Решение № 4260 от 14.05.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4260

Бургас, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIX-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Членове:

НЕЛИ СТОЯНОВА

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ СТОЯНОВА канд № 20267040600517 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. Н. И. с [ЕГН] с адрес в [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат С. К., АК-Бургас, със съдебен адрес в [населено място], [улица]партер, против решение № 67/27.01.2026 г., постановено по АНД № 13/2026 г. по описа на Районен съд Бургас, в ЧАСТТА с която е потвърдено наказателно постановление № 25-0769-004066/24.11.2025 г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (102.26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно. Счита, че неправилно е бил санкциониран за допуснато ПТП. Отделно от това заявява, че в случая не е налице съзнателно подминаване или неизпълнение на задълженията от страна на водача на ППС при твърдяното участие в пътно-транспортно произшествие или укриване на такова. Иска отмяна на решението и на частта от наказателното постановление, потвърдена с него.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението, в оспорената му част. Претендира разноски.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В обжалваното съдебно решение Районен съд – Бургас е приел за установено, че на 13.09.2025 г. около 19:30 часа в [населено място] пред МОЛ Галерия, намиращ се на [улица], жалбоподателя С. Н. И. управлява личния си лек автомобил [Марка], модел „Кайен Турбо“ с рег. № ЕА 91 12 АВ, като при извършване на маневра разминаване с насрещно движещия се автомобил [Марка], модел „А3“, с рег. № [рег. номер] не оставя достатъчно разстояние и реализира ПТП с материални щети, като не остава на място и не установява щетите от ПТП.

Фактическата обстановка съдът е приел за безспорно установена от писмените доказателства по административнонаказателната преписка и от показанията на разпитания свидетел, които е кредитирал като логични, последователни и непротиворечиви.

В правните си изводи съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставените им правомощия. АУАН съдържал всички задължителни реквизити по чл. 42 ЗАНН и бил съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. Съдът не е констатирал съществени процесуални нарушения и при издаването на наказателното постановление, като е приел за спазени изискванията на чл. 57 ЗАНН, както и давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, с оглед на което потвърдил наказателното постановление в оспорената част.

Съдът обсъдил и липсата на предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, като посочил, че водачът в изключително кратък времеви интервал е предизвикал две ПТП, което обосновавало извод за завишена обществена опасност нарушителя и самото нарушение.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема и от настоящия съдебен състав. Споделят се изводите на въззивния съд, че нарушението е установено по безспорен начин въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкцията по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), съгласно която - наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца и с глоба от 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Вмененото с разпоредбата задължение не е било изпълнено от И. като участник в пътнотранспортно произшествие, поради което е и ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Неоснователен е довода за недоказаност на извършеното нарушение. Основното възражение на касатора е, че същият не е усетил настъпването на ПТП. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед механизма на настъпилото ПТП, както и с оглед на условията при които то е реализирано и щетите по двете МПС-та, е нямало как И. да не усети съприкосновението между двата автомобила. Отделно от това правилно от първоинстанционния съд е възприето, че самият касатор в сведението си от 13.09.2025 г. е посочил, че „едва се е разминал“ с насрещното МПС [Марка], което автоматично води до извод, че същият е възприел проблем при разминаването на автомобилите и следователно е бил с повишено внимание, което води до извод, че няма как да не е усетил съприкосновението между тях. Също така по управлявания от касатора автомобил са установени видими следи, съответстващи на контакта с другото превозно средство.

Не може да бъде възприета и тезата на процесуалния представител на касатора, че автомобилът като електрически е с голяма мощност и „вътре бучи като в танк“. За това твърдение не са ангажирани доказателства, но следва да се отбележи, че електрическите автомобили като цяло са по-безшумни от останалите автомобили. Без значение е и твърдението, че за другото настъпило ПТП административнонаказателното производство е прекратено. Всяко едно настъпило пътнотранспортно произшествие се преценява отделно с оглед на конкретната фактическа обстановка и настъпилите щети по автомобилите, поради което няма как фактът, че за едното ПТП АНО е приел, че следва административнонаказателното производство да се прекрати да доведе до автоматично прекратяване и на другото ПТП.

Предвид на изложеното, обжалваното пред касационната инстанция решение е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67/27.01.2026 г., постановено по АНД № 13/2026 г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: