Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 114 от 25.02.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно наказателно дело 47/2025
Вид
Определение № 114
Подписан
25.02.2025
В сила
25.02.2025
Състав
ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ, БОРИСЛАВА ИЛИЕВА ЯКИМОВА, ВЛАДИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА ЦАРИГРАДСКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 114 гр. Плевен, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря А. Й. Д. в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600047 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.341, ал.1 от НПК вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.

С Определение 1073 от 11.12.2024 г. постановено по Частно наказателно дело № 2247 по описа за 2024 година на Районен съд Плевен, в производство по чл.306 ал.1 т.1 от НПК, на основание чл.25 ал.1 във вр.чл.23 ал.1 от НК са групирани наложените на Д. М. А., ЕГН **********, наказания, както следва: На основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК на осъдения е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания по НОХД № 20231110213838/2023г. по описа на РС-София и НОХД №2058/2024г. по описа на Районен съд – Плевен, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване.

На основание чл.24 от НК така определеното общо най-тежко наказание било увеличено с ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Районният съд приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното и увеличено общо най-тежко наказание на осъдения изтърпяното отчасти наказание лишаване от свобода по НОХД №20231110213838/2023г. по описа на Районен съд град София, в размер на една година два месеца и двадесет и осем дни, за периода от 17.11.2023г. до 11.12.2024г, в това число арест в размер на два месеца и четири дни, на 12.09.2023г. и от 14.09.2023г. до 17.11.2023г., съгласно справка изх. №4709/06.12.2024г. на ГДИН, ЗатворПлевен.

Срещу определението е подадена въззивна жалба от осъденото лице, в която се твърди, че съдът неправилно е приложил чл.24 от НК,като е увеличил определеното общо 1 най-тежко наказание. Няма възражения във връзка с групирането на наказанията.

В открито съдебно заседание осъденото лице се явява лично и се представлява от служебен защитник- адв. Х. Б. от АК гр.Плевен. Поддържат жалбата и искат отмяна на определението в частта относно приложението на чл.24 от НК.

Пред въззивния съд процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че жалбата е неоснователна, като акта на районният съд по групиране на наказанията следва да бъде потвърден.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, прецени представените писмени доказателства и провери правилността на постановения съдебен акт, констатира, че протестираното определение е правилно и законосъобразно постановено, и следва да се потвърди изцяло.

Съображенията за това са следните: Въззивният жалбоподател Д. М. А., ЕГН ********** ,е осъждан както следва :

1. Районен съд - София с Определение №1326 от 14.11.2023г., постановено по НОХД №20231110213838/2023 година одобрил споразумение, с което на осъдения А. е определено и наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, извършено на 05.09.2023 година.

Определението влязло в сила на 14.11.2023 година. 2. Районен съд - Плевен с Определение №465 от 26.11.2024г., постановено по НОХД №2058/2024 година одобрил споразумение, с което на осъдения А. е определено и наложено наказание на основание чл.23 ал.1 от НК лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, за престъпления по чл.309 ал.1 от НК, извършено в периода от 16.01.2023г. до 17.01.2023г. и по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК, извършено на 17.01.2023г. Определението влязло в сила на 26.11.2024 година.

При така установената фактическа обстановка от районният съд, последният е направил правилният извод, е налице усложнена форма на престъпна дейност, като деянията са в условията на съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, поради което наказанията следва да бъдат кумулирани.

Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи и направения такъв, че на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК може и следва да бъде определено едно общо найтежко наказание на осъдения измежду наложените му с влезли в законна сила съдебни актове по НОХД № 20231110213838/2023г. по описа на РС-София и НОХД №2058/2024г. по описа на Районен съд – Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Районният съд като определил правилно размера на общото най-тежко наказание приел, че са налице предпоставките за увеличаване на наказанието по реда на чл. 24 от НК.

Изложил е мотиви относно упоритата престъпна дейност на осъдени и високата лична степен на обществена опасност. Този извод на районния съд напълно се подкрепя от 2 доказателствата по делото – свидетелството за съдимост, от което е видно, че в продължителен период от време последният не е преустановил престъпните си прояви, напротив демонстрира устойчив модел на поведение насочено към нарушаване на обществените порядки и правни норми. Това обстоятелство сочи на една явно трайно утвърдена практика и модел на поведение на осъденото лице сочещи единствено на нежеланието му да преустанови престъпната си дейност. Наложените на А. наказания явно не са изпълнили превъзпитателният си ефект, като по никакъв начин не са мотивирали лицето към спазване на обществено установените правила на поведение.

В този смисъл въззивната инстанция напълно споделя доводите на районният съд, че спрямо него следва да бъде предприета по-интензивна репресия, която да подейства не само поправително-възпитателно, но и предупредително-възпиращо.

С оглед на това, въззивната инстанция приема, че възражението на осъдения относно приложението на чл. 24 от НК е напълно несъстоятелно и районният съд, като е съобразил всички относими данни е приложил правилно материалния закон.

При горните съображения, ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1073 от 11.12.2024 г. постановено по Частно наказателно дело № 2247 по описа за 2024 година на Районен съд гр.Плевен РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3