Решение № 1099 от 19.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1099 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20251100505688 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 4804/20.03.2025г. по гр.д.№ 61244 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 66-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 327023/16.10.2024г. по регистъра на СРС изпратена на 14.10.2024г. на Минолби“ЕООД, ЕИК 201995159 срещу „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1,81лв. с включен ДДС, представляващи начислена сума по фактура издадена за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г.

, издадена на основание на договор № 503554975 за услуга № ******** и № **********, като Минолби“ЕООД, ЕИК 201995159 е осъдено да заплати на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 100лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 118967/03.04.2025г. по регистъра на СРС, изпратена на 01.04.2025г. от ищеца Минолби“ЕООД, ЕИК 201995159 в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че процесната сума съответствала на издаденото кредитно известие към фактурата, тази сума била платена и до момента не била възстановена на ищеца. Така плащането по фактурата била прието и признато частично сторниране на фактурираната сума. Неправилно било 1 прието от СРС че не било установено плащането на сумата от ищеца. Той бил задълженото лице по фактурата, плащането било прието от ответника . Дори самото плащане да било извършено от 3-то лице, то било използвано за погасяване на задължение на ищеца към ответника. Без значение били отношенията между ищеца и това 3-то лице. Ответникът пред Районна прокуратура – Бургас бил признал задължението си към ищеца, издал е кредитно известие , задържал сумата, ползвал данъчен кредит. Всички тези факти установявали ответникът е приел, че следва да възстанови сумата на ищеца. Плащането по фактурата било направено от името и за сметка на ищеца с фискален бон, който бил избледнял и негоден като доказателство, но дори и да бил годен, той не сочел физическия платец. Кредитното известие установявало, че плащането е от името и за сметка на Минолби“ЕООД.

Всички документи съставени от ответника сочели като задължено лице ответника, платецът нямал задължение да съхранява касовия бон след като напусне обекта. Датата на отчитане била 27-мо число и неустановено по делото било защо ответникът приел, че новият план влизал в сила от друга дата. Дори и да се приемела датата, сочена от ответника, то и тогава не била спазена пропорционалността , затова и ответникът бил издал кредитното известие. Като микропредприятие ищецът подлежал на потребителска защита, ответникът не спазил задължението си да предостави ясна и разбираема информация за начислените суми по фактурата, добавил в същата период от 8 дни, който бил извън отчетния и бил по предходно приложение.

Известието било издадено едва през януари 2022г. след жалба на ищеца до РПБургас. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете –„А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че не било установено че точно ищецът е платил сумата, задълженото лице по фактурата бил ищецът но това не доказвало че той бил платецът на сумата. Така не било установено имуществото на ищеца да е намаляло с процесната сума. Декларациите на ищеца пред НАП установявали, че от 2020г. ищецът е посочил, че не бил правил разходи, включително и за плащането по процесната фактура, нямал служители, които биха могли да платят фактурата с фирмени пари.

Издаването на кредитното известие не било признание, че платец на сумата по фактурата е ищецът. Фискалният бон не сочел платец, но непредставянето на такъв от ищеца било още едно доказателство, че плащането не било направено от ищеца. Ищецът също бил търговец и имал задължение да пази касовия бон 5 години. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№

327023/16.10.2024г. по регистъра на СРС, изпратена на 14.10.2024г. уточнена с молба от 23.12.2024г., на Минолби“ЕООД, ЕИК 201995159 срещу „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 , с която е поискало от съда да осъди 2 ответника на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 1,81лв. с включен ДДС, представляващи платена без основание сума по фактура № ********** за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. за мобилна услуга с № ******** и № **********, издадена на основание на договор № 503554975. Посочило е за този период начислените с фактурата месечни абонаментни такси за двата телефонни номера били съответно 11,49лв. без ДДС и 13,92лв. без ДДС , но дължимите били с 1,51лв. без ДДС по-малко Провел многократни опити да получи съдействие от ответника като се преустанови неправомерното фактуриране, но същите били неуспешни.

Плащал всички суми по фактурите в срок и навреме, независимо че не бил съгласен със сумите, защото обратното щяло да доведе до прекъсване на доставката на мобилните услуги. В процесната фактура бил включен период за който вече било предплатено по предходна фактура за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. Издадено било кредитно известие № ******** , но сумата по него не била върната. Месечният период на отчитане бил 27-мо число, неправилно било фактурирарно за по-голям период, а и за него вече било платено преди това. Претендирало е разноски.

Ответникът „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 , в предоставения срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че страните са били обвързани от договор за мобилни услуги, начислил по процесната фактура претендираната сума от 1,81лв. с ДДС, като тази сума била платена. Двата телефонни номера № ******** и № ********** били посочени съответно на ред 660 и ред 1709 от Приложение № 2. В процесната фактура било отразено предоговарянето на тарифния план . Начислените суми били дължими. Отделно, не било установено ищецът да бил платил процесната сума. Договорът бил сключен за предоставяне на 2161 услуги, но ищецът бил с персонал под 10 човека, което доказвало, че ищецът не бил ползвател на всичките 2161 услуги. Тези услуги били ползвани от други лица, които не били служители на ищеца, нито били свързани с него. Така платената сума била платена от друго лице, поради което ако имало нещо неправомерно в начисляването на сумите, то право да иска обратно платеното имало това 3-то лице, а не ищецът . Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.

С определение от 17.12.2024г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор № 503554975, на основание на който ответникът е доставял на ищеца мобилни електронни услуги, че сума в размер на 1,81лв. с ДДС начислена по фактурата за мобилни услуги по посочените от страните номера е платена.

С определение от 07.01.2025г. районният съд е задължил ответника да представи по делото до дата на първо о.с.з. фактурата, издадена преди процесната такава за номера ******** и **********, както и кредитно известие № ********.

3

В проведеното о.с.з. ответникът е представил фактура №

0440566682/02.12.2021г., както и снимка от счетоводната си системата на кредитно известие № ********, визуализиращо процесното кредитно известие, твърдейки че то касае процесната фактура. Самото кредитно известие поради технически проблеми не можело да се разпечата, но реквизитите му били като тези по снимката. Правилният номер на кредитното известие било ***

Приети са Приложение № 1 и № 2 от 03.12.2021г. към договор № 503554975, носещи подпис за страните по него съгласно които страните са се съгласили на тарифен план за множество телефонни номера с общ брой от 2161, като за услуга № ******** е „А1 М клас s“ и за ,слугя № ********** е „А1 М клас s“ с мобилен интернет съответно от 5 GB и 10 GB, месечна такса е 9лв., за екстра интернет – още 2лв., а с включена отстъпка – 6,51лв. На последната му страница е посочено, че ако абонатът не подпише това заявление, то тогава условията по същото влизат в сила след 7 дни.

Прието е приложение 2 от 14.10.2019г. и Приложение № 2 от 14.10.2019г. към договор № 503554975/14.10.2019гг, сочещо такси за планове за горепосочените телефонни номера , като по план „А1 М клас М“ с мобилен интернет съответно от 5 G B , такса е 14лв., а при отстъпка- 5,60лв., допълнителна такса от 1лв. за мобилен интернет.

Приета е фактура № **********/04.01.2022г. издадена от ответника на ищеца за сумата от общо 59,12лв. с ДДС за период от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. от които такси от 46,49лв. без ДДС и таксувано потребление от 2,78лв. без ДДС . Във фактурата е посочено, че е за номера на услуги № ******** дължима е сумата от 11,49лв. ; за № ********** дължима сума е 15,72лв., за услуга № 0882270774 дължима сума е 8,56лв. , за услуга № 0882329855 дължима сума е 6,75лв, за № ********** дължима сума е 6,75лв. всички без ДДС, като за всички тях месечната такса е по 6,75лв. без ДДС.

Посочено е че до 20.12.2021г. е по стар тарифен план- клас М, а след това – по нов тарифен план клас s.

Приета е фактура № 0440566682/02.12.2021г. издадена от ответника на ищеца за сумата от общо 50,05лв. с ДДС за период от 28.10.2021г. до 27.11.2021г. като за всички тях месечната такса е по 5,20лв. без ДДС по „клас М“.

Приета е снимка от система на ищеца, съгласно която има издадено кредитно известие № ******** по партида на Минолби“ЕООД към фактура № ********** за сумата от 1,81лв. с ДДС.

Прието е писмо от ответника до директора на ОД на МВР Бургас, сочещо, че ищецът е подал оплаквания срещу начислени му суми, издадени били кредитни известия към фактурите.

Прието е удостоверение от НАП, съгласно което няма данни към 13.01.2025г. за регистрирани трудови договори от Минолби“ЕООД .

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от 4 правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД .

Съдът приема, че о т приетите и неоспорени от страните писмени доказателства , по делото се установява, че за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. страните са били обвързани от валиден договор за предоставяне на електронни услуги № 503554975, съгласно който ответникът се е задължил да предоставя на ищеца, включително и за номера на услуги ******** и № **********, като първоначален план да тези услуги е бил „клас М“, а 7дни след сключване на приложенията към договора от 03.12.2021г. – „клас s“, че през процесния период ответникът е предоставил на ищеца достъп до далекосъобщителната си мрежа с оглед потребяване на електронни услуги чрез нея- телефония и интернет. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от събраните по делото доказателства. За датата на която са влезли в сила условията по приложенията от 03.1.2021г. съдът приема, че е установена че е 7 дни след сключването на съглашението за промяната , защото това изрично е посочено в последния абзац на приложение № 1/03.12.2021г.- заявлението за влизане в сила на условията незабавно не е подписано, което обосновава извод, че условията са започнали да обвързват страните 7 дни след постигане на съглашението от 03.12.2021г. В случая преди съглашението от 03.12.2021г. месечната абонаментна такса за процесните услуги е била с по-нисък размер от тази по съглашението от 03.12.2021г.