В. и В. Р. Р. против М. И. С. за осъждане на ответницата да заплати разделно на ищците, в качеството им на наследници на Б. Г. Щ., ЕГН: **********, починала на *****.2020г., суми с които последната неоснователно се е обогатила за тяхна сметка, евентуално суми явяващи се неотчетени по пълномощие, съобразно притежаваната от всеки от ищците част от наследството на Б. Щ., както следва: на ищеца Г. Т. П.; Р. Т. С. и В. Д. Ш. по 8033,34 лева ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 23.01.2024г., до окончателното изплащане, както и по 2651,54 левамораторна лихва върху главницата за периода 24.01.2021г. – 24.01.2024г.; за М. Р. Р.- В. и В.

Р. Р.- по 12 050 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и по 3977,20 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 24.01.2021г.- 24.01.2024г. В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Б. Г. Щ., починала на *****.2020г. На 19.11.2018г. наследодателката претърпяла ***** и след като била изписана в **** и **** състояние, на 30.11.2018г. ответницата довела нотариус в дома й, като я убедила да подпише пълномощно за прехвърляне на жилището й. На 06.12.2018г., въпреки че притежавала пълномощно, ответницата завела Б. Щ. на сделката по прехвърляне на имота, обективирана в нотариален акт № ***, т. 115 от 2018г. Към края на м. януари 2019г. Щ. посетила клон на „Уникредит Булбанк“, където имала сметка, като установила, че С. е изтеглила с пълномощно от банкова сметка IBAN: *****, цялата сума в размер от 88000 лева, представляваща продажна цена по сделката. Установило се, че на 10.12.2018г. била изтеглена сумата от 10000 лева, на 11.12.2018г.- сумата от 9500 лева, на 12.12.2018г.- сумата от 9500 лева, на 13.12.2018г. – сумата от 10000 лева, на 14.12.2018г. – сумата от 9000 лева. След като се върнала от САЩ, на 25.01.2019г. С. изтеглила сумата от 39790 лева. Таксите на банката за тегленето на суми в брой също били вземани от наличните суми по банковата сметка. От банковия служител се разбрало, че ответницата е изтеглила сумите с пълномощно peг. № 13830/30.11.2018 г. на нотариус Стоянка Кисьова- Николова. Сочи се, че с това пълномощно С. била упълномощена от Щ. да открие банкова сметка на нейно име и да внася и тегли суми по сметката неограничено при положение, че Б. Щ. имала банкова сметка – IBAN: ***** и нищо не налагало откриването на нова банкова сметка – IBAN: *****. Наследодателката на ищците се обадила на ответницата да й иска обяснение и същия ден С. й върнала 39800 лева, която сума била внесена по новооткрита банкова сметка на Б. Щ. в „Пощенка банка“ АД. Твърди се, че ответницата не е върнала останалата сума от 48200 лева нито на Щ., нито на наследниците й.

С подадения от М. И. С. отговор на исковата молба тя е оспорила предявените против нея искове. Счита, че предявените претенции на основание чл. 59 от ЗЗД са недопустими предвид влязлото в сила решение, постановено по гр.д. № 91/2020г. на Окръжен съдПловдив. По същество се излагат съображения за неоснователност на исковете. В отговора се твърди, че отношенията между наследодателката на ищците и ответницата били коректни.

Приживе Б. Щ. не била имала претенции във връзка с учредената на М. С. представителна 2 власт. Ответницата била упълномощена от Щ. да я представлява във връзка с продажбата на жилището й, като за целта били изготвени три броя пълномощни с номера 13830, 13831 и 1382 от 30.11.2018 г., с които бил определен обемът на представителната власт. С пълномощно № 13830 от 30.11.2018 г. Щ. упълномощила С. с минимален брой права за банкови операции, свързани с продажбата на имота й, а именно – да открива, да закрива банкови сметки, да тегли, внася пари във връзка с продажбата на имота й. Твърди се, че дадените права и задължения по сделката се основавали на базата на доверието между страните, изградено в резултат на дългогодишни коректни приятелски отношения, които не предполагат размяна на разписки за получени и преведени суми. Ответницата поддържа, че е действала в рамките на представителната си власт, като е теглила и предавала парите на Щ., предвид съществуващото доверие във вътрешните взаимоотношения между тях. Заявено е възражение за изтекла погасивна давност.

На първо място, с оглед на заявеното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на иска по чл.59 от ЗЗД, следва да се отбележи, че с решението по гр.д. № 91/2020г. на ПОС са отхвърлени предявени от жалбоподателите при условие на евентуалност искове за унищожавана или за разваляне на договора, с която тяхната наследодателка е продала на въззиваемата жилището си. Силата на присъдено нещо на решението по тези искове по никакъв начин не прегражда възможността да бъде търсена цената на продаденото жилище. Ето защо, искът по чл.59 от ЗЗД не е процесуално недопустимо.

По същество на спора по делото настоящият състав на ПОС намира следното: От приетото удостоверение за наследници на починалата на *****.2020 г. Б. Щ. е видно, че жалбоподателите са нейни наследници. Безспорно е, а и от приетото по първоинстанционното дело пълномощно рег.№ 13830 от 30.11.2018г. се установява, че със същото Б. Щ. е упълномощила М. С. да я представлява пред „Уникредит Булбанк“АД с права да открива, закрива сметки, внася и тегли пари, извършва действия на управление и разпореждане със сметките, подписва договори, променя условия и срокове, издаване и закриване на банкови карти, получава банкови карти и кодове за достъп, блокира и деблокира, изисква и получава банкова поща, ползва интернет банкиране, получава пароли, извършва преводи, във връзка с това съставя и подписва документи и осъществява действия за запазване на интересите й. С нот.акт № *****.2018г. Щ. е продала на С. собствения си апартамент, находящ се в гр. *****, за сума от 88000 лева, която била преведена по откритата на името на продавачката банкова сметка в „Уникредит Булбанк“АД, видно от приетите по делото на ПдРС платежни нареждания от 06.12.2018г. От приложеното към исковата молба извлечение от сметката на Б. Щ. в „Уникредит Булбанк“АД е видно, че от нея са теглени суми на каса- така, както е посочено в исковата молба. На стр.7 от подадения на 23.05.2024г. отговор на исковата молба от М. С. изрично се признава, че сумите са изтеглени от нея, като относно тези, изтеглени на дати 10.12.2018г., 11.12.2018г., 12.12.2018г. и 13.12.2018г., тя твърди, че Б. Щ. е искала да има по- голяма сума пари в брой и С. изтеглила и й предала сумата от общо 48000 лева в пакет, с разписка от банката, в присъствието на лицето Д. Д., която се грижела за Щ.. В присъствието на същото лице Б. Щ. предала плика с парите на своя съсед Г. В.. Безспорно е, че остатъкът от продажната цена от 40000 лева, след приспадане на таксата за изтеглянето им на 25.01.2019г. в размер от 200 лева, е внесен по сметка на наследодателката на жалбоподателите в Пощенска банка, поради което същият не е предмет на исковете.

Основното твърдение в исковата молба- това по иска по чл.59 от ЗЗД, е, че въззиваемата М. С. без основание е задържала изтеглената от нея на 10.12.2018г., 11.12.2018г., 12.12.2018г. и 13.12.2018г. сума от общо 48000 лева, поради което установяването на вътрешните отношения между Щ. и С. по повод на тази сума не е в тежест на жалбоподателите. Тяхното твърдение е, че липсват такива вътрешни отношения, които а дават основание на С. да задържи за себе си процесната сума. Самата въззиваема също не твърди наличието на такова основание, а както беше посочено по- горе, изрично в отговора си сочи, че е предала на наследодателката на жалбоподателите цялата сума от 3

48000 лева, след което последната е дарила тези пари на трето неучастващо по делото лице.

За твърдяното предаване на парите не са налице доказателства. Не са налице доказателства и за това те да са изтеглени по настояване на Щ.. От друга страна обаче фактът, че тя е упълномощила С. да тегли пари от банковата й сметка предполага наличието на висока степен на доверие между тях, поради което не е изключено сумата от общо 48000 лева да е изтеглена със знанието и съгласието на наследодателката на жалбоподателите, предвид също така и на липсата на доказателства за това тя да е научила за тегленето на тези пари в един по- късен момент.

В обобщение на горното настоящият състав на ПОС намира за неправилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете по чл.59 от ЗЗД поради това, че от събраните доказателства не се установяват вътрешните отношения между Б. Щ. и М. С., тъй като твърдението по този иск е, че липсват такива отношения, които да се характеризират като облигационна връзка по някакъв наименован или ненаименован договор, който да дава основание на С. да задържи за себе си изтеглените от нея пари. При това положение и при липсата на доказателства за предаване на процесната сума пари на Щ. следва да се приеме, че тя е останала у С. и съответно, че тя неоснователно се е обогатила с нея.