Решение № 4578 от 31.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4578 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100512108 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 225740/09.08.2023 г., подадена от Столична община – ответник по гр. дело № 38457/2022 г., Софийски районен съд, 81 състав срещу постановеното по него Решение № 13096/25.07.2023 г., с което ответникът е осъден на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 Кодекс за застраховането /КЗ/ вр. чл. 49 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ да заплати на ищеца „ДЗИ О.з.“ ЕАД 149, 30 лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско +“, съдържащ се в полица № 440220601001362/27.05.2020 г. за застрахователно събитие, настъпило на 20.02.2021 г., около 19.00 ч. в гр. София, ж.к. Малинова долина до блок 1, при което са причинени вреди на л.а. „Рено“, модел „Меган“, рег. № СВ **** РР, ведно със законна лихва от 15.07.2022 г. до окончателното плащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца 889, 02 лв. разноски в производството.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се негова необоснованост. Поддържа се, че съдът не обсъдил задълбочено и всестранно доказателствата по делото, липсвали мотиви по наведените в отговора възражения, конкретно за съпричиняване. Счита се, че водачът на увредения автомобил е трябвало да вземе предвид конкретната метеорологична обстановка при паркирането на автомобила.

Произшествието настъпило вследствие на случайно събитие или поради краткотрайна разсеяност. Настъпилите вреди били косвени и дори да била налице причинна връзка, негативните последици не попадали в кръга на подлежащите на обезщетение вреди. Твърди се, че съдът не се съобразил с изнесеното от свидетеля М., който установил, че пространството около жилищната кооперация с адрес: гр. София, ж.к. Малинова долина, бл.

1, било частна собственост, която не била оградена. Счита се, че липсвала пряка причинно следствена връзка между събитието и настъпилото увреждане. Оспорва се валидността на протокола за ПТП като страдащ от пороци. Механизмът на произшествието бил възприет от 1 застрахователя единствено от изказаното от водача.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение като неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон и поради необоснованост и постановяване на ново, с което иска да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции и конкретно 500 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Насрещната страна „ДЗИ – О.з.“ ЕАД счита жалбата за неоснователна. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че били налице всички елементи на регресната отговорност. Счита, че в решението са изложени мотиви по всички възражения на ответника. Твърди, че действително водачът следвало да внимава за препятствията на пътя, но това му задължение се обуславяло от задължението на собственик на пътя да ги обозначи и отремонтира своевременно. Оспорва възражението, че мястото на произшествието било частна собственост. Изразява несъгласие с възражението относно валидността на протокола за ПТП, тъй като липсвало законово задължение за съставянето му с оглед разпоредбата на чл. 125 ЗДвП. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Производството по гр. дело № 38457/2022 г., Софийски районен съд, 81 състав е образувано по Искова молба с вх. № 148252/15.07.2022 г., в която ищецът „ДЗИ О.з.“ ЕАД твърди, че между него и собственикът на л.а. „Рено“, модел „Меган“ рег. № СВ **** PP била сключена имуществена застраховка „Каско+“ за сумата от 43 720 лв. /полица № 440220601001362/ със срок на действие 28.05.2020 г. – 27.05.2021 г. На 20.02.2021 г., около 19:00 ч. на адрес: гр.София, жк. „Малинова Долина“ до блок 1 настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при което застрахованият автомобил попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно и му били причинени вреди. Водачът на автомобила уведомил своевременно застрахователя и по повод на това била образувана преписка по щета № 44012132105152 и издадено възлагателно писмо за извършване на ремонт в доверен сервиз. Заплатената от застрахователя сума за това била в размер на 134, 31 лв. - преводно нареждане от д а т а 29.07.2021 г . Претенцията за възстановяване на платената сума срещу ответника била ргументирана с отговорността, която той носи за поддържането на общинската пътна инфраструктура, където се твърди да се е случило произшествието. Това е и повода на 18.10.2021 г. да му е изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на 134, 31 лева, както и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Посочено е, че с писмо от 25.10.2021 г.

Столична община отказала да заплати дължимата сума. Предвид изложеното ищецът е поискал от ответника заплащането на цитираните суми, които в общия им размер представлявали 149, 31 лв., заедно със законната лихва върху главницата от 15.07.2022 г.

/датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане.

Ответникът Столична община е оспорил иска по основание и размер. Липсвали елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, тъй като не ставало ясно на кой участък е станало произшествието. Пред блок 1 в жк. „Малинова долина“ имало паркинг с чакъл, който представлявал прилежаща площ към блока, т.е. частна собственост и съобразно уведомлението за щета, водачът се е движел именно там. Отсъствала информация същият да се е движел по пътното платно, както и в кой конкретен участък на улицата. Оспорено е наличието на валидно застрахователно правоотношение, при твърдения, че не са представени доказателства за плащането на първата застрахователна вноска, което представлява условие за влизане на застрахователния договор в сила. Оспорва увреждането на автомобила да съставлява покрит по застраховката риск, липсвал надлежно съставен официален удостоверителен документ от държавен орган /протокол/. Направено е възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобила, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, а именно не е шофирал със съобразена с условията на пътя скорост, арг. чл.20, ал.2 ЗДвП.

По делото е представена Застрахователна полица № 440220601001362/27.05.2020 г. за сключена автомобилна застраховка „Каско +“, с която л.а. „Рено“, модел „Меган“, рег. № СВ **** РР е застрахован за получените увреждания при експлоатацията му за срока 28.05.2020 г. – 27.05.2021 г. за застрахователната сума от 43 720 лв. Премията по застраховката била в 2 размер на 1 744, 43 лв., за която било договорено да бъде заплатена разсрочено на четири вноски. По повод настъпилото застрахователно събитие собственикът на автомобила подал уведомление за щета № 44012132105152 по цитираната застрахователна полица, в което посочил, че на 20.02.2021 г. към 19.00 ч. в гр. София пред бл. 1 в кв. „Малинова долина“ по време управление на автомобила го увредил в областта на прага поради попадане в дупка, което събитие представлявало покрит застрахователен риск – раздел III, част втора, чл.

2.1.3.1 от Общите условия за автомобилна застраховка „Каско+“. Според описа по така подаденото уведомление, извършен от представител застрахователя на 23.02.2021 г. увреденият елемент от автомобила бил ляв праг, за когото било необходимо пребоядисването му, което следвало да бъде извършено в оторизиран сервиз. Според калкулацията извършена от представител на ищцовото дружество стойността на ремонта била в размер на 134, 31 лв. С Възлагателно писмо с изх. № 246408/24.02.2021 г. „ДЗИ Общозастраховане“ АД е възложило ремонта на автомобила на „О.А.“ ООД. На 08.06.2021 г. е съставен приемо-предавателен протокол, в който е посочено, че на датата на съставянето му К.М. е получил от „О.А.“ ООД отремонтирания си автомобил с индивидуализацията по застрахователната полица. На 18.06.2021 г. е издадена фактура за извършения ремонт на стойност 134, 30 лв. Фактурата е оригинал и носи подписа на представител на дружеството собственик на сервиза. На 22.07.2021 г. е съставен от застрахователя ликвидационен акт за сумата от 134, 31 лв. На 29.07.2021 г. е извършен банков превод от „ДЗИ О.з.“ АД на „О.А.“ ООД за извършения ремонт на стойност 134, 31 лв. Ответникът Столична община е получил на 21.10.2021 г. регресна покана от застрахователното дружество за изплащане на процесната сума, тъй като е адресантът е счел, че изплатеното обезщетение е по повод инцидент, осъществил се на път, който е общинска собственост и в дупка, която адресатът е следвало да обозначи като съществуваща на пътното платно. С писмо с дата 25.10.2021 г.

Столична община е отказала изплащане на обезщетението, тъй като е счела, че събитието не се е осъществило на път, за който тя носи отговорност. В подкрепа на това свое процесуално и извънпроцесуално изявление тя е представила по делото заверено копие от Акт № 32 за частна общинска собственост за недвижими имоти, намиращи се в гр. София, както и копие на справка от „ГИС-София“ ЕООД за номерата на имотите според УПИ и на квартала.

Изслушано и прието по делото е заключение на САТЕ, в което е посочено, че на 20.02.20221 г. превозното средство лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ е прелинало през дупка на пътното платно, намиращо се в кв. „Малинова долина“ пред бл. 1.

Причинената щета била на левия праг и ремонтът й по пазарни цени бил в размер на 134, 30 лв. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че заключението не може да определи с точност къде е била дупката, тъй като се основава на докумените по делото.

В открито съдебно заседание са изслушани свидетелските показания на К. М. – водач на процесния автомобил по време на инцидента. В тях той е възпроизвел случилото се на дата 20.02.2021 г., когато прибирайки се към дома си попаднал в дупка, довело да увреждане на левия елемент на автомобила му. Това се случило пред кооперацията, в която живеел, в която предна част имало паркинг покрит с асфалт, а дупката била на нещо като черен път, използван от автомобилите. На уточняващ въпрос е посочил, че пропадането в дупката станало когато извършвал маневра по паркиране пред блока му. Знаел за рамките на блока, но там нямало обозначение коя част от площта е общинска и коя частна.

Според изслушаната съдебно-счетоводна експертиза първата вноска по застрахователната полица била платена на 27.05.2020 г.

Въз основа на тези доказателства съдът приел, че на процесната дата лекият автомобил, застрахован при ответника по застраховка „Каско +“ е попаданал в несигнализирана и необозначена дупка на пътно платно, намиращо се на общинска територия, за която отговорност носел именно ответникът Столична община. Приел, че вследствие на случилото се автомобилът получил увреждане на левия праг, чийто ремонт по пазарни цени съответствал на заключението на САТЕ. По тези мотиви съдът постановил процесното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид 3 наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.