Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1224 от 04.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10419/2023
Вид
Решение № 1224
Подписан
04.03.2025
В сила
04.03.2025
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Валентинова Грънчарска

Цитирани разпоредби

  • чл. 210, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510419 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 8391 от 22.05.2023 г. на СРС, 138 с-в, по гр. д. № 69320/2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 327 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че „Каримпекс-1“ ЕООД ЕИК: 131058052 дължи на „Ейч Би Минералс“ ООД ЕИК: 175129451 сумата от 1 511, 11 лв. - неизплатена главница, включваща неизплатения остатък от продажната цена по фактура № 2000010525/19.05.2021 г. в размер на 217, 72 лв., изцяло неизплатената продажна цена по фактура № 2000010542/20.05.2021 г. на стойност 413, 16 лв., изцяло неизплатената продажна цена по фактура № 2000010555/21.05.2021 г. на стойност 804, 67 лв., както и неизплатения остатък от продажната цена по фактура № 2000010680/04.06.2021 г. в размер на 75, 56 лв., както и лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2021 г. до 19.12.2022 г. в размер на 169, 59 лв. и законна лихва върху главницата от 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 13.09.2021 г. по ч. гр. д. № 50985/2021 г. на СРС, 138 с - в. Ответникът е осъден за разноски по делото.

Решението се обжалва от ответника „Каримпекс - 1“ ЕООД, чрез представителя му с доводи, че при постановяването му са допуснати нарушения материалния и процесуален закон. Излага съображения за допуснати нарушения на чл. 76, ал. 1 ЗЗД като поддържа, че изборът на длъжника кое от две еднородни задължения да погаси обвързва кредитора. Ответникът се е възползвал от това свое право и е посочил изрично, че погасява главниците по фактурите. Поддържа, че редът по чл. 76, ал. 2 ЗЗД не е приложим в случая, поради конкретизиране от длъжника кое задължение погасява. Сочи, че страните са търговци и за тях приложима е нормата на чл. 303 а, ал.

1

3 и 4 от ТЗ, като посочения във фактурите срок не представлява уговорка за плащане, тъй като фактурата се издава едностранно. Счита, че разноските по изпълнението не са били дължими, нито изискуеми към датата на плащане, поради което не следва да се включват при изчисляване на претенцията по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че по делото не е спорно, че ответникът е заплатил сума от общо 4 752, 09 лв. на два пъти – на 08.09.2021 г. и на 11.11.2021 г., с което ответникът е погасил задълженията по процесните фактури за заплатения размер. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят като неоснователни. Претендира разноски в производството. Прави възражение по разноските за адвокат на насрещната страна.

Ищецът „Ейч Би минаралс“ ООД чрез представителя си, е подал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна. Сочи, че фактурите съдържат всички изискуеми елементи на продажбеното правоотношение и са подписани от представител на ответника. С подписване на фактурите ответникът е потвърдил не само получаването на стоките, но и всички посочени в тях условия, включително срока за плащане. Поради това са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че срок за плащане не е договорен. Фактурите са осчетоводени от ответника и той е ползвал за тях данъчен кредит, с които действия ответникът е потвърдил извършването на доставката. Плащанията са извършени именно във връзка с процесните фактури, като доставките не са спорни. Правилно СРС е приложил реда за погасяване о чл. 76, ал. 2 ЗЗД, при който, при липса на достатъчно средства за изпълнение, се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най – накрай главницата. Сочи, че длъжникът може да посочи кой елемент погасява, но този избор не обвързва кредитора, който може да приеме или да откаже предложеното изпълнение ако няма интерес от частично плащане. Посочва, че ако длъжникът има няколко главни задължения и изпълнението не е достатъчно да погаси всички, длъжникът може да посочи, кое от тях погасява по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и ако сумите погасяват изцяло задължението, включително лихвите за забава, този избор обвързва кредитора. Моли да се потвърди решението, като претендира разноски.

СГС, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му – в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните.

Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ - за установяване дължимост на неизплатени от ответника суми по договори за продажба, обективирани в посочени в решението фактури и лихви за забава върху тях, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.09.2021 г. по ч. гр. д. № 50985/2021 г. на СРС, 138 с-в.

Производството се развива след подадено възражение от длъжника по чл. 414 а ГПК и направено възражение за плащане от длъжника след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 31.08.2021 г.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но частично процесуално допустимо, само в частта, в която са установени задължения за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Относно фактите по спора, в производството се установява, че ищецът през периода май - юни 2021 г. е доставил на ответника трошен камък, разбит на фракция с размер 0/4, за което са съставени фактури, както следва : фактура № 2000010497/17.05.2021 г. на стойност 2

1 226, 54 лв. с ДДС, по която е извършено частично плащане в размер на 434. 46 лв., като неиздълженият остатък е 792, 08 лв., фактура № 2000010525/19.05.2021 г. на стойност 785, 14 лв. с ДДС, фактура № 000010542/20.05.2021 г. на стойност 413, 16 лв. с ДДС, фактура № 2000010555/21.05.2021 г. на стойност 804, 67 лв. с ДДС, фактура № 2000010576/25.05.2021 г. на стойност 831, 34 лв. с ДДС, фактура № 2000010653/02.06.2021 г. на стойност 379, 37 лв. с ДДС, фактура № 2000010664/03.06.2021 г. на стойност 373, 03 лв. с ДДС и фактура № 2000010680/04.06.2021 г. на стойност 373, 30 лв. с ДДС.

Общата незаплатена стойност на посочените фактури е 4 752, 09 лв. Не е спорно и от приети платежни нареждания се установява, че ответникът е платил на ищеца, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 31.08.2021 г., сума в общ размер на 4 752, 09 лв., съответно на 08.09.2021 г. 2 002, 97 лв. и от 11.11.2021 г. - съответно 2 749, 12 лв.

В платежното нареждане от 08.09.2021 г., с което е преведена сума размер на 2002, 97 лв., ответникът действително е посочил, че извършва плащане по фактура № 2000010525 от 19.05.2021 г., която е за сума от 785, 14 лв. с включен ДДС, по фактура № 2000010542 от 20.05.2021 г., която е за сума от 413, 16 лв. с включен ДДС и по фактура № 2000010555 от 21.05.2021 г. за сумата от 804, 67 лв. с включен ДДС.

В платежното нареждане от 11.11.2021 г. за превода на сумата от 2 749, 12 лв.

Отново при плащането е посочено, че се погасяват задълженията по фактура № 2000010497 от 17.05.2021 г., по фактура № 2000010576 от 25.05.2021 г., фактура № 2000010653 от 02.06.2021 г., фактура № 2000010664 от 03.06.2021 г. и по фактура № 2000010680 от 04.06.2021 г.

От заключението на приетата без възражения пред СРС ССчЕ се установява, че фактурите са осчетоводени при ответника и са включени в дневниците за покупки и справките декларации пред ТД на НАП за процесния период. Вещото лице също така е констатирало, че с извършените от ответника плащания, ищецът е погасил задължения та ответника, по следния начин : със сумата от 2 002, 97 лв. е погасил : съдебни разноски от 1 300 лв., законна лихва от 135, 68 лв. и част от задълженията по фактура № 2000010525 от 19.05.2021 г. в размер на 567, 29 лв. (т. е. 785, 14 лв. – 567, 29 лв. – 217, 85 лв. остатък).

С плащането на 11.11.2021 г. от 2 749, 12 лв. ищецът е погасил част от задълженията по фактури както следва : - законна лихва от 84, 95 лв. изчислена върху сумите по отделните фактури, съгласно таблица по т. 2 от задача 5 към експертизата;

- по фактура 2000010497 от 17.05.2021 г. - 792, 08 лв. (изцяло е по гасена);

- по фактура № 2000010576 от 25.05.2021 г. - 831, 34 лв. (изцяло погасена);

- по фактура № 2000010653 от 02.06.2021 г. - 379, 37 лв. (изцяло);

- по фактура № 2000010664 от 03.06.2021 г. - 373, 03 лв. (изцяло);

- по фактура № 2000010680 от 04.06.2021 г. - 288, 35 лв. (частично, като остана сумата от 84, 95 лв. остатък).

Следователно ищецът е съобразил погасяването по второто плащане с посоченото от ответника в платежното нареждане от 11.11.2021 г., като изцяло са погасени задълженията по главницата посочените три фактури и голяма част от тези по четвъртата фактура.

Както е посочил и СРС в мотивите си, от приетите в производството писмени и гласни доказателства в съвкупност се установява, че страните са били обвързани от договорно правоотношение по което ищецът е продал/доставил/ реално на ответника посочените във фактурите материали на обща стойност 4 752, 09 лв. Установява се също така, че ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер на 4 752, 09 лв., след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК от 31.08.2021 г., съответно на 08.09.2021 г. 2 002, 97 лв. и от 11.11.2021 г. - съответно 2 749, 12 лв.

3

Спорът касае приложението на чл. 76 от ГПК при предприетото от ищеца погасяване на задълженията с направените от ответника плащания, при условие, че ответникът е посочил в платежните нареждания кои задължения иска да погаси. По този въпрос въззивният съд, в допълнение към изложеното от СРС, приема следното :

Както е посочил и първостепенният съд, според т. 1 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, „при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.“ Според приетото от ВКС задължително за съда тълкуване, в този случай кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение, да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Във всички случаи кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението, както е и в настоящия случай.

Във връзка с доводите на ответника в жалбата, че посочил изрично кои задължения погасява с извършеното плащане, както и във връзка с твърденията му, че е погасил целия дълг преди завеждане на делото, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно даденото тълкуване на ВКС, „когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането.

Настоящият случай обаче не е такъв, доколкото плащането е извършено след завеждане на делото (в случая след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) и с него длъжникът не е погасил изцяло задълженията си към кредитора. Тъй като е налице забава в плащането за периода от 18.05.2021 г. до 31.08.2021 г. с натрупване, направеният от длъжника избор в погасяването не обвързва кредитора, до какъвто извод е достигнал и СРС.

В посоченото ТР е прието още, че когато извършеното плащане не е достатъчно да покрие изцяло дълга, включително лихвите, както е и в разглеждания случай, кредиторът може да приложи погасителният ефект в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.