Решение № 386 от 16.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20235300900580 по описа за 2023 година

Предявени са активно субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл. 511, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на А. Н. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, действаща в лично качество и в качеството си на родител и законен представител на малолетния А. П. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***.

Ищците твърдят, че на *** г. на път *** , на входа на с. ***, общ. ***, обл. ***, лицето М. К., гражданин на ***, при управление на товарна композиция с влекач марка “Рено“, рег. №*** и прикачено ремарке с рег. № *** (собственост на OMSAN LOJISTK A.S.), причинил ПТП, вследствие на което настъпила смъртта на П. И. Д. – съпруг на А. Д. и баща на А. Д..

По случая било образувано досъдебно производство, преминало в съдебна фаза като НОХД №385/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора, което приключило на първа инстанция с осъдителна присъда №24 от 18.05.2023 г., с която М. К. бил признат за виновен. Постановената осъдителна присъда била потвърдена по ВНОХД №343/2023 г. на Апелативен съд-Пловдив и по КНОХД №296/2024 г. на ВКС.

Ищците твърдят, че до момента на смъртта на П. Д. младото семейство живяло задружно и щастливо, като между тях била изградена силна и здрава емоционална връзка. След инцидента съпругата А. Д. изпаднала в състояние на продължаващи и към момента скръб, болка и меланхолия. А. Д. расте без 1 баща от съвсем крехка възраст и няма да успее да изгради нормална и здрава връзка между баща и син. Чувстват страх и несигурност, без да могат да разчитат на подкрепата на съпруг и баща.

Описаните в исковата молба ППС, управлявани от виновния водач, били застраховани в застрахователна компания AXA SIGORTA A.S., ***, *** със:

Застраховка Гражданска отговорност с полица №TR/040/4750348, ведно с прилежаща към нея Зелена карта, относно товарния автомобил влекач “Рено“ с рег. № *** и

Застраховка Гражданска отговорност с полица №TR/040/4750349, ведно с прилежаща към нея Зелена карта, относно прикачено ремарке с рег. № ***.

Посочват още, че застрахователната компания няма кореспондент – представител за уреждане на претенции в България, поради което ищците насочват претенцията си към Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/.

Ищците твърдят, че са отправили искане до ответника за обезщетение на претърпените от тях неимуществените вреди – болки и страдания, вследствие от смъртта на техния съпруг и баща, в размер на по 180 000 лева за всеки от двамата, като прибавили към тази сума и законната лихва, считано от датата на завеждането на претенцията до окончателното й изплащане. В законовия срок от НББАЗ постъпил отговор, в който претенцията била приета за основателна в размер на 150 000 лв за всеки от ищците, но ответникът предложил да им изплати обезщетение в размер от по 30 000 лв, поради съпричиняване, сторено от пострадалия Д. и допринасящо за настъпването на вредоносните последици в размер на 70 %.

В продължение на кореспонденцията между страните ищците изпратили уведомление до Бюрото, с което изразили съгласие с определения за справедлив пълен размер на обезщетение от по 150 000 лв за всеки от тях, като заявили позиция за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Д. в размер на 50 %, поради което подканили ответника да им заплати съответно по 75 000 лева на всеки от тях.

На следващо място, признават обстоятелството, че починалият П. Д. е съпричинил вредоносния резултат със своето поведение, като е загубил частично управлението на МПС. Твърдят съпричиняване в размер на 50 %.

Посочват, че ответникът е изплатил на всеки от ищците суми от по 30 000 лв.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Национално бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати на ищеца А. Н. Д. сума в размер на 45 000 лева, представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“ за претърпени от нея неимуществени вреди – болка и страдание – вследствие от смъртта на съпруга й П. Д., настъпила след ПТП на *** г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.06.2023 г. – датата на получаване на претенцията, до окончателното й изплащане, както и на ищеца А. П. Д. сума в 2 размер на 45 000 лв, представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“ за претърпени от него неимуществени вреди – болка и страдание – вследствие от смъртта на баща му П. Д., настъпила след ПТП на *** г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.06.2023 г. – датата на получаване на претенцията, до окончателното й изплащане.

Правят уточнение, че размерът на исковете е формиран, като приетият от страните за основателен размер на пълно обезщетение 150 000 лева за всеки от ищците е редуциран на 50 % поради съпричиняване, която сума е намалена със сумата от 30 000 лв, изплатена от Бюрото на всеки от ищците.

Претендират разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, ул. “Граф Игнатиев“ №2, ет.

2, вписано в Регистъра на СГС по ф.д.№11830/2001 г., представлявано в производството от адв. З. Х., депозира отговор на исковата молба. С нея заявява, че не оспорва валидността на застрахователните правоотношения, възникнали по силата на застрахователни договори “Гражданска отговорност“ – зелена карта за товарна композиция с влекач марка “Рено“ с *** рег. № *** с прикачено ремарке рег. № *** сключени с “AXA SIGORTA A.S.“, валидно към датата на ПТП. Моли съда да отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по подадена от ищците извънсъдебна претенция пред НББАЗ, бюрото е платило на всеки от ищците А. Д. и А. Д. сумата от по 30 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди.

Оспорват изцяло основанието и размера на предявените искове за вреди, претърпени от ищците, които да са произтекли от процесния пътен инцидент.

Оспорват изключителната отговорност на водача на товарната композиция за настъпилото произшествие, механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент.Твърдят, че отговорността за настъпване на процесното ПТП е в огромна степен на водача на лек автомобил марка “Шевролет“ с рег. №*** П. Д., който, като се е движел с превишена скорост, загубил контрол върху л.а., навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал в движещия се в неговата пътна лента товарен автомобил.

Считат, че изплатените от ответника обезщетения от по 30 000 лв на всеки от ищците са справедливи по размер, отчитат вида и характера на претърпените от ищците неимуществени вреди, като е отчетено съпричиняването от страна на пострадалия.

Оспорват размера на претърпените неимуществени вреди от ищците, предмет на настоящия иск.

Оспорват изцяло исковете за законна лихва върху главниците за претендирани неимуществени вреди, поради неоснователност на главните искове. В условията на евентуалност твърдят, че ответникът не е изпаднал в 3 забава от претендираната дата, а едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция. Претендират се извършени в производството разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 372, ал.1 от ГПК ищците не са депозирали допълнителна искова молба.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

По допустимостта:

Претенциите са допустими.

Ищците притежават активна процесуалноправна легитимация – твърдят, че са претърпели неимуществени вреди поради настъпила смърт на П. Д., баща на А. Д., съответно съпруг на А. Д., починал в резултат на настъпило ПТП на *** г. На свой ред ответник е сдружението, на което със закон са възложени функции по обезщетяване на вредите в случаи, когато застрахователното дружество на виновния водач няма представителства в Р.

България и затова то също притежава пасивна процесуалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

Преди сезиране на съда е предявена от ищците извънсъдебна претенция, без удовлетворителен за тях резултат. При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила, което също прави претенцията допустима.

По основателността:

Изрично за безспорни между страните са признати обстоятелствата, че към датата на ПТП са налице валидни застрахователни правоотношения, възникнали по силата на застрахователни договори “Гражданска отговорност“ – зелена карта за товарна композиция с влекач марка “Рено“ с *** рег. №*** с прикачено ремарке рег. № ***, сключени с “AXA SIGORTA A.S.“, както и че ответникът е изплатил на всеки от ищците сумата от по 30 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди въз основа на предявена от тях извънсъдебна претенция, а също и че по силата на чл. 300 от ГПК не се нуждаят от доказване обстоятелствата относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца – предмет на влязлата в сила присъда по образуваното по случая НОХД.

Безспорно е също с оглед изричното признание в исковата молба, че починалият П. Д. е съпричинил вредоносния резултат със своето поведение, като е загубил частично управлението на МПС.

И двете насрещни страни се консолидират около обстоятелството, че справедливият паричен еквивалент на претърпените болки и страдания от всеки от ищците се равнява на сумата от 150 000 лв, като именно на тази база е формирано платеното застрахователно обезщетение, от което е приспаднат процент съпричиняване. За това свидетелстват, както извънсъдебното поведение на ответника, признаващ претенцията по основание и до платения 4 размер чрез извършеното плащане, така и показанията на св. Г. Д. – брат на починалия, от които еднопосочно и безпротиворечиво се установяват видът и интензитетът на негативните преживявания на ищците от безвъзвратната загуба на съпруг и баща.

При така признатите за безспорни факти и извънсъдебното признание на претенцията чрез предприетото от страна на ответника плащане на застрахователно обезщетение, претенциите са категорично доказани по основание, като спорен е само техният размер съобразно обема на допуснатото от пострадалия съпричиняване, който се твърди да е в различен процент. Така, ищците твърдят съпричиняване в размер на 50 %, а ответникът – по – голям процент, съобразно който е определено платеното застрахователно обезщетение.

В случая е налице влязла в сила присъда, признаваща вината на водача за настъпване на произшествието поради нарушаване правилата за движение – чл. 21, ал. 2 ЗДвП /след частично оправдателното решение на ПАС, с което подсъдимият е признат за невиновен за инкриминираното нарушение на чл.

20, ал. 2, изр. второ ЗДвП/ и причинената в резултат на това смърт по непредпазливост на пострадалото лице.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената смърт на пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, именно заради което деецът е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „б“ във вр. чл.

342, ал. 1 от НК за причинена смърт по непредпазливост. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.

За да се разграничат въпросите, обхванати от задължителната сила на мотивите на присъдата и неподлежащи на преразглеждане от гражданския съд и тези, свързани с възражението на ответника за съпричиняване, е необходимо да се посочи следното: Въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, подлежи на изследване и преценка от гражданския съд независимо от приетото в наказателното производство, когато поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението и не е било предмет на изследване в наказателното производство по конкретното дело.