Решение № 853 от 01.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Сливен, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230100838 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Н. М. П. срещу Община Сливен, с която е предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор .............. по КККР на с. Мечкарево, общ. Сливен, с площ от 968 кв. м., ведно с построените в имота сгради на основание придобивна давност, присъединявайки владението към това на неговия баща М. П. М., поч. на 23.11.2008 г., който от своя страна е присъединил владението към това на своя баща - П.Г. М., поч. на 10.05.1993 г. П.Г. М. и съпругата му М.В.К., поч. на 28.10.1997 г., завладели имота още преди 1955 г., през 1956 г. построили основната сграда, а през 1968 г. - помощната такава и до смъртта си владели имота постоянно, непрекъснато, спокойно и явно, необезпокоявани от никой.

След тяхната смърт имотът бил владян от бащата на ищеца, а след смъртта му и от ищеца. Наследодателите и ищеца заплащали дължимите данъци за имота.

При предприети действия от ищеца за снабдяване с констативен нотариален акт се оказало, че за имота има съставен Акт за частна общинска собственост № 47 от 19.02.2002 г. На изложените основания ищецът моли за уважаване на предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната Община е подала отговор на исковата молба в срок, с който 1 излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Твърди, че процесният имот е собственост на Община Сливен, като не би могло да бъде придобит по давност поради забраните за придобиване на имоти държавна и общинска собственост. Прави възражение, че наследодателят П.Г. М. никога не е владял имота, а е бил държател, тъй като по отношение на него в КРНИ е вписано право на строеж, като липсва манифестирано пред Община Сливен трансформиране на държането във владение. Твърди, че построените в имота сгради са собственост на Община Сливен на основание чл. 92 ЗС. Възразява и за липса на легитимация на ищеца да претендира собствеността върху целия имот в пълен обем, тъй като същият е един от многото наследници, както на своя баща, така и на своя дядо. На изложените основания ответната Община Сливен моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на иска и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и претендира направените по делото разноски. Представил е и подробна писмена защита в срок.

Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява от пълномощник - юрисконсулт, чрез който изразява становище за неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен, като също претендира направените по делото разноски.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответната Община Сливен, че ищецът е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .............. по КККР на с. Мечкарево, общ. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-57/18.09.2007 г. на ИД на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма, с адрес на имота с. Мечкарево, с площ от 968 кв. м., трайно предназначение на земята: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер от предходен план: 205, квартал: 25, парцел: III, ВЕДНО с 2 построените в имота Сграда с идентификатор ...............1, със застроена площ 100 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна и Сграда с идентификатор ...............2, със застроена площ 35 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна на основание наследяване и давностно владение.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира и за основателен и доказан.

Искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право.

Правният интерес на ищеца от водене на иска е обусловен от обстоятелството, че имотът е актуван като общинска собственост, докато всъщност ищецът твърди, че е собственик на имота на основание наследяване и давностно владение.

От приетите писмени доказателства по делото се установява, че с Акт № 47 от 19.02.2002 г. процесният недвижим имот е актуван като частна общинска собственост на основание § 42 от ЗИД на ЗОС, съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти частна държавна собственост, които към датата на влизане в сила на закона са отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините (съгласно действащи подробни градоустройствени планове - ПУП/ЗТСУ), преминават в собственост на общините .

Съгласно Решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. по описа на ВКС на РБ, I I г. о. актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, като общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за общинска собственост. Налице е препращане към приетото с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 149 от 12.06.2013 год. по гр. д.

3

№ 647/12 год. ІV г.о. Съставът на съда в цитираното решение приема, че горните съображения са приложими само в случаите, когато в акта за общинска собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от общината. Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината.

В настоящия случай Община Сливен не може да се легитимира за собственик на процесния имот с представения Акт за общинска собственост № 47 от 19.02.2002 г., тъй като посоченото основание за актуване на имота е цитираната разпоредба на § 42 от ЗИД на ЗОС, което предпоставя наличието на частна държавна собственост върху имота, за да настъпи трансформацията в общинска собственост при наличие на останалите предвидени в закона предпоставки.

Въпреки, че по делото е изискана цялата преписка по съставяне на Акта за частна общинска собственост, към нея липсва предходен акт за държавна собственост по отношение на процесния имот, не са събрани и доказателства на какво основание процесният имот е бил държавна собственост.

На следващо място, видно от Удостоверение изх. № 9400-1118(1) от 26.01.2026 г., издадено от ответната Община Сливен, сградите в актувания като общински имот са построени без законно учредено право на строеж.

Документът е представен с отговора на ответната Община Сливен, поради което съдът намира за неоснователни възраженията й, че ищецът и наследодателите му са били единствено държатели, а не и владелци на имота и не са манифестирали надлежно преобръщане на държането във владение.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез другиго като своя. Само владелецът може да придобие право на собственост върху 4 недвижим имот на основание давностно владение.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Г.В. и Д.Т., които съдът кредитира изцяло като обективни, добросъвестни, логични и непротиворечиви, се установява, че имотът е ограден и се поддържа от ищеца, който единствен разполага с него и го поддържа. Ищецът работил сезонна работа в Англия по 4 - 5 месеца, но когато се прибирал в България живеел в имота, почиствал двора. Свид. Т., леля на ищеца, излага, че семейството им е заживяло там през 1955 - 1956 г. като след смъртта на родителите им, в имота останал да живее единствено бащата на ищеца. Тоест владението върху имота не е прекъсвано, като бащата на ищеца, както и самият ищец са владели имота като собствен непрекъснато и необезпокоявано, без никой да оспорва правото им върху него.

Тъй като видно от представеното удостоверение за наследници, дядото на ищеца - П.М.Г. е починал на 10.05.1993 г., то съответно на показанията на свид. Т., следва да се приеме, че именно тази дата е начална за установеното от бащата на ищеца - М. П. М. владение на имота и построените в него сгради.

По отношение на процесния имот, за който не се събраха доказателства да е бил държавна, съответно общинска собственост, не са действали законови забрани за придобиване по давност, поради което с изтеклата в полза на наследодателя на ищеца придобивна давност на 10.05.2003 г. собствеността по отношение на имота е придобита от него на посоченото основание.

След смъртта на наследодателя на ищеца - М. П. М. на 23.11.2008 г., според събраните по делото свидетелски показания, единствено ищецът разполага с процесния имот и го поддържа.

Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на ответната Община Сливен за липса на легитимация на ищеца да претендира установяване на собствеността по отношение на целия недвижим имот, тъй като наследодателят му има и други наследници, освен ищеца.

Правният интерес на ищеца от предявяване на иска е срещу лицето, което оспорва собствеността му изцяло, в случая ответната Община Сливен, като съгласно събраните свидетелски показания по делото, между ищецът и членовете на семейството му няма спор по отношение на собствеността на ищеца върху процесния имот. При наличие на правен спор между ищеца и негов сънаследник, неучаствал в настоящото производство и необвързан от 5 силата на присъдено нещо, същият би могъл да се разреши извънсъдебно или в последващ съдебен процес.

Само за пълнота съдът намира, че следва да се отбележи, че дори и имотът действително да е бил застроен парцел частна държавна собственост, който към датата на влизане в сила на закона е отреден за жилищно строителство и по силата на § 42 от ЗИД на ЗОС е преминал в собственост на ответната Община Сливен, то собствеността по отношение на имота отново би била придобита от ищеца на основание давностно владение.

Както е известно, с приемането на Закона за собствеността през 1951 г. в него е въведена забрана за придобиване по давност на вещ, която е социалистическа собственост. Тя остава действаща и след 1990 г., когато в ЗС е препотвърдено, че „не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост“. През 1996 г. за първи път се въвежда разграничението между публична и частна собственост на държавата и общините и се приемат и специалните Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. Тогава се изменя и чл. 86 от ЗС, който вече гласи, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Тази промяна в Закона за собствеността влиза в сила на 1 юни 1996 г. Така от този момент имотите частна държавна и частна общинска собственост могат да се придобиват по давност. Дългата 10годишна давност обаче е спряна с изменения в ЗС с обратна сила, считано от 31 май 2006 г. с въведения с § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността мораториум върху давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост.