Решение № 1069 от 11.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Варна, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110201208 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Джианини“ ЕООД- гр.Пловдив срещу Наказателно постановление № 03-2200257/13.04.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1600 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение с непосочване в акта на датата на установяване на нарушението, което препятствало проверката за спазване на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН. Изразява становище и за липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението, довела до накърняване правото му на защита. Оспорва извършването на вмененото му нарушение и твърди, че наказващият орган се е позовал на проекто-график, изработен за сведение на служителите, който впоследствие е бил променен, както и че служителят В. Л. е полагала труд само на 01.05.2021г., за което е получила дължимото възнаграждение. Привежда доводи за маловажност на случая.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Алтернативно моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум. Претендира присъждане на 1 разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.М. Ф. от АК-Хасково, която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател било с основна дейност: „Търговия на дребно с обувки и кожени изделия“ и стопанисвало обект- магазин за обувки „Джианни“, находящ се на адрес: гр.Варна, ул.“Андрей Сахаров“ №2, Гранд МОЛ. В обекта като продавач-консултант работело лицето В. Л. Л.. На 01.05.2021г. (Ден на труда и на международната работническа солидарност и Велика събота) и на 02.05.2021г. (Великден) Л. полагала по девет часа труд в магазина, съобразно утвърден график за работа за м.май 2021г., в първа работна смяна. Въпреки че посочените дати били официални празници, а Л. положила общо 18 часа труд, на служителката било начислено възнаграждение за 9 часа труд на официален празник в размер на 43,01 лв.

На 04.03.2022г. от М. И. М. и Д. Н. Д.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, била извършена проверка в посочения обект за спазване на нормативните изисквания от страна на дружеството. Било изискано представянето на всички документи, свързани с трудовите правоотношения на работещите в магазина, след постъпването на които изложените обстоятелства били установени.

Във връзка с тези констатации на 24.03.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че на 01.07.2021г. не е изплатило трудовото възнаграждение в дължимия удвоен размер за отработените часове от В. Л. на посочените официални празници. Посочено било, че на Л. е начислено възнаграждение за 9 часа труд на официален празник в размер на 43,01 лв., при дължими 86,02 лв. за 18 часа 2 труд на официален празник. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан с изявление, че незабавно ще бъдат представени доказателства за отстраняване на допуснатото нарушение. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 13.04.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1600,00 лева за извършено нарушение на чл.264, вр. чл.128, т.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката Д.

Н. Д., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на св. Д., поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Показанията на свидетелката се подкрепят и от приложените писмени доказателства и конкретно- от приложените по АНП копия от график за работното време и таблица за отчитане на явяването/неявяването на работа за м.май 2021г., ведомост за заплати за същия месец, платежен фиш, Допълнително споразумение към трудов договор №29 от 10.07.2008г., Протокол за извършена проверка, Вътрешни правила за работна заплата и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

По делото като свидетел е разпитана и В. Л. Л., която твърди, че е полагала труд само на 01.05.2021г., за което е получила и съответно възнаграждение. Отрича да е полагала труд на 02.05.2021г.

Доколкото Л. работи за въззивното дружество и следователно не се явява незаинтересуван и непредубеден свидетел, съдът намира, че показанията й следва да бъдат кредитирани само в тези части, които кореспондират и на други събрани по делото доказателства, преценени от съда като достоверни. Така съдът приема за недостоверни твърденията, че Л. не е полагала труд на 02.05.2021г., тъй като те се опровергават от приложените по делото писмени доказателства. Данните за положения на посочената дата труд се съдържат в приложените график за работното време и таблица за отчитане на явяването/неявяването на работа за м.май 2021г., в които е отразено полагането на девет часа труд, в първа работна смяна.

Посочените документи са утвърдени от управителя на дружеството и са представени от последното в хода на проверката с оглед установяване на отразените в тях обстоятелства. От показанията на св.Д. се установява, че 3 първоначално представените документи за някои от проверяваните периоди са били коригирани и са били представени нови такива, с обяснения, че е допусната грешка. Подобно уточнение обаче не е било направено по отношение документите за м.май 2021г. При съставянето на акта управителят също така не е оспорил наличието на нарушението, а напротив-изразил е готовност същото незабавно да бъде отстранено. В показанията си самата Л. заявява, че при промяна на първоначално изготвените графици се информират управителя на дружеството и счетоводството, като се внасят необходимите корекции. Поради това съдът не намира основания за съмнение в обективността на данните в посочените документи. Освен това св.Л., макар и убедено да твърди, че не е полагала труд на 02.05.2021г., няма подобни спомени за други празнични дни. Следователно показанията й в тази им част не могат да бъдат счетени за достоверни в достатъчна степен и не разколебават изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 3-0157 от 16.02.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Съдът не намира основания да се съгласи с твърденията в жалбата за непълнота на фактическите твърдения на наказващия орган. В НП ясно са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и всички релевантни за отговорността на дружеството обстоятелства. Както е посочено и при първоначалното разглеждане на делото, липсва нормативно изискване да бъде отразена изрично датата на установяване на нарушението. Подобна липса би могла да бъде от значение само при съмнение за неспазване на 4 сроковете по чл.34 от ЗАНН. В случая проверката е започнала на 04.03.2022г., а актът е съставен на 24.03.2022г. -по-малко от една година, считано от датата на извършване на нарушението и по-малко от три месеца от началото на проверката, в хода на която е установено наличието му. Поради това непосочването в НП на датата на откриването на нарушителя не води до неговата незаконосъобразност.

Нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН също така изисква описване в наказателното постановление на доказателствата, които го потвърждават, което е и направено в разглеждания случай. Липсва обаче изискване да се посочва по какъв повод и от кого са били събрани доказателствата, както и от кого са били представени. Отново следва да се отбележи, че при съставянето на акта не са направени възражения от управителя в подобна насока и не е оспорено, че процесните документи, приложени към АНП, са представени именно от дружеството.

От служебно изисканите Вътрешни правила за работна заплата се установява, че трудовите възнаграждения на работещите в дружеството е следвало да бъдат изплащани не по-късно от 30-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. В случая трудът е положен през м.май 2021г. и дължимите възнаграждения е можело законосъобразно да бъдат изплатени най-късно на 30.06.2021г. Следващият ден, а именно-01.07.2021г., е този, в който процесното нарушение вече е било налице и следователно наказващият орган правилно е определил датата на неговото извършване.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл.264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Дните, представляващи официални празници по смисъла на цитираната норма са посочени в чл.154, ал.1 от КТ, между които са Първи май, Велика събота и Великден. От своя страна нормата на чл.128, т.2 от КТ задължава работодателите да плащат в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ , според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От приложеното допълнително споразумение към трудов договор е видно, че Л. е била ангажирана по трудово правоотношение от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно 5 е счетено, че „Джианини“ ЕООД има качеството работодател по отношение лицето В. Л..