Решение № 1510 от 02.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1510 гр. София, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Д. Б. Николова при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000500399 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3688 от 8 декември 2022г. по гр. д. № 15051/2021г.

Софийски градски съд, ГО, 21 състав е осъдил „ЗК Лев инс“ АД гр. София, ЕИК 121130788, да заплати на Р. С. Д. ЕГН **********, сумата от 8000 (осем хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие травматични увреждания, настъпили при ПТП на 03.08.2021г. в гр. София ж.к.

„Враждебна“ ул. 8-ма, виновно причинено от И. О. Т. при управление на л.а.

„Ланчия Ипсилон“ с рег. № ********, ведно със законната лихва от 16.12.2021г. до окончателното изплащане, като отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ над тази сума до сумата от 10 000 лева поради съпричиняване и над 10 000 лева до сумата от 30 000 лева като неоснователен; осъдил „ЗК Лев инс“ АД гр. София да заплати на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 320 лева и разноски в размер на 135 лева.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Р. С. Д., представлявана от законния си представител С. Е. Д., срещу решението по гр. д. № 15051/2021г. на СГС, ГО, 21 състав, в отхвърлителната 1 му част. С доводи за нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, се иска отмяна на решението в обжалваната част и вместо това присъждане на претендираното обезщетение в пълния предявян размер – за разликата от 22 000 лв.

ЗК „Лев инс“ АД е оспорил въззивната жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от причиненото от застрахования при ответника водач на МПС ПТП поради нарушение на чл.

20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, като обезщетението е определено при съобразяване на естеството на травматичната увреда и тежестта на увреждането, възрастта на пострадалата, претърпените от нея болки, продължителността на възстановителния период, въздействието на ПТП върху психоемоционалното й състояние, както и търпените затруднения в ежедневието. Съдът е приел за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради неупражнен надзор от родителите, поради това, че никой от тях не е бил в непосредствена близост от пресичащото дете, поради което е намалил определеното обезщетение до размера от 8 000 лв.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в тази част.

Предявен е иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на 2 застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, в случая обаче тя е установена с необжалваната част от решението на първоинстанционния съд.

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе за оплакванията на жалбоподателката, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищцата и има ли пострадалата принос за настъпване на ПТП, съотв. за травматичните си увреди. Следователно спорните въпроси във въззивното производство са по приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Жалбоподателката оспорва размера на определеното обезщетение, без да оспорва установеното от фактическа страна относно характера и тежестта на получените увреди, като го счита за занижено именно с оглед характера, степента, времетраенето и интензитета на претърпените болки и страдания. Жалбоподателката счита още, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат поради неупражнен надзор от родителите, тъй като бащата е бил в близост, но в невъзможност да спре пресичането, а майката е била с другото дете в района на детската площадка.

Ответникът е оспорил въззивната жалба с доводи, че обжалваното решение е законосъобразно, тъй като съдът е взел предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици за пострадалата.

С оглед спорните въпроси във въззивното производство, на настоящия етап от производството решението на първоинстанционния съд в необжалваната му част е източник на сила на пресъдено нещо и съдът следва да изходи от положението, че ищцата е пострадало лице от ПТП, настъпило 3 на 03.08.2021г., а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил ПТП, т.е. спорът за осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане вече е разрешен между страните (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).

В резултат от процесното ПТП, съгласно заключенията на изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещи лица специалисти по съдебна медицина (назначени за отговор на идентични задачи и които фактически дават идентични отговори на поставените задачи, без да е релевиран довод за процесулано нарушение при назначаването на втора поред експертиза) вследствие на претърпяното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на горния край на дясната раменна кост и охлузване на брадичката, както и разклащане с последващо изваждане на първи горен десен и първи горен ляв зъб (тази увреда е релевирана като увреда от ПТП в хода на производството ). Травматичното увреждане счупване на дясната раменна кост е наложило извършване на закрита репозиция и поставяне на имобилизация – ортеза за срок от 28 дни, след което е проведено раздвижване. Срокът за възстановяване от счупването и трайното затрудняване на движенията на крайника обичайно продължава от 2-2,5 месеца.Охлузването е причинило на пострадалата болка, а изваждането на зъби е причинило затруднение на дъвченето и говоренето. Към 20.04.2022г., когато е извършен преглед на пострадалата, обемът на движения в дясната ръка са възстановени напълно; липсва първи горен десен зъб, а на мястото на горен ляв зъб израства постоянен зъб.

В представена по делото „служебна бележка“ с посочена дата на съставяне 20.04.2022г. е записано, че на 11.08.2021г. стоматолог е прегледал ищцата и е констирал преждевременно разклащане на горните й предни зъби.

Записано е, че „разклащането е възникнало в резултат на претърпян инцидент /ПТП/“, вследствие на което се наложила екстракцията им. Във въззивното производство не е оспорено приетото за установено фактическо положение, че последица от процесното ПТП е и разклащането на предните горни зъби на пострадалата, което е наложило преждевременното им изваждане, въпреки че издателят на документа „служебна бележка“, няма удостоверителна компетентност да удостовери и то към 11.08.2021г., че разклащането на зъбите е в резултат от ПТП. Такава травматична увреда не е посочена и в извънсъдебната претенция на ищцата до ответника за заплащане на 4 застрахователно обезщетение, подадена на 15.09.2021г.

Св. Д. – майка на ищцата е разказала, че в деня на ПТП излезли от дома си, тя с другото си дете отшила до фитнес площадка наблизо, а Р. решила да отиде при баща си, била на тротоара с баща си (тук има противорчие с показанията на бащата, обсъдени по-нататък) и тогава Р. решила да отиде при свидетелката като пресече, а свидетелката й викнала, че идва кола. След ПТП освен счупване в областта на дясното рамо, детето имало и охлузвания на брадичката, разклатени били и зъбчетата й, които впоследствие били извадени. След махането на шината на ръката се наложило провеждане на рехабилитация, и докато Р. се възстановявала свидетелката я хранила.

Майката е съобщила още, че детето не иска да пресича само и към м.05.2022г., когато е проведен разпитът й.

В показанията си св. Т. – причинителят на ПТП (съгласно необжалваното осъдително решение на първоинстанционния съд) е съобщил, че след удара на детето, родителите веднага дошли. Св. Д. – баща на ищцата е разказал, че преди удара се е намирал в колата си с отворена врата, Р. дошла при него, послед минала зад колата и така станал удара, а той гледал напред в този момент.

Показанията на посочените свидетели съдът преценява по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК - с оглед на всички други данни по делото, като отчита съответната съпричастност на разпитаните лица към събитието, за което свидетелстват. В тази връзка САС приема за безспорно установено, изводимо и от решението на СГС в необжалваната част, че независимо дали бащата се е намирал в автомобила си към момента на предприетото от ищцата пресичане или е бил на тротоара, детето е пресякло по свой избор без да е било придружено от родител.

По размера на претендираното обезщетение:

В приложение на чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на установените в първоинстанционното производство характер и тежест на увреждането на здравето на пострадалото на 6 години дете, получило като пешеходец счупване на дясната раменна кост, охлузване на брадичката и разклащане на горните предни млечни зъби, както и с оглед неудобствата от физическо естество, присъщи на увреждането, вкл. характера и продължителността на лечението, негативното отражение на травматичното събитие върху 5 емоционалното състояние на малолетното дете, изразяващо в страх от пресичане, а и при съобразяване на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, въззивният съд счита, че дължимото на пострадалата обезщетение възлиза на 13 000 лв. Няма основание в конкретния случай да се определи обезщетение в претендирания размер от 30 000 лв. Налице е възстановяване от най-тежката увреда в раменната кост без остатъчни негативни последици за обема на движение и на функциите на ръката, разклатените зъби са били млечни и макар, съобразно приетото за установено по делото, че се е наложило преждевременното им изваждане, на тяхно място поникват постоянни зъби, не е установено и посредством съответни специални знания сериозно отрицателно въздействие върху психиката на детето в резултат от травматичното събитие в живота му, поради което определяне на обезщетение в по-голям размер от определения от въззивния съд в процесния случай би било в разрез с принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. С оглед приетия от САС размер на дължимото обезщетение обаче, доводите на жалбоподателката за нарушение на чл. 52 ЗЗД са частично основателни.