Решение № 61 от 05.03.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. гр. Лом, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20251620100927 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по предявен о т „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 , представлявано от изпълнителния ** З.С.Б., чрез юрисконсулт Б. Д., със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4; срещу Ц. Б.

Ц., с ЕГН: **********, с адрес: с. *-*-, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания към същия, както следва: общо 514,53 лв. /петстотин и четиринадесет лв. и 53 ст./, от които: главница в размер на 430,14 лв. /четиристотин и тридесет лв. и 14 ст./, договорна възнаградителна лихва в размер на 13,21 лв. /тринадесет лв. и 21 ст./ за времето 25.09.2023 г. до 25.11.2023 г., обезщетение за забава в размер на 71,18 лв. /седемдесет и един лв. и 18 ст./ за периода 25.09.2023г. до 06.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 321/2024 г. по описа на PC – Лом. Претендират се разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 24.02.2025 г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл. 99 ЗЗД между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 4053743291 от дата 21.12.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Ц. Б. Ц., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът „Агенция за събиране на вземания“, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от “Ти Би Ай Банк” ЕАД.

В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на 1

Банката, което е приложено по образуваното изпълнително дело. Представено е по делото Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С- ТБИ/4053743291 от 28.04.2025 г., което е връчено на ответника за извършената цесия. Процесното вземане произтича от сключен на 21.12.2022 г.

Договор за потребителски кредит с № 4053743291 между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Ц. Б. Ц., съгласно който кредиторът е предоставил кредит в размер на 1757,20 лв., която сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора, ведно с уговорените лихви до 25.11.2023 г., съгласно инкорпорирания в договора погасителен план на равни месечни вноски, всяка в размер на 184,35 лв. Така към датата на подписване на Договора, страните са уговорили Кредитополучателят/ответник да плати на Банката общата сума от 2027,85 лв. Съгласно чл.

9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 29,06 %. А в случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието. В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 25.01.2023 г., а последната е 25.11.2023 г.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника /л. 62/, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

В първото съдебно заседание, проведено на 05.02.2026 г., ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Преди първото заседание по делото ищецът с писмена молба чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно 2 основателен. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и размерите на дължимите плащания.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца евровата равностойност на следните суми: общо 514,53 лв.

/петстотин и четиринадесет лв. и 53 ст./, от които: главница в размер на 430,14 лв.

/четиристотин и тридесет лв. и 14 ст./, договорна възнаградителна лихва в размер на 13,21 лв. /тринадесет лв. и 21 ст./ за времето 25.09.2023 г. до 25.11.2023 г., обезщетение за забава в размер на 71,18 лв. /седемдесет и един лв. и 18 ст./ за периода 25.09.2023г. до 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 321/2024 г. по описа на PC – Лом. Преизчислени в евро сумите са, както следва: общо 263,07 евро /двеста шестдесет и три евро и седем цента/, от които: главница в размер на 219,93 евро /двеста и деветнадесет евро и деветдесет и три цента/, договорна възнаградителна лихва в размер на 6,75 евро /шест евро и седемдесет и пет цента/ за времето 25.09.2023 г. до 25.11.2023 г., обезщетение за забава в размер на 36,39 евро /тридесет и шест евро и тридесет и девет цента/ за периода 25.09.2023г. до 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 321/2024 г. по описа на PC – Лом.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените, както в заповедното, така и в исковото производство разноски.

Разноските за исковото производство надлежно се претендират с исковата молба, като довнесената държавна такса е 125 лева, равняваща се на 63,91 евро, които разноски следва да бъдат присъдени в тежест на ответника. Следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП (Предишен текст на чл. 25 - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), към която препраща чл.37 ЗПП, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. С оглед на материалния интерес- общо 514,53 лв., следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от минимума 200,00 лева, равно на 102,26 евро. Общо разноските 3 за исковото производство са 166,17 евро.

По заповедното производство е внесена държавна такса в размер на 25 лв., равни на 12,78 евро.

Следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер от 40,91 евро по заповедното производство. Съгласно действащата към датата на подаване на заявлението редакция на чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв., равняващо се на 40,90 до 117,60 евро. С оглед размера на претендираното вземане съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40,91 евро. В случая следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер около минимума първо, защото не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд обичайно е повече от този в заповедното производство и второ, защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. Или общо 53,69 евро разноски по заповедното производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Б. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: с. *-*-, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 , представлявано от изпълнителния ** З.С.Б., общо 263,07 евро /двеста шестдесет и три евро и седем цента/, от които: главница в размер на 219,93 евро /двеста и деветнадесет евро и деветдесет и три цента/, договорна възнаградителна лихва в размер на 6,75 евро /шест евро и седемдесет и пет цента/ за времето 25.09.2023 г. до 25.11.2023 г., обезщетение за забава в размер на 36,39 евро /тридесет и шест евро и тридесет и девет цента/ за периода 25.09.2023г. до 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 321/2024 г. по описа на PC – Лом.

ОСЪЖДА Ц. Б. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: с. *-*-, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния ** З.С.Б., направените деловодни разноски, сторени по настоящото исково производство, в размер на общо 166,17 евро /сто шестдесет и шест евро и седемнадесет цента/, както и направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 321/2024 г. по описа на ЛРС в размер на общо 53,69 евро /петдесет и три евро и шестдесет и девет 4 цента/.