Решение № 641 от 30.11.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Видин, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320100862 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от Р. Л. П. от гр. Видин, чрез пълномощника адв. С. С. Т. от АК – Плевен против „СИТИ КЕШ“ ООД - София, с която са предявени искове при условията на евентуалност за нищожност на договор за кредит с правна квалификация чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1от ЗЗП или отделни клаузи.

Твърди се в исковата молба, че на 11.12.2024г. ищцата е сключила с ответника „Сити Кеш“ ООД договор за потребителски кредит в размер на 1200.00 лева, който е следвало да бъде върнат на 30 седмични погасителни вноски. Посочва се, че в договора било уговорено кредитополучателя да предостави на кредитодателя обезпечение – банкова гаранция или поръчителство, като в случай на неизпълнение, кредитополучателя ще дължи неустойка в размер на 839.36 лева. Още със сключването на договора, на ищеца е начислена такава неустойка, която е включена в погасителния план. Твърди, че договора е нищожен. Не е посочен ГПР, не е посочена ясна методика на формиране на ГПР. Не е посочена дължимата договорна лихва. Оспорена е клаузата за неустойка като нищожна поради това, че е неравноправна.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се обяви договора за кредит за недействителен.

В условията на евентуалност се иска да се провъзгласи нищожността на клаузите на т.6.1. и т.6.2. от договора.

Ответникът в срока за отговор е оспорил исковите претенции като неоснователни.

Посочил е, че ищецът има общо сключени с ответника шест идентични договора за заем, поради което са налице трайни отношения, създадени на база идентични условия за 1 предоставяне на идентични услуги. Оспорил е всички твърдения на ищеца за нищожност на договора и за нищожност на клаузата за неустойка. Поискал е в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски поради това, че от страна на ищеца е налице злоупотреба с права, тъй като ищецът е завел множество идентични дела.

Предявена е насрещна искова молба с искане съдът да осъди ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 700.00 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по договор за заем № 1204896 от 11.12.2024г. Към насрещната искова молба е приложено уведомление за предсрочна изискуемост на вземането. Твърди се, че ответницата по насрещния иск не е изпълнила поетото задължение да заплати сумите по договора за кредит.

При условията на евентуалност се иска, в случай че съдът приеме, че процесния договор за заем е недействителен в цялост, ответницата по насрещния иск да бъде осъдена да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 700.00 лева, представляваща незаплатена част от чистата стойност на кредита по договора за заем.

Ответницата по насрещния иск е подала отговор, с който е оспорила е главния иск като неоснователен. Изложила е доводи за недействителност на договора за заем и оттук неоснователност на главния иск. По отношение на предявения евентуален иск е заявила, че същия е основателен и доказан по размер. Договорът за кредит е недействителен поради което се дължи връщане на чистата сума по кредита. Ответницата по насрещния иск е признала, че е платила сумата от 500.00 лева главница и дължи остатъка от 700.00 лева.

Не се оспорва сключването на процесния договор от страните при посочените условия.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебноикономическа експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 9510624 от 11.12.2024г. като на ищеца е отпуснат заем в размер на 1200.00 лева, който е следвало да бъде върнат на 30 седмични погасителни вноски, четири от които по 11.67 лева и двадесет и шест по 52.46 лева. Датата на първо плащане е 18.12.2024г., а датата на последно плащане е 09.07.2025г. ГПР е 65.66% с фиксиран ГЛП – 50.00%. Общата сума за плащане без неустойка възлиза на 1410.64 лева.

Не е спорно също, че в договора е уговорено, че заемателят се задължава да представи обезпечение в три дневен срок - безусловна банкова гаранция или поръчитЕ., при посочени в договора условия и отговарящи на определени изисквания, в противен случай при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 839.36 лева, която се заплаща разсрочено по погасителен план.

Ответникът е обявил кредита за предсрочно изискуем, което е видно от 2 представеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост.

Вещото лице е посочило в приетото по делото заключение, че общо размера на кредита с включена неустойка възлиза на сумата от 2250.00 лева. В ГПР не е включена неустойката. При направено преизчисление на ГПР с включена неустойка, същото е в размер на 157.6086.

Вещото лице е посочило също, че ищцата е внесла общо сумата от 500.00 лева по договора за кредит, с които са погасени 79.06 лева – договорна лихва, 415.71 лева – неустойка и 5.23 лева – такси. По главницата от 1200.00 лева не е извършено плащане.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В процесния случай посоченият в договора размер на ГПР по кредита е 65.66% и така надхвърля законоустановения максимален размер. Безспорно се установи също че в договора, е уговорено изискване за предоставяне на обезпечение от кредитополучателя по отпуснатия кредит – безусловна банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на конкретно посочени от кредитора условия. В противен случай при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 839.36 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, като към размера на вноската. От заключението на вещото лице, се установи, че тази уговорена неустойка не е включена при формиране на размера на ГПР. При нейното включване ГПР вече е над максималния допустим размер.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на 3 посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа § 1, т.

1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Приложение намира и определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по- специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В конкретния случай, от заключението на вещото лице по изготвената съдебно икономическа експертиза, се установява, че при изчисляване на ГПР по формулата, залегнала в Приложение 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК, с включената неустойка надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция или осигуряване на поръчитЕ., които следва да отговарят на предварително зададени критерии. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.

Това е така, защото заемодателят изначално въвежда задължение на заемателя да заплаща неустойка. Видно е от посоченото в договора, както и от заключението на вещото лице, че тази неустойка е включена изначално към погасителната вноска на ищцата още със сключване на договора. С извършените от ищцата погашения, са погасявани и задължения за неустойка.

Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на заемателя, отнасящо се до осигуряване на поръчитЕ. или представяне на банкова гаранция, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а 4 регламентираните изисквания към поръчитЕ.те, съдът преценява като утежнени и по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цЕ. да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.

Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Поради това, така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита /в този смисъл е налице многобройна съдебна практика/.

Въз основа на посоченото, действителният размер на ГПР, след прибавяне на дължимата неустойка и такса за разглеждане на кредита, надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута – арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Вписаните в договора параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребитЕ.те, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за заем, заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.