Решение № 3386 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3386 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100513759 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищцата М. Л. Й. - У. срещу решение № 17841 от 06.10.2025 г., постановено по гр. дело № 28466/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на заповед № РД12-92/02.05.2025 г. на директора на ДКИ „Софийска опера и балет“, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост с доводи, че събраните по делото доказателства са анализирани от първоинстанционния съд едностранно и преимуществено са кредитирани доказателствата на ответника. Въззивницата счита, че от показанията на свидетелите не се установява пълно и главно, че ищцата е извършила описаните в заповедта на работодателя дисциплинарни нарушения, като в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание дори не били посочени конкретните обидни изрази, които ищцата била използвала в процесните три случая. Поддържа, че по делото не се 1 установява тя да е била запозната с Етичния кодекс на предприятието, който е подписала едва през м. май 2025 г. Намира, че първоинстанционният съд е основал решението си на недопустими доказателствени средства – свидетелски показания в писмен вид, като субективно е кредитирал преимуществено показанията на доведените от ответника свидетели, а не на тези на ищцата, които макар и служители в Операта са пресъздали обективно обстоятелствата около трите деяния. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.

Въззиваемият Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 2 КТ работодателят-ответник следва да докаже пълно и главно наличието на всички предпоставки, обуславящи законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, включително като установи извършването на описаното дисциплинарно нарушение от страна на ищеца. По делото е несъмнено, че към датата на налагане на процесното дисциплинарно наказание страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № РД-13-184/15.11.2020 г., въз основа на който М. У. е изпълнявала длъжността „оркестрант“. В случая наказанието „предупреждение за уволнение“ е наложено за извършени три деяния, описани в заповед № РД-12-92/02.05.2025 г., като за установяване на действителното им 2 извършване съобразно описаната в заповедта фактическа обстановка по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на осем свидетеля (по четирима свидетели от всяка страна съобразно принципа на равнопоставеност в процеса).

Съгласно заповедта за налагане на оспореното дисциплинарно наказание, на 08.03.2025 г. по време на провеждане на спектакъла „Ана Каренина“ М. У. е влязла в конфликтна ситуация с друг служител в оркестъра – Я.Д., като в паузата между първо и второ действие на спектакъла е провела разговор с него на висок и неуважителен тон, в рамките на който е използвала обидни епитети и изрази (включително, че свири „силно, грубо и фалшиво“) и е проявила нападателно и неуважително поведение към другия служител. Във въззивната жалба са изложени доводи, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в тази част е недостатъчно мотивирана, доколкото не ставало ясно в какво точно се изразява грубото и неуважително поведение и какви обидни епитети е използвала ищцата, но подобни възражения срещу законосъобразността на оспореното наказание не са изложени в исковата молба, поради което към настоящия етап от производството се явяват преклудирани.

В допълнение следва да се отбележи, че дори и разгледани по същество, същите са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Достатъчно мотивирана съобразно законовите изисквания е тази заповед, в която дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. В случая заповедта съдържа всички обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му, като за ищцата е ясно за кои конкретни конфликтни ситуации е наказана, така че правото й на защита е осигурено в пълнота, а липсата на конкретни цитирани обидни изрази не опорочава процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.

Възраженията на въззивницата за кредитиране от първоинстанционния съд на недопустими доказателствени средства – писмени обяснения, които представляват свидетелски показания в писмен вид, са неоснователни, тъй като приложените към отговора на исковата молба писмени обяснения на служители не са съставени за целите на настоящия процес, а в хода на инициираното дисциплинарно производство срещу ищцата с оглед извършване на преценка от работодателя налице ли са предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката.

3

Писмените обяснения са потвърдени от разпитаните по делото сивдетели, чиито показания несъмнено са допустими доказателствени средства и са основния доказателствен материал, който обосновава установяване на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения от ищцата.

Поведението на М. У. на първата дата 08.03.2025 г. се доказва от показанията на свидетелите Л.Г.Г. и Я.В.Д.. Свидетелката Г. разказва, че конфликтната ситуация е била породена от начина, по който са свирили музикантите на духови инструменти, като ищцата се е обърнала към водача на групата Я.Д. с въпроса „Защо го правиш?“, а той е отрекъл да е правил жест за усилване на звука. Свидетелката Г. допълва, че ищцата не е отправяла обидни думи към Д., но последният я обидил, че е ненормална и има жълта книжка, като описаният разговор се състоял в оркестрината. От показанията на свидетеля Д. обаче става ясно, че преди този разговор в оркестрината ищцата е причакала свидетеля в коридора (по време на почивката между първа и втора част), била много превъзбудена и се обърнала към него с обидно и агресивно поведение. Д. се опитал да й обясни, че не е разбрала правилно жеста му по време на спектакъла, но тя му отвърнала „Ти за какъв се имаш“, „Ти на малоумен ли се правиш“ и продължила с нападки към него. Според свидетеля Д., изказванията й продължили и след като се върнали в оркестрината, като ищцата се обърнала към друга колежка с думите „Този го направих на нищо“, визирайки Я.Д., след което водачката на групата й Петя й казала да седне и тя седнала. Изложеното се потвърждава от показанията на свидетеля А.Б.М., който разказва, че на излизане от съблекалнята в паузата на спектакъла М. започнала да държи сметка на Д. защо свирят така с думите „Какво е това безобразно свирене, как може да подстрекаваш това свирене“, като скандалът продължил и след загасването на лампите в оркестрината, когато У. била права и жестикулирала с ръце, като казала на Д., че не е адекватен.

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събраните доказателства въззивният съд намира, че описаното в заповедта на работодателя противоправно поведение на ищцата по време на почивката на представлението „Ана Каренина“ на 08.03.2025 г. се явява доказано по делото. Показанията на свидетелите Д. и М., които са били преки очевидци на действията й, разкриват нападателно и неуважително поведение на У. към Я.Д., който се явява водач на група „Тромпети“ на по-високо йерархическо място в оркестъра от ищцата. Макар служителката да не е пряко подчинена на Д., нападките й към последния нарушават художествено-творческата дисциплина по време на спектакъла в противоречие с трудовите задължения на ищцата съобразно длъжностната й характеристика. Противно на доводите във въззивната жалба, свидетелските показания не са анализирани едностранно от съда в подкрепа на ответника, доколкото е видно, че доведената от ищцата свидетелка Г. е изложила наблюденията си само по отношение на част от конфликта (в оркестрината), тъй като не е присъствала на състоялия се по-рано разговор между Д. и У. в коридора при 4 съблекалнята. Ето защо събраните по инициатива на ищцовата страна гласни доказателства не разколебават доказателствената стойност на останалите свидетелски показания относно ситуацията на 08.03.2025 г., а твърдените от свидетелката Г. обидни реплики към ищцата са неотносими към установяване на противоправното й поведение, доколкото от останалите данни по делото е видно, че не те са провокирали конфликта между двамата, а последният е иницииран от ищцата с нападките й по отношение на начина на свирене с духовите инструменти.

Второто деяние, за което е наложено дисциплинарното наказание, отново се изразява в конфликт с Я.Д., който се е осъществил на 29.03.2025 г. по време на репетиция на оркестъра. Според заповедта на работодателя, на посочената дата М. У. отново е проявила провокативно, неуважително и агресивно поведение, както и не е изпълнила дадените й указания да запази тишина, докато диригентът дава своите разяснения към музикантите. По случая в хода на първоинстанционното производство е разпитан свидетелят С.В.И., според когото по време на репетицията е настъпила суматоха поради неразбиране на част от музикантите по коя редакция на произведението трябва да свирят, във връзка с което М. У. се е обърнала към нейния колега Р., за да му каже от коя цифра да започне да свири. В този момент Я.Д. се обърнал към ищцата с обидни думи и й казал да се обръща напред, а тя му отвърнала „с теб не разговарям“, като свидетелят отрича да е чул ищцата да отправя обидни реплики към Д.. В същия смисъл са и показанията на разпитаната в настоящото въззивно производство свидетелка К. А. Д. – М., която потвърждава, че при описаната ситуация се е създало неразбирателство в целия оркестър и много от музикантите са говорели, като след намесата на инспектора на оркестъра е настъпила тишина и М. се е обърнала напред. На процесната репетиция е присъствал и съпругът на ищцата – С.А.У., който обаче се е намирал на 6-7 метра разстояние от съпругата си и не е разбрал какво се е случило и в този смисъл показанията му не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.