Решение № 1645 от 03.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1645 гр. София, 03.03.2022 *.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора *одина в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като раз*леда докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ *ражданско дело № 20211110126133 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. второ, вр. с чл. 82 ЗЗД.

Ищецът „E“ ООД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 24.01.2019 г. сключил с ответника ЦВ. М. В. договор за покупко-продажба на лек автомобил със запазване на собствеността № ****, по силата на който ищецът във връзка с извършваната по занятие дейност с покупко-продажба на употребявани автомобили, предоставил на ответника – купувач, лек автомобил марка „М, с рег. № **** НК. Договорът бил сключен за срок от дванадесет месеца – от 24.01.2019 г. до 25.01.2020 г., като общата договорна цена за придобиване на автомобила от 6000 лева било уговорено да се заплаща на равни месечни вноски от по 518 лева, платими на 25-то число от съответния месец.

Автомобилът, предмет на договора, бил придобит от ищцовото дружество на 24.01.2019 г. и предоставен за ползване на ответника в автопарка на ищцовото дружество, за което между страните бил съставен приемо-предавателен протокол от 24.01.2019 г. Ищецът твърди, че ответникът заплатил първоначална вноска в размер на 900 лева към датата на сключване на договора, както и първите пет дължими погасителни вноски, с което погасена чрез плащане била сумата от общо 3490 лева от стойността на автомобила. Сочи, че ответникът не изпълнил договорните си задължения за периодично плащане на договорните вноски съгласно погасителния план, като неизплатените задължения по него към датата на предявяване на исковата претенция били в общ размер на 3626 лева за дължими месечни вноски с падежни дати, както следва: на 25.07.2019 г., на 25.08.2019 г., на 25.09.2019 г., на 25.10.2019 г., на 25.11.2019 г., на 25.12.2019 г. и на 25.01.2020 г., за които суми ищецът издал фактура № 0000000019/20.08.2020 г., като от ищцовото дружество не било отправяно 1 изявление до ответника за прекратяване на договора. Твърди, че в срока на действие на договора ответникът предоставил автомобила на трети лица срещу обещание от тяхна страна за замяна на автомобила с друг. Излага твърдения, че заплатил данък МПС за 2019 г. в размер на сумата от 176,88 лева, за която била издадена фактура № ****** г., както и две вноски по застраховка „Каско“ със застрахователна полица № ****** г., сключена за автомобила, в размер на сумата от 220,32 лева, от която: сумата от 110,16 лева, платена на 22.07.2019 г. и сумата от 110,16 лева, платена на 18.10.2019 г. Ето защо моли съда да уважи предявените искове за сумата в общ размер на 4023 лв. Претендира разноски.

Ответникът е подал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявените искове. Не оспорва, че на 24.01.2019 г. е сключил с ищцовото дружество договор за покупко-продажба на изплащане със запазване на собствеността, който е с предмет лек автомобил марка „М, модел ***, с рег. № **** НК, както и че автомобилът бил предаден във владение на ответника на същата дата в автопарка на ищеца. Твърди, че през м. март 2019 г. автомобилът бил противозаконно присвоен от неизвестно лице, за което депозирал жалба в Софийска районна прокуратура, въз основа на която било образувано **** ЗМК ****** г. по описа на *** пр.пр. ****. по описа на СРП, в хода на което било установено, че автомобилът е незаконно присвоен и откаран в чужбина.

Сочи, че уведомил управителя на ищцовото дружество, като между страните била постигната уговорка в присъствието на трето лице – М Д. Михайлов, съгласно която ответникът да придобие и предостави на ищеца автомобил от същата марка и модел и в отлично техническо състояние, като след продажбата му с получената продажна цена да бъдат погасени задълженията по процесния договор към ищеца. Излага съображения, че не дължи заплащане на претендираните вземания, тъй като договорът между страните е развален по право, поради обективната невъзможност продавачът да изпълни задължението си да осигури ползването на веща в срока на договора и да прехвърли на купувача собствеността след изтичането на срока, поради което ищецът може да претендира обезщетение за неизпълнение, но не и продажната цена на вещта. Твърди, че ищецът е получил застрахователно обезщетение по сключения застрахователен договор „Каско“ със застрахователно дружество ЗАД „*** АД, като при евентуално уважаване на иска ищецът би се обогатил неоснователно. Счита за неоснователна и претенцията на ищеца за данък МПС, доколкото именно ищецът е данъчно задължено лице като собственик на автомобила, както и страна по застрахователните договори. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД:

По предявения иск за осъждане ответника да заплати сумата в размер на 3626 лева, представляваща незаплатени вноски по договор за покупко-продажба със запазване на собствеността, ищецът следва да докаже: 1/ наличието на сключен с ответника договор за 2 покупко-продажба на лек автомобил със запазване на собствеността № **** за лек автомобил марка „М, с рег. № **** НК със съдържанието, посочено в исковата молба; 2/ че е предоставил посочения автомобил и 3/ че е настъпил падежът на претендираните от него вноски.

Между страните не се спори, а и от представения по делото Договор за покупкопродажба на изплащане със запазване на собствеността № 45R2019 г. от 24.01.2019 г. се установява, че на 24.01.2019 г. между страните по делото е сключен договор, по силата на който продавачът – „E“ ООД продава на купувача ЦВ. М. В. лек автомобил модел: 270цди, с посочен номер на рамата и на свидетелство за регистрация, срещу задължението на купувача да заплати продажна цена в размер на 6000 лева, платима на 12 месечни вноски всяка от по 518 лева. В чл. 7 от договора е уговорено, че правото на собственост върху МПС, предмет на договора, преминава върху купувача с изплащането на последната вноска по договора, съгласно погасителния план.

От представения по делото приемо-предавателен протокол от 24.01.2019 г. се установява, че ищцовото дружество е предало на ответника фактическата власт върху процесния автомобил марка „М, модел 270цди, с рег. № ****

От представения по делото Погасителен план към договор за покупко-продажба на изплащане №45R2019, подписан от страните по процесния Договор за покупко-продажба на изплащане със запазване на собствеността № 45R2019 г. от 24.01.2019 г., се установява, че претендираните от ищеца общо 7 на брой месечни погасителни вноски са с падежи, както следва: на 25.07.2019 г., на 25.08.2019 г., на 25.09.2019 г., на 25.10.2019 г., на 25.11.2019 г., на 25.12.2019 г. и на 25.01.2020 г.

Основният спорен между страните въпрос е дали ответникът дължи плащане по процесния договор за покупко-продажба на изплащане със запазване на собствеността или са налице обстоятелства, които са погасили задължението му за плащане на цената по процесния договор.

Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на претендираните от ищеца месечни вноски, доколкото процесният договор за продажба бил нищожен поради неспазване на предвидената в чл. 144, ал. 2 от Закона за движението по пътищата форма на договора за разпореждане с правото на собственост върху регистрирано на територията на страната МПС, а именно – писмена форма с нотариална заверка на подписите. Дори и да е нищожен поради неспазване на предвидената в закона форма, процесният договор за покупко-продажба на МПС може да бъде конвертиран в предварителен договоро за покупко-продажба със запазване на собствеността, стига същият да е сключен в предвидената в чл. 19, ал. 1 ЗЗД писмена форма и да съдържа съществените уговорки на окончателния договор. В настоящия случай предпоставките за конверсия са налице – договорът е сключен в писмена форма, съдържа угвороки относно предмета и цената, при допълнителни уговорки за предаване на владението върху вещта (регистриран автомобил) срещу разсроченото изплащане на продажната цена, уговорено е придобиване на собствеността след изплащането на последната вноска.

3

С оглед на изложеното, съдът намира, че страните „E“ ООД и ЦВ. М. В. са обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът „E“ ООД се е задължил да прехвърли собстветността върху процесното МПС, а ответникът Ц.В. – да заплати цената от 6000 лева, разсрочена на 12 месечни вноски от по 518 лева всяка, с падежи, посочени в погасителния план към договора, като по силата на сключения между страните договор ответникът се е съгласил да носи риска от погиване на процесното МПС.

Следващият спорен между страните въпрос е дали разпоредбата на чл. 89 ЗЗД е приложима към конкретния случай, доколкото ответникът е навел възражения, че не дължи плащането на цената, тъй като процесното МПС е било противозаконно отнето от неговото владение, т.е. била налице обективна невъзможност за ищеца да изпълни задълженията си по договора – да осигури свободното ползване на вещта и да прехвърли на купувача собствеността върху лекия автомобил.

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства, в т.ч. и приобщеното към настоящото дело **** ЗМК ****** г. по описа на ** , пр.пр. № 24854/2019 г. по описа на СРП, се установява, че в края на м. март 2019 г. ответникът Ц.В. е загубил владението върху процесния л.а. марка „М, рег. № **** Досъдебното производство е било образувано и водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК – обсебване, като същото е било спряно с постановление от 02.06.2020 г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК – поради неразкриване извършителя на престъплението. В отговора на исковата молба и в хода на настоящото производство ответникът твърди, че процесният автомобил бил противозаконно отнет от неговото владение. В сигнала, подаден от ответника до началника на **, който е станал повод за предварителна проверка и впоследствие за образуване на досъдебното производство, обаче ответникът е посочил, че сам е предоставил автомобила с всичките му документи на лицето Иван Михайлов с цел последният да намери лице, което да поеме задълженията на ответника по процесния договор. По същество това изявление на ответника представлява признание на неизгоден за него факт, което следва да се прецени съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК, като това се отнася както за направените по делото признания, така и за извънсъдебно признание. Ето защо и предвид обстоятелството, че ответникът е загубил владението върху процесния автомобил вследствие на собственото си поведение следва да се приеме, че не е налице обективна невъзможност, тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че с клаузата на чл. 20 от договора страните по делото са се договорили купувачът-ответник да носи пълния риск от всякаква форма на противозаконно отнемане на автомобила от трето лице. Предвид изложеното, неоснователни се явяват възраженията на ответника, че процесният договор за покупкопродажба със запазване на собствеността се е прекратил по право по смисъла на чл. 89 ЗЗД, респ., че били налице форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 306 ТЗ.

Следва да бъде разгледано и възражението на ответника, че не дължал плащане на претендираните от ищеца вноски по процесния договор, тъй като бил изпълнил задължението си чрез даване вместо изпълнение (чл. 65 ЗЗД), а именно – че по уговорка със 4 самия ищец му е предоставил друг лек автомобил марка „***“, с рег. № ****, който ищецът следвало да продаде и с продажната цена да се погаси задължението на ответника по процесния договор от 24.01.2019 г.