Определение № 1866 от 14.06.2023, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1866 гр. Перник, 14.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20231720101814 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 от ГПК.

Производството по делото е било образувано пред Окръжен съд – Перник по искова молба от А. М. за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от общо 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от допуснати нарушения в хода на ДП № 11/2015 г. по описа на ОДМВР – Перник и последвалото съдебно производство.

Във връзка с дадени указания от съда в открито съдебно заседание, проведено на 25.04.2023 г. ищецът е уточнил, че предявените искове са два, като се претендира присъждане на обезщетение от 20000 лв. по единия и – от 10000 лв. по другия.

С определение № 393/26.4.2023 г. по гр. д. № 45/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил на компетентния съд – Районен съд – Перник, като е приел е, че двата обективно съединени иска са облигационни с цена под 25000 лв., поради което не са му родово подсъдни и на основание чл. 104 от ГПК, компетентен да ги разгледа е Районен съд – Перник.

При образуване на делото пред районния съд, съдът не е приел исковата молба, тъй като по аргумент от чл. 131, ал. 1 от ГПК исковата молба се приема, след като съдът е констатирал, че тя е редовна и предявеният иск е допустим. Това следва както от текста на цитираната норма, така и от систематичното и място.

В случая съдът е счел исковата молба за нередовна и е провел процедура по чл. 129, ал. 2 от ГПК. В изпълнение на дадените указания ищецът е конкретизирал обстоятелствата, на които се основават двете кумулативно заявени искови претенции и уточнил размера им. Формулираното искане към съда е да осъди ответника да му заплати както следва: сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради незаконосъобразно продължилите мерки за неотклонение „задържане под стража“ в периода от 02.10.2015 г. до 21.10.2015 г. и „домашен арест“ от 1

21.10.2015 г. до 18.10.2021 г., взети по ДП № 11/2015 г. по описа на ОДМВР – Перник и по НОХД № 369/2015 г. по описа на Окръжен съд - Перник и сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоправдано дълга продължителност на цялото наказателно производство за периода от 02.02.2015 г. до 18.10.2021 г.

Предвид направеното уточнение, съдът е приел, че пред него са предявени за разглеждане два кумулативно съединени осъдителни облигационни иска, с цена на всеки, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, от по 26000 лв.

Посочил е, че съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК те са подсъдни като първа инстанция на окръжния съд.

Счел е също, че не е налице изменение на размера на предявените искове по реда на чл. 214 от ГПК, а тяхното уточнение и конкретизация по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК и затова не е приложил разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ГПК, а с определение № 1651/29.05.2023 г. на основание чл. 122 от ГПК е повдигнал спор за подсъдност пред Апелативен съд – София.

С определение № 1519/08.06.2023 г. по ЧГД № 1515/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, съдебният състав е приел, че по делото не налице спор за подсъдност, тъй като преценката на районния съд, че делото не му е подсъдно се основава на увеличение размера на предявените искове. Затова е прекратил производството и е върнал делото на Районен съд – Перник за изпълнение на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ГПК.

Към настоящият момент исковете предмет на делото са два, всеки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от по 26 000 лв. Това е изената на двата иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет са подсъдни като първа инстанция на окръжния съд.

По силата на чл. 119, ал. 1 от ГПК съдът следи служебно за родовата подсъдност на образуваното пред него гражданско дело. В настоящия случай двата кумулативно съединени граждански иска са с цена на всеки надвишаваща 25000 лв. Следователно те са подсъдни по рода си на окръжния съд.

Затова на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК и предвид указанията на Апелативен съд – София, дадени с определение № 1519/08.06.2023 г. по ЧГД № 1515/2023 г. по описа му, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1418/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ИЗПРАЩА на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК делото на надлежния съд – Окръжен съд – Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Перник, в едноседмичен срок от връчването му страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 2