Решение № 4124 от 29.06.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 4124 от 02.11.2022г. по НAХД № 9970/2022г. по описа на СРС

Производството е образувано въз основа на акт за констатиране на дребно хулиганство на полицейски служител при 07 РУ-СДВР срещу нарушителя М. Й. Х..

В съдебно заседание СРП не изпраща представител.

В съдебно заседание нарушителят М. Й. Х. се явява лично.

Нарушителят М. Й. Х. се възползва от правото си да даде обяснения. Отрича описаната в акта за констатиране на дребно хулиганство фактическа обстановка и възпроизвежда своите лични възприятия относно инцидента. Твърди, че на процесната дата бил заплашван и нападнат с нож от свидетеля Х.. Прибирал се от тренировка и на светофара до сладкарница „Неделя“ движението било интензивно и натоварено. Нарушителят преминал на зелен сигнал на светофарната уредба, но поради засиления трафик се озовал в средата на кръстовището, когато за останалите участници в движението светнал разрешителен сигнал на светофарната уредба. Нарушителят пропуснал пешеходците и един преминаващ автомобил, като засякъл следващото превозно средство, за да освободи кръстовището. Вторият автомобил бил управляван от свидетеля Х., който започнал да му свири, да дава газ и едва не ударил управляваното от нарушителя превозно средство.

Нарушителят отбил вдясно. Свидетелят Х. също спрял и започнал да ругае и обижда.

Нарушителят продължил движението си в посока на движение към кафе „35“. През това време свидетелят Х. карал зад него и се опитвал да го засече, крещейки силно и неадекватно. Нарушителят подал сигнал по тел. 112. Стигайки до автокъща „Онтарио“, свидетелят Х. го засякъл отляво, отворил десния прозорец и започнал да му обяснява как развалил празника на сина му, който имал рожден ден. Същевременно свидетелят Х. извадил голям разгъваем нож. До свидетеля Х. пътувала жена, която била притеснена и го молила да спре. Нарушителят продължил да се движи по булеварда, където срещу една автобусна спирка свидетелят Х. отново го засякъл и едва не последвал удар помежду им.

Свидетелят Х. продължил да обижда и нагрубява нарушителя, който се притеснил, че свидетелят Х. може да му посегне с ножа и тръгнал в посока на движение към бул. „Г. М.

Димитров“. Свидетелят Х. го изпреварил и завил по бул. „Г. М. Димитров“, след което намалил скоростта си на движение. Нарушителят го изпреварил и спрял в близост до автокъща „С.“, за да изчака пристигане на полицейските служители във връзка с подадения сигнал. Свидетелят Х. продължил движението си и нарушителят също потеглил, без да изчака компетентните органи.

В хода на съдебните прения нарушителят Х. поддържа, че не е извършил вмененото нарушение.

В последната си дума нарушителят Х. заявява, че по делото са приложени всички относими доказателства.

Съдът след като изслуша пренията на страните, обсъди и анализира събрания доказателствен материал по делото, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 22.06.2022г., около 21:01 часа, в гр. София, в ж.к.

Студентски град“, в близост до сладкарница „Неделя“ нарушителят М. Й. Х., при управление на лек автомобил марка „ХХХХХХ извършил непозволена маневра и отнел предимството на лек автомобил „ХХХХХХ, с рег. № ХХХХХХ, управляван от свидетеля Б.

Х. Х.. Свидетелят Б. П. Г. пътувала заедно със свидетеля Х..

Двамата водачи спрели непосредствено след кръстовището и свидетелят Х. направил забележка на нарушителя Х. за отнетото предимство, като последвал словесен конфликт помежду им. Нарушителят Х. и свидетелят Х., раздразнени от случилото се, продължили движението си, като и двамата умишлено се засичали няколко пъти по време на управление 1 на автомобилите си. Нарушителят и свидетелят Х. подали самостоятелни сигнали до тел.

112 за инцидента, като не изчакали идването на полицейските органи, а впоследствие свидетелят Х. подал жалба и в 07 РУ-СДВР.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът прие въз основа на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите Б. Х. Х., Б. П. Г., очна ставка между нарушителя Х. и свидетеля Х., справка за съдимост на нарушителя Х., писмо с вх. № 174745/22.08.2022г., писмо с вх. № 174034/19.08.2022г. с приложение (материалите, съдържащи се в пр. пр. № 29929/2022г. по описа на СРП, а именно: 4 бр. CD, писмо от Столична община, писмо от дирекция „Национална система 112“, разпечатка от информационната система на дирекция „Национална система 112“), писмо от СРП.

Съдът частично кредитира показанията на свидетеля Б. Х. Х., тъй като намира, че не възпроизвеждат достоверно случилото се поради наличие на вътрешни противоречия и непълноти по отношение на релевантните за предмета на доказване обстоятелства. Така свидетелят Х. заявява, че нарушителят извършил непозволена маневра и отнел предимството на управлявания от свидетеля лек автомобил. Непосредствено след кръстовището нарушителят спрял управлението на лекия автомобил и свидетелят Х. му направил забележка за отнетото предимство. Нарушителят се заканил към свидетеля Х., препречил му пътя и излязъл от автомобила. Нарушителят отправил обиди и ругатни към свидетеля Х. и го снимал с телефона си, след което се качил обратно в автомобила. Двамата водачи продължили движението си и в близост до автокъща „Онтарио“ нарушителят отново засякъл управлявания от свидетеля Х. лек автомобил, спрял и излязъл от неговата кола, като ударил няколко пъти превозното средство на свидетеля Х.. Нарушителят се опитал да счупи прозореца на автомобила от страната на шофьорското място. Свидетелят Х. потеглил и нарушителят замерил автомобила му с някакъв предмет, причинявайки материални щети по задния панел. Нарушителят за последен път засякъл свидетеля Х. на бул. „Г. М. Димитров“, в близост до автокъща „С.“, където спрял автомобила и излязъл, насочвайки се към свидетеля Х.. В този момент свидетелят Х. се обадил на тел. 112 и потеглил към сградата на 07 РУ-СДВР, където подал жалба.

Показанията на свидетеля Х. са депозирани лаконично, без конкретика и еднозначен отговор на съществени въпроси, свързани с предмета на делото относно това какви действия са извършени от нарушителя Х. и в каква последователност, какви реплики нарушителят е отправил. Не става ясно и какви конкретни действия и реплики е отправил самият свидетел Х., дали е отвърнал на нарушителя. Констатираните противоречия между заявеното от нарушителя Х. и свидетеля Х. породиха необходимостта от провеждане на очна ставка между двамата, чиито резултати затвърдиха у съда убеждението за недостоверността на показанията на свидетеля Х..

Същият извод следва и при анализ на показанията на свидетеля Б. П. Г.. Свидетелят Г. заявява, че на инкриминираната дата и място нарушителят Х. извършил непозволена маневра и отнел предимството на управлявания от свидетеля Х. лек автомобил. Двамата водачи спрели превозните средства след кръстовището и свидетелят Х. направил забележка на нарушителя, който слязъл от автомобила си. Последвал словесен конфликт помежду им.

Двамата продължили движението си, карали нервно и няколко пъти умишлено се засичали.

В близост до „Пощенски техникум“ водачите спрели превозните средства и нарушителят Х. хвърлил предмет по управлявания от свидетеля Х. лек автомобил, вследствие на което му нанесъл материални щети. На бул. „Г. М. Димитров“, до автокъща „С.“ двамата за последен път спрели превозните средства и нарушителят Х. се насочил към управлявания от свидетеля Х. лек автомобил, държейки някакъв предмет в ръцете си. Свидетелят Х. потеглил на заден ход, при което нарушителят се отказал и си тръгнал. Свидетелят Х. подал сигнал до тел. 112, но не изчакал пристигане на полицейските органи. Свидетелят Г. посочва, че при второто съприкосновение свидетелят Х. е спрял преди нарушителя. Свидетелят Г. не е 2 видяла някой от двамата водачи да държи нож. Свидетелят Г. не е възприела нарушителят да удря или рита управлявания от свидетеля Х. лек автомобил, както и да се опитва да счупи стъклото.

Съдебният състав намира, че показанията на свидетеля Г. също не пресъздават достоверно събитията поради наличието на съществени вътрешни противоречия, както и разминавания с останалия доказателствен материал. Депозираните показания не са вътрешно единни и последователни, като от тях не стават ясни конкретните действия на участниците в конфликта и тяхната последователност.

Двамата разпитани очевидци възпроизвеждат различна фактическа обстановка по отношение на съществени обстоятелства за предмета на спора, а именно какви действия е предприел нарушителя Х.. На първо място, показанията се разминават в частта, описваща първото спиране на автомобилите. Свидетелят Х. сочи, че нарушителят му се заканил, отправил обиди и ругатни и го снимал с телефона си, докато свидетелят Г. единствено заявява, че между двамата възникнал словесен конфликт. На следващо място, съдът констатира несъответствие между свидетелските показания и по отношение на второто спиране на превозните средства. Според свидетеля Х., нарушителят отново го засякъл, спрял и излязъл от неговия автомобил, след което ударил няколко пъти превозното средство на свидетеля Х., опитвайки се да счупи прозореца от страната на шофьорското място.

Свидетелят Х. потеглил и нарушителят замерил автомобила му с някакъв предмет. От друга страна, свидетелят Г. твърди, че при второто съприкосновение свидетелят Х. спрял преди нарушителя, като последният замерил автомобила на свидетеля с някакъв предмет.

Свидетелят Г. не е възприела удари от нарушителя по автомобила на свидетеля Х., респективно опити да счупи стъклото, тъй като нарушителят не е излизал от неговото превозно средство. Анализът на обсъдените до тук показания би могъл да обоснове извод, че на процесната дата е възникнал конфликт между нарушителя Х. и свидетеля Х. поради създалата се ситуация в движението. Посоченото само по себе си не би могло да доведе съда единствено до извод, че на процесната дата нарушителят П. е извършил посочените в акта за констатиране на дребно хулиганство действия.

Настоящият съдебен състав като прецени двойствената природа на обясненията на нарушителя Х. – едновременно като годен източник на доказателствена информация и същевременно като средство за защита, след внимателен анализ намери, че следва да им се довери. Обсъждайки комплексно показанията на разпитаните свидетели, съдът намира, че тяхното естество не позволява да бъдат опровергани обясненията на нарушителя поради констатираните съществени противоречия, неясноти и липса на конкретика и спомен относно релевантните към предмета на делото факти. При проверка на достоверността на обясненията на нарушителя, за да бъдат приети за достоверни не се изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти или тъй като съдържат обективно невъзможна версия. Изхождайки от тези базисни процесуалноправни положения, в настоящия случай съдът провери доказателствената стойност на обясненията на нарушителя Х., като ги сравни с останалите доказателства и на тази основа намира, че обясненията следва да бъдат приети с доверие, защото не се опровергават от други несъмнени доказателства.

Съдът се довери на писмения доказателствен материал, поради пълнотата, последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява източник на пряка доказателствена информация относно обстоятелствата около извършване на инкриминираното деяние. От справката за съдимост на нарушителя Х. съдът научи за неговото чисто съдебно минало. От кореспонденцията със 07 РУ-СДВР съдът установи липсата на наложени наказания по реда на УБДХ спрямо нарушителя Х.. От кореспонденцията с дирекция „Национална система 112“ става ясно какво е съдържанието на подадените сигнали от нарушителя Х. и от свидетеля Х. на инкриминираната дата. От кореспонденцията със Столична община се установява, че процесният инцидент не е бил заснет от поставените охранителни камери в района на произшествието, тъй като не попада 3 в техния обсег.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че нарушителят М. Й.

Х. не е осъществил състав на дребно хулиганство, в смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, с прояви, каквито са описани в акта за констатиране на дребно хулиганство, съставен срещу него.