Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 482 от 30.07.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4219/2023
Вид
Решение № 482
Подписан
30.07.2025
В сила
30.07.2025
Състав
Дияна Ценева, Милена Даскалова, Теодора Гроздева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002104219 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК .

С решение № 3122 от 13.06.2023г. по възз. гр.д. № 3815/2022г. по описа на Софийски градски съд е обезсилено решение № 20025878 от 29.12.2021 г., постановено по гр. д. № 31648/2020 г. по описа на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. И. З. иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.19, ал.3 СК (1985 г., отм.) - за признаване за установено по отношение на В. С. С. – З., че Р. И. З. е изключителен собственик на апартамент № *** с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „М.“,[жк], [жилищен адрес] с площ 65, 63 кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение № *** с площ 2, 69 кв. м., както и 3, 715 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, поради липса на съвместен принос, на основание чл.270, ал.3 ГПК.

Със същото решение след отмяна на решение № 20025878 от 29.12.2021г., постановено по гр. д. № 31648/2020 г. по описа на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. И. З. против В. С. С. - З. иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.21, ал.1 СК (1985 г., отм.) е признато за установено по отношение на В. С. С. - З., че Р. И. З. е изключителен собственик на апартамент № *** с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „М.“,[жк], [жилищен адрес] с площ 65, 63 кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение № *** с площ 2, 69 кв. м., както и 3,715 % идеални части от общите части на сградата и правото на 1 строеж, поради трансформация на лично имущество.

Против въззивното решение в срок е постъпила касационна жалба от В. С. С. – З., чрез адв.

Х.. В касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Р. И. З., чрез адв. А. Х., с подадения писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание, оспорва основателността на жалбата.

С определението по чл. 288 ГПК № 2604 от 29.07.2024 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора.

По поставения правен въпрос :

Според трайната практика на ВКС / т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 44 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2019 г., II г. о; решение № 217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о.; решение № 15 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о./, която напълно се споделя от настоящия състав на ВКС, задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба.

По съществото на жалбата :

В обжалваното решение въззивният съд е посочил, че е сезиран с обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл.21, ал.1 СК от 1985 г (отм.) и чл.124, вр. чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.).

За да уважи главния иск по чл. 23, ал. 1 СК /чл.21, ал.1 СК от 1985 г (отм.)/ въззивният съд е приел за безспорно, че страните са сключили граждански брак на 20.10.2006г., прекратен с решение № 208347/03.09.2019 г., постановено по гр. дело № 62785/2018 г. на Софийския районен съд, с което съдът е утвърдил постигнатото между тях споразумение, вкл. и относно ползването на семейното жилище - къща, построена по време на брака и находяща се в [населено място],[жк], Вилна зона „К. “, [улица].

Съдът е приел за установено също, че ищецът е притежавал 5 340 броя акции от капитала на „Центрум Груп БГ“ АД. Във връзка със сключен на 21.06.2006г. договор за продажба на кабелна далекосъобщителна мрежа, движими вещи и прехвърляне на вземания, е извършена ликвидация на дружеството, при която на ищеца е определен ликвидационен дял в размер на 335 534,20 лв. Същият е изплатен на ищеца през време на брака му с ответницата, като датите на банковите преводи и сумите са, както следва: на 25.10.2006 г. - 106 800 лв., на 2

31.10.2006 г. - 106 800 лв. и на 08.11.2006 г. - 87949,80 лв.

С нотариален акт № 64/27.04.2009 г. Ц. А. П. и П. Н. Г. - П. са продали на ищеца Р. З. спорния недвижим имот за сумата от 35 600 лева. Въз основа на извлечение от 12.01.2018 г. на ОББ АД от банкова сметка на ищеца, е прието за установено, че на 27.04.2009 г. ищецът е превел сумата от 91 540, 80 лв. по сметка на продавача Ц. А. П..

При приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на иска, като е счел, че средствата от ликвидационния дял, макар и постъпили по сметката на ищеца през време на брака му с ответницата, съставляват негова лична собственост, доколкото той е титуляр на акциите, придобити преди брака между страните. Съдът изрично е посочил, че в СК от 1985 г. - чл.29 СК и в действащия СК - чл.30, е предвидена възможност при развод всеки от съпрузите да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им, но в случая ответницата не е предявила такъв иск.

По спорния по делото въпрос дали е доказано влагането на лични средства в процесния апартамент съдът е приел, че от представените и неоспорени банкови извлечения от ОББ АД се установява, че от банкова сметка, по която са преведени сумите от ликвидационния дял, на 27.04.2009 г. /в деня на сделката/ищецът е наредил в полза на продавача Ц. А. П. превод на сумата от 91 540, 80 лв. - продажна цена. Изложени са и мотиви, че за установяването на влагането на лични на ищеца средства при покупката на процесния апартамент по делото са ангажирани свидетелски показания, от които се установява, че ищецът е възнамерявал да вложи средствата от ликвидационния дял в покупка на жилище.

По горните съображения въззивният съд е счел, че ищецът е установил влагането на лични средства в покупката на процесния апартамент и на основание чл.21, ал.1 от СК от 1985 г./отм./ спорният имот е негова собственост поради трансформация на лично имущество.

Съдът е приел, че второто заявено основание на иска е въведено в условията на евентуалност, поради което и първоинстанционното решение в частта, с която е разгледан по същество и е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск, следва да се обезсили.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, въззивното решение в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл.23,ал.1 СК /чл.21, ал.1 от СК от 1985 г./отм.//, като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Изводите на въззивния съд, че е доказано влагането на лични на ищеца средства в процесния апартамент, защото от представените банкови извлечения от ОББ АД се установява, че от банкова сметка, по която са преведени сумите от ликвидационния дял, на 27.04.2009 г. /в деня на сделката/ ищецът е наредил в полза на продавача Ц. А. П. превод на сумата от 91 540, 80 лв. - продажна цена, са направени без да са обсъдени в цялост представените банкови извлечения и без съдът да се произнесе по доводите на ответната страна, че предвид данните за извършвани банкови операции, не се установява, че продажната цена е платена с получените от ищеца суми, съставляващи стойност на ликвидационния му дял.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът по 3 предявения иск с правно основание чл.23,ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на процесния апартамент поради наличие на пълна трансформация на негови лични средства в придобиването му, следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

Спорно пред настоящата инстанция е дали продажната цена на процесния имот е заплатена с получените от ищеца суми, съставляващи стойността на ликвидационния му дял в „Центрум Груп БГ“ АД. За установяване на това обстоятелство и в съответствие с разпределената му доказателствена тежест, ищецът е представил извлечение от банковата си сметка в ОББ АД. От последната се установява, че към 31.12.2005г. по сметката на ищеца е имало 2 000,04 лв. Към датата на сключване на брака му с ответницата – 20.10.2006г. налични по сметката са били 1 334,91 лв.

На 25.10.2006 г. по сметката на ищеца са постъпили 106 800 лв., на 31.10.2006 г. - 106 800 лв., на 08.11.2006 г. – 87 949,80 лв. и на 15.12.2006г.- 3497 лв., като е вписано, че се касае за платени дивиденти от „Центрум Груп БГ“ АД. Доколкото обаче в настоящето производство не се установява, че към посочените дати ищецът е имал такова вземане към „Центрум Груп БГ“ АД, то настоящият състав приема, че се касае за заплащане стойността на ликвидационния дал. От извлечението е видно, че след получаване на посочените сумите от „Центрум Груп БГ“ АД са правени преводи от сметката на ищеца с вписано основание „нов депозит“, както следва : на 26.10.2006г.- 107 000 лв.; на 29.19.1006г. – 88 000 лв. и на 30.11.2006г. – 68 000 лв., а на 08.11.2006г. е направен изходящ превод – прехвърляне на средства от банка в размер на 106 000 лв. /сумата на преводите надвишава получените средства от „Центрум Груп БГ“ АД, тъй като по сметката на ищеца са постъпвали и други суми/. В извлечението е посочено, че наличната сума към 31.12.2006г. е 93 912,73 лв. През месец януари 2007г. са постъпили 7 222,22 лв., като е направен превод от сметката на ищеца с основание нов депозит, в размер на 100 000 лв., както и са направени разходи - покупки в размер на 22,65 лв. и 55, 80 лв. и така към 31.01.2007г. наличната сума по сметката е 1 056, 50 лв., т.е. по- малка от тази към датата на сключване на брака. За периода 01.02.2007г. 02.01.2008г. ищецът не е представил доказателства за постъпилите и разходвани средства от сметката му. Приложено е извлечение от сметката за периода 03.01.2008г. – 01.01.2010г., от която е видно, че в началото на периода ищецът е имал налични по сметката си 3 639,51 лв., както и че на 27.04. 2009г. /датата на покупко- продажбата на спорния имот/ е направен превод по сметката на продавача Ц. А. П. в размер на 91 540, 80лв.

При така установеното по делото предявеният иск по чл.23,ал.1 СК е неоснователен. В случая имотът е придобит при действието на Семейния кодекс от 1985 г. (отм.), а съгласно чл. 19, ал. 1 от същия, паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност и за да се обори презумпцията за съвместен принос е необходимо да се установят произходът на средствата по влога и техният личен характер, т.е. уважаването на предявения иск е предпоставено от доказване от ищеца, предвид правилото на чл.154, ал.1 ГПК, че за придобиването на имота са вложени негови лични средства, който факт е останал недоказан. От приложеното извлечение от сметката на ищеца е видно, че платените от „Центрум Груп БГ“ АД суми са преминали през сметката му, но още към 31.01.2007г. те 4 не са били налични и съответно не може да се направи извод, че са послужили за плащане на продажната цена, което е станало след повече от две години - на 27.04.2009г. Липсват доказателства, че след като веднъж тези средства са излезли от сметката на ищеца, те са постъпили отново по същата сметка и именно с тях е платена продажната цена. Извод за противното не може да се направи и въз основа на събраните по делото гласни доказателства, от които се установява намерението на ищеца с получената от „Центрум Груп БГ“ АД сума възнамерява да закупи жилище, тъй като от тях не се установява влагането конкретно на тази сума в спорния имот.