Решение № 67 от 25.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Варна, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500055 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ТП ДЛС "Черни Лом" - Попово, чрез процесуален представител адв.К., против решение № 132/29.11.2023г. на ОС - Търговище, постановено по гр.д. № 180/2023г., в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на Едноличен търговец "Драгомир Хинков - ДИК", ЕИК 827144591 сумата от 38 085.84 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди от дивеч, стопанисван от ловното стопанство в ловностопанския му район, изразяващи се в унищожаване на посеви от царевица в обработвани от едноличния търговец ниви в землището на с.Глогинка, както следва: 23.952 ха от имот № 15103-92-2-1 и 8.6 ха от имот № 15103-91-1, или общо 32.552 ха /80% от посевите в двата блока/, представляваща стойността на очаквания добив, от който земеделският производител е бил лишен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79 ЗЛОД и чл.86 ЗЗД.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност на така обжалваното решение поради противоречие с 1 материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че ТП ДЛС "Черни Лом" не е легитимирано да отговаря по предявените искове предвид установеното по делото, че стопанисването на дивеча в района на землището на с.Глогинка е предоставено с договор на СЛР - Попово. Сочи се още, че съдът не е отчел обстоятелството, че отговорността по чл.79, ал.1 ЗЛОД е специална спрямо тази по чл.50 ЗЗД и не е съобразил относими към спора разпоредби от ЗЛОД, в резултат на което е направил изводите си за ангажиране отговорността на ответното ловно стопанство в противоречие с материалния закон. Наведени са и твърдения за допуснати процесуални нарушения - необсъждане на всички доводи и възражения на страните, необсъждане на ангажирани по делото доказателства и неправилна преценка на доказателствения материал, недопуснати относими и своевременно поискани доказателства, постановяване на съдебния акт преди изтичане на дадения срок за писмена защита.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за "отмяна" на обжалваното решение като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за конституиране на надлежния пасивно процесуално легитимиран ответник, евентуално за отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска, евентуално признаване наличието на съпричиняване от страна на ищеца.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - ЕТ "Драгомир Хинков - ДИК", с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

В с.з., чрез процесуални представители въззивната жалба, съответно отговора се поддържат.

Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо.

Със същото ОС – Търговище се е произнесъл по предявени от въззиваемия ЕТ „Драгомир Хинков - ДИК“ против въззивника искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЛОД и чл.86 ЗЗД.

Изложените в исковата молба твърдения са, че ЕТ „Драгомир Хинков ДИК“ е земеделски производител, който обработва земеделски земи в землището на с. Глогинка, общ. Попово. През стопанската 2020/2021г. обработваните от него земи с номера 15101-92-2-1 с площ от 29.94 ха и 2

15103-91-1 с площ от 10.75 ха са били засети с царевица. Същите попадали в ловностопански район, стопанисван от ТП ДЛС „Черни Лом“. На 04.08.2021г. при обход било констатирано, че на засятата култура са нанесени щети в особено висок размер, които щети се твърди, че са причинени от дивеч – благородни елени от стопанисвания от въззиваемия ловностопански район.

Съгласно разпоредбите на ЗЛОД и Правилника за неговото приложение било подадено уведомление до директора на ТП ДЛС „Черни Лом“, като и изготвен констативен протокол от назначената със заповед на директора на РДГ – Шумен комисия. Съгласно този протокол размерът на ведата е бил определен на 80% от засятата продукция. Твърди се, че независимо от така направените констатации и отправени неколкократни искания от страна на въззивника щетата не е била остойностена съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 ППЗЛОД. В тази връзка се сочи, че по данни на НСИ средната продажна цена на производител на царевица за зърно за 2021г. е 402.71 лева/тон, а средният добив за същата стопанска година е 587 кг/дка, поради което твърди, че размерът на претърпяната вреда, изразяваща се в невъзможност да получи продажната цена на унищожената царевица, е 76 949.83 лева. Счита, че на основание чл.79, ал.1 вр. чл.34, ал.1, т.1 от ЗЛОД ответното ТП ДЛС „Черни Лом“, в качеството му на стопанисващ дивеча в този ловностопански район, е отговорно за обезщетяване на така претърпяната вреда. Сочи се също така, че от страна на ищеца са положени предвидените по закон мерки с оглед предотвратяване на навлизането на дивеч в стопанисваните от него земеделски земи, докато ответникът не е изпълнил вменените му в чл.78, ал.1 ЗЛОД задължения.

Въз основа на горните твърдения първоинстанционния съд е бил сезиран с искане за осъждане на ТП ДЛС „Челни лом“ да заплати на въззивника сумата от 76 949.83 лева, представляваща обезщетение за причинената му от дивеча вреда, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2021г. до окончателното изплащане на главницата.

С отговора по чл.131 ГПК исковете са оспорени от ТП ДЛС „Черни Лом“ с възражения за тяхната неоснователност. Счита за недоказани твърденията, че ЕТ „Драгомир Хинков - ДИК“ е обработвал посочените в исковата молба земеделски земи, че същите попадат в стопанисвания от ТП ДЛС „Черни лом“ ловностопански район, навеждайки твърдения, че 3 стопанисването на дивеча в района на землището на с.Глогинка се осъществява от Сдружение „Съюз на ловците и риболовците“ – Попово.

Твърди се, че са налице и предпоставките по чл.80, т.3 и т.5 ЗЛОД, изключващи правото на земеделския стопанин да бъде обезщетен, като едновременно с това се твърди, че от страна на стопанисващия дивеча са били предприети всички мерки по ЗЛОД с цел охрана на дивеча и ограничаване на вредите. Оспорва се размерът на претендираните вреди, в т.ч. и отразения в констативния протокол размер на унищожените насаждения.

С последваща молба от 17.11.2023г. са наведени възражения, поддържани и пред настоящата инстанция, а именно, че с оглед сключения договор от 2009г. между ТП ДЛС „Черни Лом“ и Сдружение „Съюз на ловците и риболовците“ – Попов за предоставяне стопанисването на дивеча в Ловностопански район „Глогинка“ на сдружението, ТП ДЛС „Черни Лом“ не е легитимирано да отговаря по предявените искове.

Първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл.79, ал.1 ЗЛОД е отхвърлен за горницата над присъдената сума от 38 085.84 лева до предявения размер, не е обжалвано.

Съдът намира, че твърденията, на които се основава възражението за недопустимост на предявените искове, са относими към материалноправната, а не към пасивната процесуална легитимация на въззивника. Кой е надлежен ответник по предявения иск се определя от твърденията на ищеца. В случая същите са за това, че обработваните от ищеца земеделски земи, в които са нанесени щети от дивеч попадат в стопанисван от ответното ТП ДЛС ловностопански район, а съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЛОД обезщетението за нанесени от дивеча щети се заплаща от този, който стопанисва дивеча. Тези твърдения обуславят и насочването на иска срещу този ответник. Същият притежава процесуална правосубектност, по арг. от чл.174, ал.1, т.5 от Закона за Горите вр. чл.9, ал.1 ЗЛОД и Приложение № 2 към него. Въпрос по основателност на иска е дали действително тези земи са част от ловностопанския район на ТП ДЛС „Черни Лом“, респ. дали с оглед сочения договор от 2009г. същото осъществява дейността по отглеждане, стопанисване и охрана на дивеча, нанесъл претендираните щети.

Неоснователно е и направеното във въззивната жалба оплакване за постановяване на обжалваното решение преди изтичане срока, даден на 4 въззивника за представяне на писмена защита. Видно от данните по първоинстанционното дело такава е била депозирана на ел.поща на ОС – Търговище на 28.11.2023г., 12:04 часа. Първоинстанционното решение е подписано от съдията и обявено на следващия ден – 29.11.2023г. в 11:23 часа, т.е. след упражняване на правото по чл.149, ал.3 ГПК.

По съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивното производство и наведените в жалбата оплаквания, въз основа на ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Към настоящия момент не е спорно, а това е установено и от събраните пред първоинстанционния съд доказателства, в т.ч. и ССЕ, че ЕТ „Драгомир Хинков – ДИК“ е регистриран земеделски производител, който през стопанската 2020/2021г. е обработвал земеделски земи в землището на с.Глогинка с номера 15101-92-2-1 с площ от 29.94 ха и 15103-91-1 с площ от 10.75 ха, в които е била засята царевица. По повод негово заявление от 04.08.2021г. по чл.117, ал.1 ППЗЛОД със Заповед № РД05-00174/24.08.2021г. на Директора на РДГ – Шумен е била назначена комисия за установяване на щетите, в състава на която са участвали както посочен от земеделския производител представител, така и на въззиваемия ТП ДЛС „Черни лом“.

Съгласно съставения от комисията констативен протокол с дата 28.09.2021г. при извършения оглед е констатирано, че в процесните два имота са нанесени щети от благороден елен, които щети са определени окомерно в размер на 80% от общата площ на имотите. Посочено е, че за ограничаване на щетите от страна на земеделския стопанин са използвани репеленти. Протоколът е подписан от членовете на комисията без забележки.

Няма спор и относно обстоятелството, че след установяване на щетата от горепосочената комисия не са предприемани последващи действия по оценка на вредите, определянето и изплащането на обезщетение съгласно чл.

117 ППЗЛОД вр. чл.82 ЗЛОД.

Спорните въпроси по съществото на спора пред настоящата инстанция са налице ли са предпоставките за ангажиране отговорността на въззивника предвид сключения от него договор за възлагане стопанисването на дивеча на Сдружение „Съюз на ловците и риболовците“ – Попово и основанията по чл.80, т.3 и т.5 ЗЛОД, както и относно размера на претърпяната вреда.

5

Съдебната практика е непротиворечива, че отговорността по чл.79, ал.1 ЗЛОД се явява специална спрямо отговорността по чл.50 ЗЗД /в т.см. напр. решение № 50146/25.11.2022г. на ВКС по гр. д. № 677/2022г., I г.о.; решение № 50028/23.02.2023г. на ВКС по гр.д. № 1843/2022г., 1 г.о., решение № 50071 от 25.05.2023г. на ВКС по гр. д. № 1911/2022г., III г. о., ГК и др./. По правило тази отговорност се носи от лицата, стопанисващи дивеча, но може да бъде изключена при условията на чл.80 ЗЛОД . Едно от тези изключения е когато земеделският стопанин не е изпълнил задълженията си по чл.78, ал.2 ЗЛОД, т.е. не е предприел посочените в Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът. Цитираната съдебна практика приема още, че формалното изпълнение на задължението по опазване на селскостопанското имущество, т.е. предприемането на мерки, без отчитане на конкретните особености на съответния район и насочеността им към ефективна защита, не може да се приеме за изпълнение на мерките по чл.78, т.2 ЗЛОД.

В същото време действащата правна уредба цели да разпредели отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция между лицата, които стопанисват дивеча, и собствениците на селскостопанско имущество, с превес на отговорността на първите лица /чл.79 вр. чл.78 ЗЛОД/. Лицата, които стопанисват дивеча, също имат вменени от закона задължения във връзка с предотвратяване и намаляване на щетите, нанасяни от дивеча – напр. да поддържат популациите на различните диви животни, обитаващи съответния ловностопански район, в такова количество, при което има "равновесие в екосистемата и недопускането на щети над 10 % върху горското и селското стопанство", т. е. да регулират числеността на дивеча и да не допускат размножаването му над определен предел; да подхранват дивеча – чл.37, т.1 ЗЛОД , което също представлява мярка, която може да предпази посевите от увреждане.