Решение № 21134 от 21.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21134 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110149894 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Ю Б“ АД е предявило срещу Т. Х. П. и М. П. П. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат по сключения между ищцовото дружество и наследодателя им – П П П., договор за издаване на кредитна карта „E..“ от 06.01.2006г. по ½ от следните суми в общ размер: 2739.25 лева - главница, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 16.01.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, 892.68 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.06.2018 г. до 29.08.2022 г., 390.22 лева - мораторна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 12.03.2020 г., 49.64 лева – такси за периода от 20.11.2017 г до 23.03.2018г. и 264 лева – обезщетение за уведомяване, начислено за периода от 13.10.2020г. до 31.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д.№ 2275/2023г. по описа на СРС, 71 състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че между „Ю Б“ АД и П П П. е бил сключен договор за издаване на кредитна карта „E..“ от 06.01.2006г., по силата на който на наследодателя на ответниците е предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5670 лева и е издадено като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта. Посочва се, че с оглед специфичния характер на кредитния продукт, наследодателят на ответниците е можело да усвоява различни суми, през различни периоди, като в случая дължи като главница възстановяване само на това, което е изтеглил/потребил като стойност от картата. Ето защо било възможно за някои месеци да не се дължи нищо. В конкретната хипотеза се поддържа, че претендираната главница представлява сбор от всички усвоени суми, като от тях са приспаднати направените от картодържателя погашения. Подчертава се, че първата транзакция по договора е осъществена при извършено плащане за покупка на стока от търговски обект на „Т..“ АД. Твърди се, че съгласно чл. 10 от Общите условия към договора в случай че картодържателят погаси задълженията си до датата, посочена в месечното извлечение, не се начислява лихва. Посочва се, че върху незаплатените суми била начислявана възнаградителна лихва по реда на чл. 11 от Общите условия към договора, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се, че на 15.06.2017г. между П П П. и банката било сключено допълнително споразумение към процесния договор, с което се 1 променя вида на издадената кредитна карта от „E..“ на „Mastercard“ и се приема действието на нови общи условия. Подчертава се, че за предоставянето и управлението на кредитната карта и други услуги по договора, от банката са начислявани и различни такси. Ищцовото дружество сочи, че кредитополучателят П П П. е починал на 05.01.2018 г., поради което на основание чл. 60 от ЗН е отправил претенции за заплащане на процесните суми към неговите наследници – ответниците по настоящото дело, но същите не са погасили задълженията. Твърди се, че процесният договор е бил прекратен. Ето защо се моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

В откритото съдебно заседание, проведено на 05.11.2024 г. (писмена защита) процесуалният представител на ищеца е поискал да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответниците са получили препис от исковата молба и приложенията към нея на 24.07.2024 г. (л. 139 и л. 140) на посочените в двете възражения електронни адреси (л. 41 и л.

45 от заповедното производство), не са подали отговор на исковата молба и не са се е явили в първото заседание по делото, за което са били редовно уведомени, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие. С разпореждането от 19.09.2023 г., препис от което е връчен, са им указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба в срок и от неявяването им в първото заседание по делото. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети доказателства съдът намира, че е налице и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение и предявените искове да бъдат уважени. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в общ размер от 706, 87 лв. за заповедното производство, от които 86, 72 лв. държавна такса и 620, 15 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, и разноски за исковото производство в размер на общо 1103, 15 лв., от които 222, 85 лв. държавна такса и 880, 30 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че Т. Х.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Д..“, БЛ.., вх. Е, ет. 3, АП.., и М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Д..“, БЛ.., вх. Е, ет. 3, АП.., дължат на „Ю Б“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В..“, ул. „О..“ №.. основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по сключения между ищцовото дружество и наследодателя на ответниците П П П., договор за издаване на кредитна карта „E..“ от 06.01.2006г. по ½ от следните суми в общ размер: 2739, 25 лв. главница, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 16.01.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, 892, 68 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.06.2018 г. до 29.08.2022 г., 390, 22 лв. - мораторна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 12.03.2020 г., 49, 64 лв. – такси за периода от 20.11.2017 г до 23.03.2018г. и 264 лв. – обезщетение за уведомяване, начислено за периода от 13.10.2020г. до 31.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по гр.д.№ 2275/2023 г. по описа на СРС, 71 състав.

ОСЪЖДА Т. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Д..“, БЛ.., вх. Е, ет. 3, АП.., и М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Д..“, БЛ.., вх. Е, ет. 3, АП.., да заплатят на „Ю Б“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В..“, ул. „О..“ №.. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по ½ от следните суми: разноски за 2 заповедното производство в размер на общо 706, 87 лв. и разноски за исковото производство в размер на общо 1103, 15 лв.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3