Решение № 161 от 04.03.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е гр.Пазарджик 04.03.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 03.02.2020 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 1917/19 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба В.С.Ш.от гр.Пещера, обл.Пазарджик, ЕГН ********** против НП № 13-001647 от 27.09.2019 год. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.2 ал.1 от КТ, в качеството му на земеделски производител и работодател, е наложена глоба в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуването НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за нейната основателност, като пледира отмяна на НП.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на земеделски производител и работодател, на 22.05.2019г., около 09.00 часа, при извършена проверка от служители на Д „ИТ”-Пазарджик в стопанисван от него обект: „Масив от рози”, находящ се в с.Главиница, обл.Пазарджик, ЕКАТТЕ 15028, местността „Комсала”, било установено, че е приел на работа лицето К.Н.Ж.,

ЕГН **********, като не е уредил като трудови отношения, отношенията при предоставяне на работна сила и не е сключил трудов договор в писмена форма с посоченото лице. То било заварено да престира труд в обекта като розоберач. В хода на проверката освен това лице били заварени още 36 такива, които престирали труд за ЗП „В.С.Ш.”. Със съдействието на служители от РУ МВР- Пазарджик самоличността на работещите била установена. Част от тях попълнили декларации по чл.402 от КТ, а други – не. За всички заварени на място работници, които не попълнили декларации по чл.402 от КТ, бил съставен констативен протокол от проверяващите. В него били вписани трите имена на лицата, а на някои от тях и ЕГН или рождена дата, след което всяко лице положило подпис срещу името си. Отделно от това от РУ МВР-Пазарджик в последствие бил съставен и списък на всички работещи лица, в който били вписани точните три имена и ЕГН.

На място в деня на проверката бил установен синът на земеделския производител, на когото била връчена призовка с указания, че последният следва да предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с наети от него лица, предоставящи му работната си сила за извършваната селскостопанска дейност.

На 27.05.2019г. в

ДИТ-Пазарджик били представени писмени документи за дейността на ЗП, вкл. и във връзка с наети от него лица за престиране труд при осъществяване на дейността му. Въз основа на впечатленията си при фактическата проверка, - на представените от ЗП документи /сред които липсвал трудов договор с гореспоменатия работник/ и като направили справка в НАП за сключени договори, контролните органи установили, че за лицата, предоставяли към датата на фактическата проверка работната си сила, включително и за гореспоменатото лице, не са били сключени трудови договори в писмена форма.

По този повод против работодателя били съставени общо 37 АУАН за нарушения по чл. 62, ал.1 от КТ, във вр. чл. 1, ал.2 от КТ, вкл. и за процесното лице, престиращо труд.

Актът бил съставен на 12.08.2019г. в присъствието на нарушителя, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, което било изпратено с препоръчана поща и доставено на жалбоподателя на 02.10.2019 год. Жалбата против НП била подадена чрез наказващия орган на 09.10.2019 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

С оглед на това съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на св.С. и св.Ш..

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и от показанията на съпругата на жалбоподателя – св.М.Ш., категорично стана ясно, че в деня на фактическата проверка в обекта на земеделския производител, горепосоченото лице е престирало труд като розоберач, без преди това с него да е бил сключен трудов договор в писмена форма. За престирания труд на лицето е било платено възнаграждение в деня на полагане на труда, което се формирало на база набраното количество розов цвят по цена един лев за килограм. Установява се, че наетото лице е имало работно място – проверения обект „Масив от рози” на ЗП. Имало е установено и работно време с продължителност половин работен ден, т.к. розоберът е започвал около 07.00 часа и е приключвал около 11.00 часа.

Стана ясно и това, че в деня на проверката, но след нейното започване, земеделският производител се явил в ДИТ-Пазарджик, откъдето закупил общо 200 еднодневни трудови договора по смисъла на чл.114а от КТ.

Категорично бе установено и това, че в дните след проверката, между земеделския производител и процесния работник бил сключен писмен еднодневен трудов договор по чл.114а от КТ, който бил антидатиран, т.к. в него била вписана като дата на сключването му 22.05.2019г., т.е. деня на фактическата проверка, но тази дата не била действителната. За този факт свидетелства включително и св.Ш., която поясни, че бланките за закупените на 22.05.2019г. еднодневни трудови договори били предадени от ДИТ-Пазарджик на ЗП едва на 23.05.2019г., т.к. било необходимо технологично време за обработката на документацията на общо закупените 200 договора. При това положение обективно не е било възможно въпросният трудов договор да е бил сключен предишния ден. За факта на антидатирането говори и обстоятелството, че процесният еднодневен трудов договор не е бил представен пред проверяващите и при извършената документална проверка на 27.05.2019г. в сградата на ДИТ-Пазарджик, а няма съмнение, че ако е бил наличен, то неминуемо е щял да бъде представен.

С оглед на всичко казано до тук и при положение, че според настоящата въззивна инстанция не остава съмнение, че между страните фактически е било възникнало трудово правоотношение, то правилно е била ангажирана отговорността на Ш.по 414 ал.3 от КТ за нарушение с чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма предвижда глоба или имуществена санкция за всеки работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Втората императивно разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а третата – че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Не може да бъдат споделени възраженията на пълномощника на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, накърняващи правото на защита и налагащи отмяна на обжалваното НП.

Първото

СПН се свеждало до това, че в НП било отрлазено, че е издадено въз основа на АУАН от 12.08.2018г., но приложеният по преписката АУАН бил с друга дата. Да, съдът констатира, че в самото начало на НП е допусната очевидна техническа грешка при изписването на годината на съставянето на АУАН – „2018г.” вместо правилната „2019 година”. Тази грешка обаче по никакъв начин не накърнява правото на защита и не води до никакво съмнение относно това с кой акт е поставено началото на настоящото АНП. Това е така, защото в НП останалите цифри за дата и месец на съставяна на акта - „12.08.”, са правилни. Правилно е посочен и бланковият номер на акта. Едва ли може да има съмнение, че актът не е съставен през 2018 година, т.к. проверката е била през 2019 година. Отделно от това актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, след което му е бил предявен и връчен, като всичко това е станало на 12.08.2019 година и е надлежно отразено в самия акт. При всички тези данни би било наивно да се мисли, че наказаното лице не е в състояние да разбере въз основа на кой АУАН е било издадено и обжалваното от него НП. Допусната грешка при изписването на годината на съставянето на акта и възможността да се разбере категорично действителната година на съставяне, по съображенията изложени по-горе, не води и до невъзможност да се проконтролира и дали актът е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН, които междувпрочем са спазени.

Не може да бъде споделено и възражението за допуснато СПН, изразяващо се в това, че с НП била наложена глоба на земеделският производител – ЗП „В.С.Ш.”, който бил възприет от контролните органи като работодател, но работодателят бил физическото лице В.С.Ш., а не ЗП. Всичко това водело до неяснота кой е действителният санкциониран правен субект, която неяснота се задълбочавала от обстоятелството, че в НП бил посочен „ЕИК” на наказаното лице, а не бил изписа единен граждански номер на ФЛ.

Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, както правилно е посочил и пълномощникът на жалбоподателя в писмените си бележки по съществото на спора, че между физическото лице В.С.Ш.и регистрираният земеделски производител - ЗП „В.С.Ш.”, няма отделна правосубектност. Казано с други думи, регистрацията на ФЛ като ЗП не формира нов правен субект, различен от физическото лице. Ето защо дали в НП ще е посочено, че глобата се налага на физическото лице В.С.Ш., чрез изписване само на трите му имена или на ЗП „В.С.Ш.” е без всякакво правно значение. Ясно е, че е наложена глоба и тя е дължима от В.С.Ш., без значение, че същият има регистрация и като земеделски производител.

Действително в НП е посочено, че земеделският производител има „ЕИК”, а веднага след това са изписани десет цифри „**********”. За съда не остана никакво съмнение, че тези десет цифри съответстват на единния граждански номер на ФЛ В.Ш., като отново в НП е била допусната очевидна техническа грешка и вместо „ЕГН **********” е било изписано „ЕИК **********”. Това обаче отново не накърнява правото на защита по никакъв начин, т.к. самият В.Ш.съзнава много добре, че е регистриран като ЗП, но тази му регистрация не го е превърнала в нов правен субект. Съзнава и това, че бидейки регистриран като ЗП той няма ЕИК, а само и единствено ЕГН. Несъмнено той е съзнавал и номера на собственото си ЕГН, изписано в НП като ЕИК, при което не би могъл да има съмнение, че е изписан действителният му единен граждански номер, с който той е бил регистриран и като ЗП /виж рег. карта на ЗП/.

Несподеляемо е и възражението за СПН, изразяващо се в това, че от начина на описване на нарушението в НП имало несъответствие между фактическото описание и дадената правна квалификация на нарушението. От описаното в обстоятелствената част на НП става категорично ясно, че волята на АНО е била да санкционира работодателя за това, че в деня на фактическата проверка наето от него лице е полагало труд като розоберач, т.е. по фактически възникнало трудово правоотношение, но не е уредил отношенията като трудови е не е сключил с работника трудов договор в писмена форма, което напълно съответства на изискването на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.

С оглед на казаното до тук, а и след извършена служебна проверка, съдът не констатира допуснати СПН, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на НП.

Не могат да бъдат споделени и възраженията на защитата по същество, с които се изтъква незаконосъобразност на НП, било то защото нарушението не било извършено, доколкото с работещото лице в крайна сметка бил сключен еднодневен трудов договор, макар и не в деня на проверката или пък защото с издадените общо 37 на брой НП, включително и процесното били нарушени основните правни принципи на пропорционалност и правна сигурност, респ. предвидимост и защита на оправданите правни очаквания, които са фундаментални за законодателството на всяка държава-членка на ЕС и строго отстоявани в практиката на Съда на ЕС /СЕС/.