Решение № 1507 от 13.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1507 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300501943 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№24138/12.07.2024 г., подадена от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. С.-К., срещу решение №472 от 30.01.2024г., постановено по гр.д. №14842/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив, 3 гр.с-в, с което са отхвърлени предявените от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД искове да се признае за установено, че П. П. И. с ЕГН:**********, му дължи плащане на следните суми по Договор за потребителски кредит №3034306379 от 31.07.2018 г., а именно: сумата от 694.10 лева – главница; сумата от 375.93 лева – договорно възнаграждение за периода 16.10.2021 г. – 16.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.07.2022 г., до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 11144/2022 год. по описа на РС Пловдив и е осъден ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД да заплати на П. П. И.сумата от 4476,88 лв. – недължимоплтенапо недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху вземането, както и са осъдени да платят на ответника разноските по делото. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се установи съществуването на вземането в полза на ПРОФИ КРЕДИТ 1

БЪЛГАРИЯ ЕООД така, както е заявено по отношение на главницата и договорното възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и да се отмени решението в частта, с която е уважен предявения от П. П. И. насрещен иск. Претендира се присъждане на разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Конкретно са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че договорът е недействителен на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, неправилно съдът е приел, че ГПР не съответства на действителния такъв, доколкото допълнителните услуги е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите и уговарянето им заобикаля разпоредбите на чл.

19 ал. 4 ЗПК. Неправилно съдът е отхвърлил претенциите относно главницата и договорното възнаграждение. В процесния договор ясно е посочена методиката за формиране на годишния процент на разходите и точният размер на дължимите суми от длъжника. Не е налице разминаване между посочения ГПР и действителния такъв. Счита, че договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай когато има основание за недействителност на тази клауза, тъй като прогласяването на нищожност на определени клаузи не влече нищожност на целия договор.

Въззиваемият П. П. И. чрез адв. К. К. е подала отговор на въззивната жалба, с който се счита, че решението на РС е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване. Счита се, че са правилни изводите на съда относно недействителността на договора, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11 ЗПК. Съдът е достигнал до правилния извод, че фиксираният лихвен процент на заема в размер на 41.17 % надвишава повече от 3 пъти размера на законната лихва, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Пакетът за допълнителни услуги представлява скрит разход по кредита, в който следва да бъде включен ГПР, което не е сторено. Недействителен е договор за потребителски кредит, в който информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК не е вписана в договора, а в подписаните ОУ към него. По отношение на насрещния иск, след като договорът за кредит е нищожен само на това основание се дължи чистата стойност на кредита и всички суми, платени над главницата са явяват платени без основание, поради което счита, че въззивната жалба по насрещния иск е неоснователна.

В договора следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на съответната погасителна вноска между различните дължими суми и последователността, в която ще се погасяват, което не е сторено, тъй като липсва подобна информация в договора за кредит.

Иска се да се потвърди решението на РС и да се присъдят разноски за производството, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

„Профи кредит България" ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за 2 изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. П. И. с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, които са уважени за сумата 694,10 лв. –главница, 375,93 лв.- договорна лихва за периода 16.10.21 г. – 16.05.22 г.; 138,21 лв.- лихва за забава за периода 17.11.2018 г.-16.05.2022 г., 35,15 лв.- законна лихва за периода 16.05.2022 г.28.7.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.07.2022 г. до окончателното плащане, 24,58 лв. разноски по делото за ДТ и 24,58 лв.Юрк.възн.-по съразмерност, а е отхвърлено за сумата 762,95лв.- закупен пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси. Тъй като от длъжника е постъпило възражение по чл.414 ГПК, кредиторът е завел иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си по заявлението, а именно: претенция за 694,10 лв.- неплатена главница, 375,93 лв.- договорна лихва за периода 16.10.21 г. – 16.05.22 г.,138,21 лв.- лихва за забава за периода -17.11.2018 г.16.05.2022 г., 762,95 лв.- пакет допълнителни услуги, + законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №3034306379 от 31.07.2018 г., по силата на който на П. П.

И. е предоставена в заем сумата 3000 лв. за срок от 36 месеца, при ГПР – 49,90%, ГЛП – 41,17%, лихвен процент на ден – 0,11%, закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси за 3801,96 лв., при което общото задължение по кредита е в размер на 9072 лв.

Решението на ПРС в частта, в която са отхвърлени установителните искове за заплащане на сумата от 138.21 лева – лихва за забава, дължима за периода от 17.11.2018 г. до 16.05.2022 г., както и отхвърлен е осъдителният иск на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД за осъждането на ответницата да им заплати сумата от 762.95 лева, представляваща възнаграждение по пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит от 31.7.2018 г.– не е обжалвано и е влязло в сила.

От приетото и неоспорено извлечение по сметка /л.42 от д.РС/,което има характер на признание за плащането, се установява, че по договора ответницата е платила общо сумата 7765,47 лв.

Районият съд е приел, че в случая, клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, са неравноправни, което сочи дължимост само на главницата. ОС възприема доводите на ПРС, че клаузата за ГПР заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП до колкото уговорения пакет от услуги представлява възможност и право, а не задължение за упражняване на права, които по закон са предоставени на кредитора, с което необосновано се оскъпява кредита.

ПОС намира, че уговореното заплащане на допълнително възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по сключеното за това споразумение води до завишаване на общия размер на потребителските разходи по кредита и оскъпяване цената на предоставената от кредитора услуга, независимо от определения в ДПК ГПР в размер на 49,90 %. С посоченото Споразумение за допълнителен пакет услуги въвеждането на 3 заплащане за ползвани при условията на евентуалност услуги, свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства има характер на такса, за каквато с изричната разпоредба на чл.10 а, ал.2 ЗПК е въведена законова забрана за изискване от страна на кредитора и по своята същост представлява скрита възнаградителна лихва, при което ще се завиши посоченият ГПР от 49,90 %, след като закупеният пакет фаст и флекси в размер на 3801,96 лв.- е по-голям от отпуснатия заем от 3000 лв. Горното води до нарушаване на чл.19,ал.4 от ЗПК, където е казано, че ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, т.е. не може да бъде по-висок от 50%. Съгласно чл.19,ал.5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни.

Некоректният ГПР води до завишаване на общия размер на кредита/чл.11,т.7 и лихвения процент по кредита /чл.11,т.9/, а съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.11,т.7,9и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита /чл.23 отЗПК/ като се приспадне всичко платено по кредита, Тъй като е предоставен кредит в размер на 3000лв., а е платеното по кредита е в размер на 7765,47 лв. – няма главница, която да е дължима на кредитодателя от кредитополучателката – искът е неоснователен.

По отношение на насрещния иск за сумата от 4239,02 лв.- недължимо платена без основание по договора за кредит, ПОС намира, че същият е основателен и следва да се уважи ведно със законната лихва върху сумата от дата на предявяването му – 08.12.2022 г., поради следното: „Профи кредит България" ЕООД признава, че И. е платила по кредита общо 7766,88 лв. С оглед недействителността на договора за кредит е дължима само сумата 3000 лв., от което следва, че разликата от 4766,88 лв. е платена от И. без правно основание Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил правилно решение, което ще следва да бъде потвърдено. В полза на пълномощника на въззиваемия - адв.К. К., с оглед обжалваемят интерес – 5546,91лв. /1070,03 лв.+4476,88 лв./, правната и фактическа сложност на делото, следва да се присъди АВ в размер на 850 лв. АВ на осн.чл.38 ЗАдв., който е съобразен с НМРАВ-чл.7,ал.2,т.2 при ЦИ във въззивното производство.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №472 от 30.01.2024г., постановено описа на Районен съд-Пловдив, 3 гр.с-в в обжалваната част. по гр.д. №14842/2022г. по

ОСЪЖДА „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати на адв.К. К. от АК-**** адвокатско възнаграждение за въззивното производство по чл.38 от ЗАдв. в размер на 850лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5