Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 327 от 14.06.2021, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 1023/2020
Вид
Решение № 327
Подписан
14.06.2021
В сила
21.07.2021
Състав
ВЕНЕЛИН ДИМИТРОВ НИКОЛАЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, т. 3 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 140, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 143 · Закон за устройство на територията
  • чл. 144 · Закон за устройство на територията
  • чл. 148, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 149, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 149, ал. 2, т. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 169 · Закон за устройство на територията
  • чл. 182, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 185, ал. 1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 38, ал. 5 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 41 · Закон за устройство на територията
  • чл. 16, ал. 3 · Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 327

Плевен, 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, седми състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН

НИКОЛАЕВ при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Николаев адм. дело № 1023 по описа на Административен съд – Плевен за 2020 г. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 ЗУТ във вр. чл. 145 и следв. АПК.

Делото е образувано по жалба от С.И.В., ЕГН **********

*** срещу разрешение за строеж № 289/12.10.2020 г., издадено от главния архитект на Община Плевен, с което на осн. чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 152, ал. 1, чл. 153, ал. 2 – ал. 11, във вр. с чл. 140, ал. 2 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ на Е.К.И. и Е.П.И. *** е разрешено да извършат преустройство на таван № 3, в ателие за индивидуална творческа дейност към ап. № 6 с идентификатор ***, код 510 в имот с идентификатор ***, УПИ VII, кв. 321а, с административен адрес: гр. Плевен, ул.***.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж /РС/, по следните съображения: На първо място се твърди, че същото е издадено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Твърди се, че се касае до преустройство и промяна на предназначението на таванско помещение, разположено на надземен етаж в жилищна сграда, в ателие за индивидуална творческа дейност, каквото съобразно посочената правна норма е допустимо само въз основа на решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и с изрично писмено съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на обекта.

Сочи се, че в настоящия случай посочените изисквания не са спазени - преустройството и промяната в предназначението на обекта не е одобрено нито от общото събрание на етажните собственици, нито от жалбоподателя като собственик на жилище, непосредствен съсед на обекта. Твърди се, че приложената в административната преписка по заявлението за издаване на разрешението за строеж декларация от името на жалбоподателя от 17.09.2020 г. представлява неистински документ, който не е подписан от него, не съдържа негов подпис и не обективира неговото съгласие за процесното преустройство.

Общото събрание на етажните собственици, за което е издаден протокол от 17.09.2020 г. не е проведено по законоустановения ред на чл. 13 от ЗУЕС – същото не е свикано с покана, която да съдържа дневен ред, дата, час и място на провеждането му, такава покана не е поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата седем дни преди провеждането му, нито протоколът от събранието е бил оповестен по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.

На следващо място се излагат съображения, че съобразно проекта, въз основа на който е издадено разрешението за строеж, складът към таван № 3 ще бъде преустроен в санитарно помещение /тоалетна/, което ще бъде разположено частично над спалнята в ап. 13 /разположена изцяло под таван № 3 и частично под склада към него/, което е в нарушение на чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони – недопустимо е изграждането на санитарно помещение, каквото е тоалетната, над жилищно помещение, каквато е спалнята, след като двете помещения попадат в различни апартаменти, собственост на различни лица.

Посочва се, че в оригиналния архитектурен проект на сградата е изключено разполагането на санитарно помещение /тоалетна/ или кухня над спални, като подобна промяна в предназначението на обектите противоречи на императивните разпоредби на ЗУТ, Наредбите към него, доколкото създава предпоставки за невъзможност проектираните и изградени жилищни помещения да бъдат ползвани съобразно предназначението им за почивка и отдих. Счита, че обжалваното разрешение за строеж е издадено в противоречие с императивни правни разпоредби, поради което се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, а преписката да се върне на Община Плевен.

С допълнителна молба-становище /л. 168/ допълнително сочи, че процесният таван № 3, по отношение на който е издадено РС, не представлява самостоятелен обект в сградата, не разполага с отделен идентификатор и няма самостоятелно функционално предназначение, явява се прилежащо помещение към ап. № 5, не е самостоятелен обект на право на собственост и не може да се прехвърля отделно от жилището, към което е съгласно архитектурните проекти на сградата.

Жалбата е била оставена без движение с определение №

1778/26.11.2020 г. /л. 121/, като в посочения от съда срок д.т. е внесена /л. 125/.

Ответникът по жалбата - главният архитект на Община Плевен, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и я счита за недопустима, алтернативно за неоснователна. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително представя писмени бележки, в които излага становище, че жалбата на първо място е недопустима, както и неоснователна и недоказана. Разрешението за строеж е издадено на основание чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, без да се изисква съгласие на собствениците в етажната собственост, разрешение в е съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, която норма е специална спрямо чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, като е доказано, че се спазват изискванията на 185, ал. 1, т. 2-4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Счита, че жалбоподателят не е правно легитимирано лице по смисъла на ЗУТ. Сочи, че процесното разрешение е издадено при съобразяване с всички факти и обстоятелства, при предоставяне на всички необходими документи съгласно Закона за устройство на територията – чл. 142, ал. 2, ал. 4, ал. 5, ал. 6, т. 1, във връзка с чл. 143 от ЗУТ.

Заинтересованите страни Е.К.И., Е.П.И., П.И.В., Н.П.К.,

В.Н.Р., Я.П.К., Н.Д.Л., М.Л., В.В.Д., В.Д.Р., Т.П.С., Л.А.Е., П.П.П., Д.М.Б., Е.Д.Л.,

Г.П.Г., М.Г.Г., И.В.М. и С.П.Т. - редовно призовани, не се явят лично в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

Административен съд Плевен, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 215, ал. 1 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Съгласно чл. 149, ал. 2 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по издаване на разрешение за строеж са:

- т.

1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята;

- т.

2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2.

- т.

3. в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

В случая се обжалва разрешение за строеж № 289/12.10.2020 г., издадено от главния архитект на Община Плевен, с което на осн. чл. 148, ал. 1, ал. 2, ал. 4, чл. 152, ал. 1, чл.153, ал. 2 – ал. 11, във вр. с чл. 140, ал. 2 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ на Е.К.И. и Е.П.И. ***, в качеството им на възложители, видно от нотариален акт № 159, том XI, д. № 2399/2017 г., вх. рег. № 4747/04.05.2017 г. да извършат строително – монтажни работи в съответствие с подробен устройствен план, изменен със заповед № РД-15-1985/04.12.1992 г., виза за проектиране от 28.04.2020 г. от главния архитект на Община Плевен и на основание чл. 142, ал. 1, ал. 4, ал. 5, ал. 6, т. 1, във връзка с чл. 143 и чл. 144 от ЗУТ по части: Архитектура с КС, Конструктивно становище Електро и ВиК за строеж: е разрешено да извършат - преустройство на таван № 3, в ателие за индивидуална творческа дейност към ап. № 6 идентификатор ***, код 510 в имот с идентификатор ***, УПИ VII, кв. 321а с административен адрес: гр. Плевен, ул.

*** .

Предвид предмета на спора кръга на заинтересованите лица не се определя от нормата на чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, съгласно които в първия от случаите заинтересовани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот и лицето с учредени права на строеж, съответно във втория случай собствениците в етажната собственост. Това е така, защото оспореното разрешение за строеж не касае нито нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен такъв (чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ), нито се касае за преустройство и промяна на предназначението на цял заварен строеж (чл. 149, ал. 2, т. 2).

В конкретния случай, според събраните по делото доказателства съдът приема, че се касае за хипотезата на т. 3 визираща преустройство на отделни обекти в сграда етажна собственост - случай по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗУТ. Според чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2, т. е. при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, които се намират в сгради - етажна собственост, заинтересовани лица са и собствениците в етажната собственост. В своята жалба С.И.В. излага твърдения, че притежава това качество и то се установява и от доказателствата съдържащи се в представената по делото административна преписка и от тези събрани в хода на съдебното производство – представените по делото нотариални актове за собственост на жилища в засегнатата сграда (л. 8-13).

Предвид изложеното, същият е заинтересувано лице, което има право да обжалва издаденото разрешение за строеж по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, съгласно която в случаите на чл. 185, ал. 1 заинтересувани лица са останалите собственици от етажната собственост.

Но дори да се приеме, че приложима е разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която: заинтересовани лица "в случаите на преустройство и промяна предназначението на заварен строеж са лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2", отново жалбоподателят В. е заинтересован. Цитираната разпоредба урежда случаите на преустройство и промяна предназначението на заварен строеж, като в нея не се съдържа конкретизиране за вида на строежа, поради което е относима за всички видове строежи. В случая, доколкото преустройваното помещение – таван № 3, е над апартамент № 9, собственост на жалбоподателя, който апартамент е на трети жилищен етаж, е приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 3, изречение второ, към която е налице препращане: По изключение може да се допусне разполагане на посочените обекти и на други надземни етажи само въз основа на решение на общото събрание на собствениците на жилища, взето по установения ред, и с изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обекта.

Жалбоподателят е непосредствен съсед, като неговия апартамент № 13 е под преустройвания таван, видно от СТЕ.

Плевенският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10, том II, рег. № 1918, дело 137 от 04.05.2017 г., вписан в книгите по вписвания с вх. рег. № 4747/04.05.2017 г. като Акт № 159, том XI, дело № 2399/17 г., заинтересованите страни Е.К.И. и Е.П.И. се легитимират като собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** от Кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Плевен – апартамент № 6, находящ се в гр. Плевен, ул.

***, заедно с маза № 5, таванско помещение № 3 и заедно с идеални части от общите части на сградата и ид. части от отстъпеното право на строеж върху мястото – парцел 1 в стр. кв. 321а на плана на гр. Плевен.

Жалбоподателят С.И.В. се легитимира като собственик на апартамент № 9 на трети жилищен етаж, етажна собственост в сградата на ЖСК “СИНХРОН“, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и с нотариален акт за недвижим имот, строен от ЖСК върху общинска земя № 163, том I, рег. № 746, дело 73 от 2014 г., вписан по ЗС/ПВ с Акт № 71, том VII, дело № 1354/2014 г., с вх. рег. № 2519/10.09.2014 г., а също и като собственик на апартамент № 13, на четвърти жилищен етаж, етажна собственост на ЖСК“СИНХРОН“, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта на гр. Плевен.