Протокол № 1094 от 28.05.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1094 гр. Пазарджик, 23.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220100293 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът П. Р., се явява лично и с пълномощника си адв. з надлежно преупълномощен да го представлява, от адв. М..

Не се явява ответникът Д. Р., редовно и своевременно призована.

Не се явява представител от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.

Пазарджик, която е надлежно уведомена за съдебното заседание. Представен е социален доклад.

АДВ. з: - Няма процесуална пречка, моля да дадете ход на делото.

Съдът, на осн. чл. 142, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143 от ГПК се пристъпи към изясняване на спора от фактическа страна.

АДВ. з: - Поддържаме исковата молба. Поддържаме направените доказателствени искания. Водим двама свидетели. Нямам искания за отводи.

Да се приеме и социалният доклад.

Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1 от ГПК, ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството е образувано по брачен иск за развод по чл. 49, ал. 3 от СК, с който са съединени небрачните искове по чл. 56 и чл. 59 и чл. 143 от СК.

1

Ищецът П. И. Р., от гр. Пазарджик, твърди, че с ответника Д. Б. Р. са сключили граждански брак на 1** г., от който са родени децата а пв Р., роден на ** г. и н п Р., родена на 1** г. Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника Д. Б. Р., която през 2022 г. е установила извънбрачна връзка с друга жена, напуснала е семейното жилище и се е установила да живее с тази жена в к. От тогава между съпрузите липсва всякаква връзка, което е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. При тези твърдения ищецът иска от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, да обяви, че вината за неговото дълбоко и непоправимо разстройство е на ответника Д. Р., да му предостави упражняването на родителските права на децата и те да живеят при него, да определи режим на лични отношения между децата и майката Д. Р., да осъди майката Д. Р. да плаща месечна издръжка в размер на 500 лева за всяко дете, считано от датата на подаване на молбата в съда, ведно със законната лихва за забава при просрочие, както и да осъди ответника Д. Р. да заплати направените съдебни разноски.

Ответникът, надлежно уведомен за делото, не е подал писмен отговор на исковата молба.

Съдът уведомява ищеца, че за основателността на предявения иск следва да установи, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, както и обстоятелствата довели до неговото разстройство, включително и вината на ответника.

АДВ. з: - Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Други доказателства няма да соча.

Съдът ДОКЛАДВА постъпилите писмени доказателства след насрочване на делото в съдебно заседание, а именно социален доклад от ДСП гр. Пазарджик и 2 бр. справки за доходите на страните по делото от НАП.

АДВ. з: - Запознат съм със социалния доклад. Само със справките от НАП не съм запознат.

СЪДЪТ дава възможност на адв. з да се запознае със справките от НАП.

АДВ. з: - Запознах се. Да се приемат.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

2

ПРИЕМА като писмени доказателства социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик и два броя справки от ТД на НАП Пловдив за доходите на страните по делото.

ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА ПЪРВИЯ ОТ ТЯХ. н с Р.: – на 71 години, българско и руско гражданство, омъжена, неосъждана, П. Р. е мой син, Д. ми е снаха.

Съдът разясни на свидетеля правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

СВ. н Р.: - Искам да бъда свидетел.

Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. н Р.: – Разбрах отговорността. Обещавам – истината ще кажа, да.

Ние с моя съпруг живеем отделно от сина ми П. Р.. Ние сме в града, но сме в друго жилище. Знам, че бракът им вървеше хубаво, аз не знам никакви работи, сега в момента той и Д. са разделени. Аз не знам Д. къде живее. Не знам защо са се разделили. Децата живеят с бащата, тук, в Пазарджик.

Разделиха се някъде март месец, миналата година. Миналата година, май месец, аз се видях с Д., така, поговорихме си, поплакахме, и това, друго нищо. Казах й: „Трябва да се върнеш. Имаш деца. Две деца хубави. Защо отиде“, тя нищо не ми отговори, нищо не каза, обаче тя не се върна.

За децата се грижим П. – синът ми, и аз му помагам. Децата са на 6 и на 4 години. Сега на петнадесети септември едното започва училище, а малката е на четири години, и двамата ходят сега на детска градина.

Децата по принцип са здрави, боледуват от обичайните болести. Нямат някакви тежки заболявания, които да изискват скъпи лечения. Само П. издържа децата. Парите за издръжка на децата ги осигурява П.. Не знам дали Д. изпраща пари за децата. Моята пенсия е малка, аз не мога да помогна.

Моят съпруг също е пенсионер.

Пак Ви казвам, аз нищо не знам, за отношенията между сина ми и Д..

Питах я защо не иска да се върне при П., тя мълчи, нищо не ми каза.

Не знам даже как да кажа, сега ще кажа всичко, истина. Още откакто се ожениха и заживяха заедно при тях дойде да живее сестрата на Д. – к. Тази к 3 се омъжи и мъжът й също заживя при тях, и им се родиха деца. И в жилището на сина ми живееха две семейства. После к и семейството й отидоха на квартира. При тях в на П. квартирата дойде да живее една жена на име м. Това става на Д., по нейното желание, тя все трябва някой да има при нея в къщата.

Представи ни я като съученичка или приятелка. Живя някъде около година и тогава избягаха. След това м и Д. се изнесоха на квартира, защото искат да живеят заедно, то сега това е модерно две жени да живеят заедно. Аз мога да си го обясня, но не мога да го кажа, то е нещо срамно. Те са лесбийки. И отидоха двете заедно да живеят, и децата останаха при сина ми. Първия път казах, че не знам, защото не исках да разказвам тези неща. Срамувам се и се притеснявам да говоря за тези неща. Аз съм на 71 години и сърцето ми направо ще изскочи. Ето, каквото знаех, казах.

Докато децата са при нас и ги гледаме не е имало случай Д. да се обади да ги търси. На 17-ти декември н има рожден ден, четири годинки направи, и Д. дойде на рожден ден, дойде само една седмица при П., даже куфара не си разтвори, мина рождения ден и си замина. Не знам къде замина. Тя с мен не говори, не съм я питала къде е и какво прави. Последно съм я виждала на 17ти за рождения ден. н с голямо желание й се хвърли на шията, Д., толкова студено прие детето, а а си стоя в кухнята и въобще не реагира когато видя майка си, той е голям и разбира.

На 17-ти декември като дойде, а първо не реагира, обаче тя много играчки му подари, и той сега започна да иска майка си и да разговаря с нея.

Децата са много привързани към баща си. Той си има негово жилище, те живеят при него, ходи на работа, и при мен идват, като при тяхна баба, и на село ходим. П. много добре си гледа децата, който искате питайте там във входа, всеки ще Ви каже, че той се грижи много добре за децата.

АДВ. з: - Нямам други въпроси към свидетеля.

Разпитът приключи. Свидетелката остана в съдебната зала.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН ОТ

СТРАНА НА ИЩЕЦА.

И. й Р.: – на 69 години, българско гражданство, женен, неосъждан, баща съм на П. Р., Д. ми е снаха.

Съдът разясни на свидетеля правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

4

СВ. И. Р.: - Искам да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. И. Р.: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. В момента Д. я няма, отсъства от много време. Горе-долу съм запознат с отношенията в семейството на сина ми. Имам информация какво се случва в брака на сина ми, защото ние постоянно си ходехме преди, и от П. – синът, и ходехме на гости, знам.