Присъда № 46 от 31.08.2021, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 31/2021 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимата А. Н. Г. за престъпления по чл.309, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и по чл.209, ал.1 от НК за това, че:

1/. В периода от 28.10.2014 г. до 09.01.2015 г. в гр. *****, при условията на продължавано престъпление, е съставила неистински частни документи договор за потребителски кредит и съпътстващи документи, на които е придаден вид, че са сключени между В. АНГ. КР. от с.Момина Клисура и „****“ АД, както и разписка № 07000299350519/09.01.2015 г. на името на СП.

АНГ. Г. от с.Симеоновец, обл. Пазарджик, като неистинността е относно подписите на лицата - кредитополучатели, и ги е употребила, за да докаже наличие на правоотношение във връзка с получаването на кредит и получаване на суми по сключен договор за кредит, по деяния както следва:

- на 28.10.2014 г. в гр.***** е съставила неистински частни документи договор за потребителски кредит овърдрафт

№ECL000000007PL/28.10.2014 г. , ведно с искане за кредит на физическо лице и рамков договор за откриване на разплащателна сметка, на които е бил придаден вид, че са сключени между „****“ АД гр. София, като кредитодател /банка/, и В. АНГ. КР., като кредитополучател, като неистинността е относно подписа на К., и го е употребила пред дружеството-кредитодател, „****“ АД, чрез посредника, какъвто се явявал търговецът, чийто служител била обвиняемата, за да докаже наличието на провоотношение между „****“ АД и В. АНГ. КР. и следващото от това право на последната да получи кредит в размер на 3000 лв.

- на 09.01.2015 г. в гр.***** е съставила неистински частен документ разписка № 07000299350519/09.01.2015 г. от името на СП. АНГ. Г. от с.

Симеоновец, обл. Пазарджик, като клиент по сключен договор за потребителски кредит с „******“ ООД, като неистинността е относно подписа на Г., и го е употребила, като го е представила пред посредника между страните по договора - „*****“ АД, офис *****, представител на който бил търговецът, чийто служител била обвиняема, за да докаже наличието на правоотношение между горепосоченото дружество-кредитодател и С.Г., като кредитополучател, и следващото от това правоотношение право на последната да получи сумата в размер 500 лв. - престъпление по чл.309, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, както и за това, че :

2/. На 03.03.2014 г. в гр.*****, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудила и поддържала заблуждение у С. М. М. от същия град относно обстоятелството, че има спешна нужда от пари, за да възстанови парична сума, която по грешка е изплатила на друго лице, като тази сума може да бъде 1 получена чрез сключването на потребителски кредит-овърдрафт между М. и „****“ АД, като в резултат на измамливото си поведение е причинила на същия имотна вреда в размер на 3000 лв. - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Производството пред първоинстанционния съд е по общия ред.

Проведено е в отсъствие на подсъдимата при наличие на предпоставките на чл. 269, ал.3, т. 4, б. „а“ от НПК, с участието на служебно назначен защитник.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратурагр.Пазарджик поддържа обвинението. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпления по чл.309, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и по чл.209, ал.1 от НК, за които да й бъдат наложени наказания, ориентирани към минимума. Не поддържа обвинението за престъпление по чл.209, ал.1 от НК единствено досежно „поддържане“ на заблуждението като форма на изпълнителното деяние, като счита че в тази насока не са събрани несъмнени доказателства.

Служебно назначеният защитник адв.П. Г. от ПАК пледира подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.309, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за което да й бъде наложено наказание Пробация. Излага подробни съображения за липса на основни признаци на престъпния състав на чл.209, ал.1 от НК и пледира подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301, ал. 1 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата А.Г. заемала длъжността „оператор въвеждане на данни“ по силата на сключен на 10.01.2013 г. трудов договор с ЕТ „*****“. Мястото, където подсъдимата изпълнявала трудовите си задължения се намирало в офис на търговеца, находящ се на *** в гр. *****. По силата на заеманата длъжност подс.Г. извършвала посредническа дейност между дружества, отпускащи кредити, и лицата, желаещи да получат такъв. Във връзка с дейността си същата разполагала с личните данни на лица, които били сключвали договори за потребителски кредит с дружества, чрез посредничеството на търговеца, чийто служител била подсъдимата .

ПУНКТ I:

Св.В.К. живеела в с. Момина Клисура, обл. Пазарджик. Същата била посещавала офиса в гр.*****, където работела подс. Г., като повод за посещението й било сключването на договор за поръчителство. Именно по този начин подс.Г. се сдобила с личните данни на св. К.. На 28.10.2014 г., 2 възползвайки се от тези данни, подс.Г. съставила искане за кредит на физическо лице, А.есирано до „****“ АД. На искането бил придаден вид, че изхожда от името на св.В. АНГ. КР. от с.Момина Клисура, обл. Пазарджик, като в него било обективирано желание за получаването на потребителски кредит - овърдрафт в размер на 3000 лв. След като изготвила това искане, подс. Г. положила и подписа си от името на заявителя – св.В.К., като изписала собственоръчно на стр.2 от искането името и фамилията на лицето, от името на което се придавал вид, че изхожда заявката. Това искане било задължително условие, стартиращо процедурата по сключването на договор за потребителски кредит - овърдрафт. След като така направеното искане за отпускане на кредит било одобрено, на същата дата подс. Г. изготвила и договор за потребителски кредит овърдрафт

№

ECL000000007PL/28.10.2014 г. На договора бил придаден вид, че е сключен между „****“ АД гр. София, като кредитодател /банка/, и св.В. АНГ. КР., като кредитополучател. По силата на договора кредитодателят предоставял на кредитополучателя банков кредит - овърдрафт в размер на 3000 лв., който кредитополучателят се задължавал да върне, ведно с дължимите лихви, такси, комисионни и други разноски, в сроковете и при условията, посочени в договора. В действителност обаче подписът за кредитополучател в този договор не бил положен от посоченото в него лице – св.В.К., а от подс.Г., която собственоръчно положила подписа си от името на кредитополучателя св.К.. Неразделна част от така изготвения договор бил и рамковият договор за откриване на разплащателна сметка от същата дата - 28.10.2014 г., на който също бил придаден вид, че е сключен между горепосоченото дружествокредитодател и св.В.К., като кредитополучател. В действителност подписът за кредитополучател не бил положен от посоченото в договора лице – св.В.К., а от подс.А.Г.. Документите били изготвени от подсъдимата в офиса в гр.*****, като били употребени лично от нея пред посредника на дружеството-кредитодател, какъвто се явявал търговецът, чийто служител била тя. Всичко това подсъдимата направила без знанието на св.К.. Целта на подсъдимата била да докаже наличието на правоотношение между „****“ АД и св.В.К. и следващото от това право на последната да получи кредит в размер на 3000 лв. Посочената сума, предмет на договора за потребителски кредит, била усвоена в офиса на посредника на *** в гр. *****. Изплащането на превода било удостоверено с издаден платежен документ - разписка № 07000281194402/28.10.2014 г, като в хода на разследването не са събрани несъмнени доказателства относно това кое е лицето, получило сумата по договора.

През м. юни 2015 г. св.В.К. получила писмо от „****“ АД, с което дружеството я уведомявало за наличието на просрочени задължения, произтичащи от сключения договор за потребителски кредит-овърдрафт, като й се предоставял и 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението.

По този повод св. К. сезирала РУ-Септември с жалба, в която изложила твърденията си за неправомерни действия и използване на личните и данни.

3

В хода на досъдебното производство е била назначена почеркова експертиза /л.27-31, том III от ДП/, приобщена към доказателствения материал чрез прочитането й по реда на чл.282, ал.3 от НПК, видно от заключението на която е че почеркът и подписът, поставени срещу „кредитоискател“ на стр.2-ра от искане за кредит на физическо лице от 28.10.2014 г. от името на В. АНГ. КР., са положени от подс.А.Г.. Вещото лице е категорично, че подс.Г. е положила подписа си и за кредитополучател и пълномощник на банката в договора за потребителски кредит-овърдрафт, както и за „клиент“ в рамковия договор за откриване на разплащателна сметка.

Подс.А.Г. разполагала с личните данни и на св.С.Г., тъй като последната била сключвала договори за кредит с посредничеството на търговеца, чийто представител била подсъдимата. Възползвайки се от данните на св.Г., на 09.01.2015 г. подс.Г. изпратила заявка до „******“ ООД за потребителски кредит в размер на 500 лв. от името на св.С.Г.. Заявката била изпратена от IP А.ес 85.118.69.105, като в нея били посочени и електронна поща, както и телефон за връзка с № 0876389361. На имейла, посочен в заявката, бил изпратен договор за потребителски кредит „До заплата“ № 1501090937360052, ведно със стандартен европейски формуляр и общи условия. Бил приложен и линк, с който да се потвърди заявката.

Договорът се считал за сключен не с полагането на подписи от страните, като такива не били положени, а с потвърждаването му от лицето чрез приложения към него линк. Веднага след потвърждаването на договора била преведена и сумата от 500 лв., предмет на същия. Сумата по договора за кредит се усвоявала чрез изготвянето на разписка, която следвало да се представи от лицето - кредитополучател, в офиса на посредника. За тази цел на 09.01.2015 г. подс.А.Г. изготвила разписка № 07000299350519/09.01.2015 г., като положила подписа си за клиента С.Г. и изписала собственоръчно името на същата. Така съставената разписка подс.Г. употребила, като представила пред посредника между страните по договора - „*****“ АД, офис *****, представител на който бил търговецът, чийто служител пък била и самата подсъдима. Целта на употребата на така изготвения от подсъдимата документ била да се докаже наличието на правоотношение между горепосоченото дружество - кредитодател и св.С.Г., като кредитополучател, и следващото от това правоотношение право на последната да получи сумата по договора, а именно сумата от 500 лв. Изготвянето и представянето на такава разписка се явявала и задължително условие за усвояването на сумата по кредита. В хода на разследването не са събрани несъмнени доказателства относно лицето, което е получило сумата, но е безспорно доказано, че това не е посоченото в разписката лице – св.С.Г..

През м. май 2015 г. св. С.Г. получила писмо от горепосоченото дружество „„Н.“ ООД, с което я уведомили, че

4 има неизпълнение на задълженията за плащане на вноските по кредит. По този повод последната сигнализирала РП-Пазарджик с жалба, в която описала твърденията си за неправомерни действия и злоупотреба с личните й данни.

В хода на досъдебното производство е била назначена почеркова експертиза / л.34-39, том III от ДП/, приобщена към доказателствения материал чрез прочитането й по реда на чл.282, ал.3 от НПК, видно от заключението на която е че подписът за клиент в горепосочената разписка е положен от подсъдимата Г., а ръкописният текст е изписан също от нея. Била е назначена и фоноскопска експертиза /л.44-62, том III от ДП/, също приобщена към доказателствения материал чрез прочитането й по реда на чл.282, ал.3 от НПК. Информацията, съдържаща се в предоставените звукозаписи, съдържащи разговори във връзка с отпускането на потребителски кредити, е пренесена на хартиен носител. Според вещото лице гласът от звукозаписите, съдържащи се в посочените файлове, е на подс.А.Г..

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите В.К. и С.Г., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство пред разследващ полицай и прочетени в съдебно заседание на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2, предл.2 от НПК, така също от заключението на фоноскопската и двата броя почеркови експертизи, приети на основание чл.282, ал.3 от НПК и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.