Определение № 27044 от 27.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27044 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110117899 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 200703/23.06.2026 г.

/уточнена с молба вх. № 233149/21.07.2026 г./, подадена от името на „Д. Г.Н.“ ООД, ЕИК: ********* против В. В. М., ЕГН: **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 409,03 евро, представляваща главница за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 05122/31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 23.06.2026 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 8,39 евро, представляваща мораторна лихва за периода 08.04.2026 г. – 22.06.2026 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца да бъде изискано за послужване в настоящото производство гр.д. № 9239 по описа за 2026 г. на Софийски районен съд, 119 състав, Гражданско отделение и Гражданско дело № 20261110110725 по описа за 2026 г. на Софийски районен съд, 138 състав, Гражданско отделение, доколкото се твърди същите да съдържат относими към предмета на спора доказателства, следва да бъде оставено без уважение. Не се сочи с конкретика какви документи от значение за настоящото производство се съдържа в кориците на горепосочените граждански дела. Отделно, следва да бъдат дадени указания на ищеца, че като страна по горните граждански производство, същият има достъп до делата и без проблем може да се снабди с преписи на всички документи, които счита за относими към настоящия правен спор, респективно да ги представи с искане за приобщаването им към доказателствения материал по делото.

Искането на ответника да бъде задължен ищецът да представи в оригинал трудов договор № 05122/31.03.2022 г., следва да бъде оставено без уважение, доколкото между страните по делото не е налице спор относно обстоятелството, за което се иска представяне на документа в оригинал, а именно, че в чл. 2 от трудов договор № 05122/31.03.2022 г. е предвидено, че същият се сключва със срок за 1 изпитване в размер на 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

Искането на ответника за „да бъдат призовани“ в открито съдебно заседание всички лица, които са изготвили и подписали, приложените към исковата молба протоколи за самоотлъчки, следва да бъде оставено без уважение.

Същото на първо място е абсолютно неясно формулирано, като нито се сочи, дали се иска призоваването на същите лица, като свидетели по делото или се иска призоваването им в открито съдебно заседание в друго процесуално качество.

Същевременно искането, нито е относимо към предмета на спора, нито е необходимо за правилното му решаване.

Искането на ответника за допускане изслушване на съдебно-графологична експертиза в настоящото производство, със задачи, формулирани в отговора на исковата молба, следва да бъде оставено без уважение. Искането, нито е относимо към предмета на спора, нито е необходимо за изясняване на факти и обстоятелства от значение за правилното му решаване.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.09.2026 г. от 14:55 часа , за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

В исковата молба се твърди, че между страните в производството бил сключен трудов договор № 05122/31.03.2022 г., по силата на който ответникът В. В.

М. бил назначен на длъжност „касиер“, НКПД 5230 1001 в търговски обект/офис на „Д. Г.Н." ООД и месторабота град София.

Твърди се, че съгласно уговореното в чл. 7 от трудовия договор, срокът на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е един месец за двете страни.

Поддържа се, че било уговорено основно месечно възнаграждение на служителя е в размер на 409,03 евро.

Твърди се, че след постъпването си на работа на 04.04.2022 г., считано от 05.04.2022 г., ответникът преустановил явяването си на работа, без да е налице уважителна причина за отсъствието му. Поддържа се, че до датата на подаване на настоящата искова молба същият не е представил документи, удостоверяващи временна неработоспособност или друго обстоятелство, оправдаващо неявяването му на работа, нито е уведомил ищеца за причините за отсъствието си.

Поддържа се, че във връзка с неизпълнение на трудовия договор от страна на ответника, дружеството е предприело действия по прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда, чрез издаване на съответните заповеди. С оглед спазване на законовото изискване за лично връчване на заповедите, на дати 08.04.2022 г., 12.04.2022 г. и 14.04.2022 г. е посещаван адрес за кореспонденция в град София, посочен от ответника в документите за постъпване на работа, а именно: *********. Въпреки многократните опити за връчване, ответникът не е бил открит на посочения адрес, за което обстоятелство са издадени протоколи, удостоверяващи извършените действия.

Твърди се още, че на 06.04.2026 г., ищецът получил, чрез платформата за комуникация Viber, на служебен телефонен номер, изготвен от ответника проект на извънсъдебно споразумение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т, 1 КТ, срещу заплащане на 2 обезщетение в полза на последния в размер на

6544,64 евро.

Във връзка с посоченото правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ) и в отговор на уведомлението от 22.04.2026 г., с писмо до постоянния адрес (върнато като неполучено) и по електронна поща на ответника било изпратено уведомление за липса на основание по чл. 327, ал. 1, т. 3 за прекратяване на трудовия договор и покана за доброволно изпълнение - обезщетение за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение - 409.03 евро.

В заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ от ответника били посочени сериозни нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя, включително: неизпълнение на задължението му да осигури работата, уговорена в трудовия договор, неизпълнение на задълженията по чл. 127 КТ да осигури нормални условия на труд, работно място, длъжностна характеристика и фактическо допускане до изпълнение на работата; водене „фиктивно" на работа без реално осигуряване на условия за труд и без реално изпълнение на трудови функции, отказ от страна на работодателя за предоставяне на необходимите документи по чл. 128а КТ, като това препятства доказването на трудовия стаж и засяга трудовите права на служителя.

Твърди се, че нито едно от тези нарушения не било налице и твърденията на ответника не отговаряли на фактическата обстановка. Изредените нарушения били заявени общо и бланкетно, без посочване на конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват приложението на цитираната от ответника разпоредба от Кодекса на труда. Напротив, дружеството е предоставило всички изискуеми документи за постъпване на работа на служителя, същият е постъпил на работа, след което самоволно е преустановил явяването си на работа.

Моли за уважаване на предявените искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 409,03 евро, представляваща главница за обезщетение по чл.

220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 05122/31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 23.06.2026 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 8,39 евро, представляваща мораторна лихва за периода 08.04.2026 г. – 22.06.2026 г.

Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове.

Не се оспорва, че между страните е било налице трудово правоотношение по сключен между тях Трудов договор № 05122/31.03.2022 година, по силата на който ответникът В. В. М. бил назначен на длъжност „касиер“, НКПД 5230 1001 в търговски обект/офис на „Д. Г.Н." ООД и месторабота град София.

Поддържа, че процесния трудов договор бил сключен с уговорен срок за изпитване, като е било изрично предвидено приложение на чл. 70 и чл. 71 от Кодекса на труда.

Посочва се, че трудовото правоотношение между страните било прекратено в рамките на уговорения срок за изпитване, поради което за прекратяването не се изисква отправяне или спазване на предизвестие.

Оспорвам се твърдението на работодателя, че е търсил ответника на адрес.

Поддържа, че работодателят се активирал и задействал едва след като ответникът подал документи за получаване на обезщетение за временна неработоспособност и същото му бе отказано с мотива, че се води на работа.

Сочи се, че трудовият договор е бил прекратен именно по реда, предвиден в закона за договорите със срок за изпитване.

3

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират с разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 409,03 евро, представляваща главница за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 05122/31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 23.06.2026 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 8,39 евро, представляваща мораторна лихва за периода 08.04.2026 г. – 22.06.2026 г.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че между страните е било налице трудово правоотношение по сключен между тях Трудов договор № 05122/31.03.2022 година, по силата на който ответникът В. В. М. бил назначен на длъжност „касиер“, НКПД 5230 1001 в търговски обект/офис на „Д. Г.Н." ООД и месторабота град София.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ ищецът следва да докаже, че по силата на трудов договор е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на твърдяното от ищеца основание; срокът на уговореното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение; размерът на уговореното брутното трудово възнаграждение на работника, както и обстоятелството, че уговореният между страните срок на предизвестие не е бил спазен от докаже заплащането на претендираното обезщетение, за което обстоятелство, съдът, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, указва на ответника, че не сочи доказателства в производството.

В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже възраженията си, включително наличието на предпоставките за прекратяване на процесното правоотношение в срока за изпитване, респективно, наличието на предпоставките за прекратяване на процесното правоотношение на основание чл.