Решение № 257 от 23.10.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Перник, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500492 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 378 /15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5357/ 2024 г. по описа на Пернишкия районен съд е постановил следното :

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Г. Д. Ч., ЕГН:

**********, с адрес: ***, по предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД от Г. Д. Ч., ЕГН: **********, срещу държавата в качеството на правоприемник на Т.С.С., ЕГН **********, б.ж. на ***, починал на ***, и М. М. С., ЕГН **********, договорът за продажба, сключен между Т.С.С., ЕГН **********, като продавач, и М. М. С., ЕГН **********, като купувач, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 282/2019 г. на нотариус Н.З., с район на действие ПРС, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № ***, дв.вх.рег. № 4280 от 10.10.2019 г., акт № ***, т. ***, дело № 2202/19 г., в ЧАСТТА, с която Т.С.С. продава на М. М. С. 3/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1291 кв.м., находящ се в землището на ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 13 кв.м., 3/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 38 кв.м. и 3/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 23 кв.м.

ОСЪЖДА държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1954,43 лв.

/хиляда деветстотин петдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ - разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

1

ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1954,43 лв. /хиляда деветстотин петдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ - разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Недоволна от решението останала ответницата М. М. С. които чрез адвокат Н. Й. от АК-***, го са обжалвала изцяло като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че независимо от разпределената му от районния съд доказателствена тежест с доклада на съда ищецът не бил установил качеството си на кредитор на починалия Т.С.С., както и че ответницата М. М. С. била знаела, че извършената сделка уврежда ищеца като кредитор. Същата заявява, че ищецът се бил отказал на основание чл. 233 ГПК от предявените искове по гр.д. №9218/2015 г. на СГС и молил с изрична молба производството по делото да бъде прекратено, а изпълнителните листове обезсилени, като неправилно РС-Перник бил оставил без уважение доказателственото й искане да се изиска по гр.д. №9218/2015 г. на СГС и образуваното ДП №15375/2017 г. , по което било изпратено посоченото дело. Изводът на РС, че ответницата М. М. С. била знаела, че сделката уврежда кредитора бил необоснован, поради липса на доказателства представени от ищеца досежно този факт независимо от правилно разпределената му доказателствена тежест. Обстоятелството, че съпругата, която била съсобственик на ½ ид.ч. от недвижимия имот се била разпоредила и то чрез пълномощник съпруга й със съсобствения с трето лице –купувач по публична продан не било обуславяло извода, че знае че сделката уврежда ищеца, а единствено била знаела, че с извършената публична продан били удовлетворени задълженията й на бившия съпруг към друг кредитор С.Б.Д. по конкретното изпълнително дело. Бил неправилен и извода на РС, че след като на 29.05.2015 г. била вписана възбраната върху процесния имот по персоналната партида на ищеца, това обуславяло предположението, че приобретателят като трето лице бил знаел, че се увреждат кредиторите. Неправилно също така не били допуснати и доказателства относно обстоятелствата, които били наложили уговорената в нотариалния акт цена да бъде шест пъти по-ниска от данъчната оценка, тъй като страните били бивши съпрузи и предвид сключването на договора за покупко-продажба пет месеца след извършването от ответницата С. разпореждане с имот, по отношение на който СИО била прекратена с насочване на изпълнението за дълга на бившия й съпруг. От представените по делото писмени доказателства не се било установявало, че извършената публична продан и възлагане на недвижими имоти от ЧСИ била за удовлетворяване на задължения на продавача Т.С. към ищеца Т. Ч.. Излагат се съображения за неприложимост на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като страните били бивши съпрузи и не бил установен периода на фактическата раздяла на двамата.

Моли решението да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира сторените по делото разноски.

Насрещната страна по въззивната жалба Г. Д. Ч. чрез адв. К. С. е депозирал отговор на въззивната жалба, като моли съдът да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди постановеното решение като правилно и законосъобразно. Ищецът бил кредитор на Т.С. на основание на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №9218/2015 г. по описа на СГС, поради което отказът на РС да изиска процесните дело и досъдебно производство бил обоснован. Знанието на ответницата С. се било доказвало, доколкото същата била бивша съпруга на длъжника, а той бил целял да укрие имущество от своя кредитор. От описаните възбрани на недвижими имоти съсобствени на двамата съпрузи, както и от нотариалния акт за продажба на имот се било установявало, че ответницата С. била знаела за задължения на съпруга й, включително и към ищеца, тъй като била упълномощила съпруга й да продаде апартамент, поради което знаела, за какво ще бъде използвана получената пазарна цена на продажбата. Част от прехвърлените имоти били възбранени, което също й било известно.

Правилно не била обсъждана от районния съд извършената замяна на недвижими имоти, 2 тъй като същата не била относима към предмета на правния спор. Не било подкрепено с доказателства твърдението на ответницата, че имала финансови вземания към съпруга й.

Длъжникът не бил разполагал с друго имущество, което да послужи за удовлетворение на кредитора, тъй като всичките му недвижими имоти били възбранени включително наложени и на ипотекирани имоти.

Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила съдебното решение.

Насрещната страна по въззивната жалба държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството не е депозирал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок.

Пернишкият окръжен съд, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема следното:

Производството е образувано по предявен от Г. Д. Ч., ЕГН:**********, с адрес:

***, срещу М. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, и държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството в качеството на правоприемник на Т.С.С., б.ж. на ***, починал на ***, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договора за продажба, извършен с Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 282/2019 г. на нотариус Н.З. – с район на действие ПРС, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № ***, дв.вх.рег. № 4280 от 10.10.2019 г., акт № ***, т. ***, дело № 2202/19 г., в частта, с която Т.С.С. продава на М. М. С.: 3/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1291 кв.м., находящ се в землището на ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, сграда с идентификатор № ***, ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** и ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № ***.

В исковата молба се твърди, че на 25.03.2015 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14921/2015 г. на СРС, а на 23.03.2015 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14920/2015 г. на СРС. Твърди се, че с решение № 16033/14.10.2016 г. по гр.д. № 67154/2015 г. на СРС е признато за установено, че ответникът има задължения спрямо ищеца в размер на сумата 25000,00 лв. – главница по запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 20.03.2015 г. до изплащане на вземането, и лихва в размер на 3097,19 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 20.03.2015 г. и е осъден да заплати на кредитора сумата 562,00 лв. – държавна такса, 1900,00 лв. – адвокатско възнаграждение, и 2461,94 лв. – разноски за заповедното производство. С решение от 25.04.2017 г. по гр.д. № 9218/2015 г. на СГС, влязло в сила на 11.09.2018 г., е признато за установено, че Т. С. дължи на ищеца сумата 20200 евро по запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2015 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 14920/2015 г. на СРС и е осъден да заплати сумата 6115,92 лв. – разноски.

Излага се, че по издадените изпълнителни листа е образувано изп.д. № 14/2015 г. по описа на ЧСИ М. Ц., преобразувано в изп.д. № 85/2022 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Сочи, че по изп.д. № 14/2015 г. по описа на ЧСИ М. Ц. е наложена възбрана върху собствени на Т. С. имоти, както следва: ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, полумасивна жилищна сграда, разположена на имотната граница и масивна жилищна сграда, разположена в лицето на парцела. Чрез замяна на недвижими имоти, извършена с Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 243/2019 г., М. М. С. и Т.С.С. са придобили собствеността върху още 2/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, заедно с попадащите в имота сгради: 2/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № 3

*** със застроена площ от 38 кв.м. и 2/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 23 кв.м.

Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело 282/2019 г. на 10.10.2019 г. Т.С.С. е продал на М. М. С. 7/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: ***, с площ от 1291 кв.м., заедно с попадащите върху поземления имот сгради ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 38 кв.м. и ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 23 кв.м., сграда с идентификатор №

***, сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор №

*** за сумата от 9500,00 лв. при данъчна оценка на прехвърлените имоти 57185,09 лв.

Сочи, че бракът между М. М. С. и Т.С.С. е прекратен с решение № *** по гр.д. № *** на РС-*** по реда на чл. 50 СК.

Твърди се, че целта на извършената сделка е да лиши ищеца от възможност да събере вземанията си спрямо Т.С., който умишлено е намалил имуществото си с цел да попречи на удовлетворяването на вземането. Счита, че е налице знание у третото лице за увреждането, макар бракът между страните по сделката да е прекратен. Твърди, че по сделката не е извършено плащане, а дори да е имало такова, то сумата е нереално ниска.

По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск като бъде обявена за недействителна сделката за продажба на поземления имот за 3/8 ид.ч., /равняващи се на разликата над ½ ид.ч., по отношение на която е вписана възбрана и която не се повлиява от извършената сделка, до прехвърлените 7/8 ид.ч./, както и по отношение на прехвърлените ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 38 кв.м., ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 23 кв.м., и цялата сграда с идентификатор № ***, по отношение на които не е вписана възбрана /тъй като вписаната възбрана касае сгради с идентификатори № *** и №*** и няма отношение по отношение на останалите/.