Решение № 784 от 28.04.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 784

Сливен, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VI състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора МИЛЕНА РАДЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20257220700672 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Административното дело е образувано по искова молба от Е. М. Ц., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. Г. П. Г. – ***, против Областна дирекция на МВР - ***, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 5 100,00 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 19.07.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, причинени в резултат от отменената като незаконосъобразна Заповед № 343з-1959/18.07.2024 г. на н. о. „О. п.“ при ОДМВР – *** к. Д. К., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

По делото е представен отговор на искова молба от ответника Областна дирекция на МВР ***, чрез директора, с който се оспорват предявените осъдителни искове (главен и акцесорен) изцяло, както по основание, така и по размер, като се считат за неоснователни и недоказани и се моли съдът да ги отхвърли. Твърди се, че не е налице фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Търсената обезвреда е недоказана и не е налице причинна връзка между претендираните вреди и незаконосъобразната заповед, издадена от н. о. „О. п.“. В случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, заявява, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК прави възражение за прекомерност и моли да бъде намален размера на същото съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, в съответствие с Наредба № 1/01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ищцата Е. М. Ц. се явява лично и с адвокат Г. Г. от ***, който поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени изцяло. Твърди, че от събраните по делото доказателства, включително от разпитите на свидетелите и от извършената експертиза, както и от приетия доклад, напълно се доказва исковата претенция на ищцата, тъй като са налице и трите предпоставки, които обуславят ангажирането на Държавата, в лицето на Областна дирекция на МВР – ***. Излага съображения в тази насока като счита, че исковата претенция е доказана както по основание, така и по размер. Моли за присъждане на направените по делото разноски, като представя списък на същите.

Ответникът – Областна дирекция на МВР - ***, се представлява от главен юрисконсулт К. Б., която моли съда да отхвърли предявената искова молба като неоснователна и недоказана или алтернативно да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за редуцирането му. Представя по делото писмени бележки, в които излага допълнителни съображения за неоснователността на исковата претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава становище за основателност на иска, тъй като исковата претенция е доказана. Твърди, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал е налице фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административен акт, който е бил отменен по съответния ред, вследствие на който за ищцата са настъпили с. и н. и. е. п., които са в пряка причинно-следствена връзка с отменения административен акт.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Е. М. Ц. з. д. Р. *** с. в г. „П. във ф.-к. с.“, с. „П. на и. п.“, о. „К. п.“ в ОДМВР - ***, считано от 07.10.2025 г., като преди това е з. д. Н. на г. „А.-н. д., о. и а. на ПТП, и в.“ в с. „П. п.“, о. „О. п.“ в ОДМВР – ***, считано от 06.10.2023 г..

Със Заповед № 343з-1959/18.07.2024 г., издадена от н. о. „О. п.“ при ОДМВР – *** к. Д. К., на Е. М. Ц. било наложено д. наказание „М.“ за срок от един месец, на основание чл. 198, ал. 1 от ЗМВР.

Ц. обжалвала заповедта пред Административен съд – София град, който с Решение № 20056/15.10.2024 г., постановено по адм. дело № 7874/2024 г. по описа на съда, я отменил като незаконосъобразна. Решението е влязло в сила на 15.10.2024 г..

В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите Р. С. Ц. - с. на ищцата, М. К. Х. - п. на ищцата и П. Д. П. - с. п. на ищцата, които дадоха показания за е. п. на ищцата във връзка с процесната заповед и п. й в с., както и свидетелите И. М. И., и И. Н. Н. – п. с. и к. на ищцата, които дадоха показания за в. на ищцата с к. й в с..

По делото беше назначена съдебно-п. експертиза, заключението на която, изготвено от д. Л. В. Д., беше прието като доказателство и не беше оспорено от страните. Според заключението н. п. на ищцата в периода от 19.07.2024 г. до 29.10.2025 г., причинени от отменената като незаконосъобразна Заповед № 343з – 1959/18.07.2024 г. на н. о. „О. п.“ при ОДМВР – *** к. Д. К., са се отразили на ищцата Е. М. Ц. по следния начин: „В случая н. п. се формират по няколко линии: - с. на х. с. – тук събитието не е остро, а продължителен процес и н. с. остава в продължителна мобилизация и това е довело до н., т., н. в с., т. о., с. на а. - б. и у. б.. Особено когато човек е прав, а трябва постоянно да го доказва и тук се е появило п. от типа „ каквото и да правя, не зависи от мен“ и това е терен, върху който са се развили т.-д. р. (обективизирани и в Амб. листи на п.) - у. и с.. Незаконосъобразното наказание е сложило п. е. „н.“, „ в.“ и станало основа на з. д., н. в р., нужда от обяснения, а тя е личност п. в г., човек с п. и с., п., с. с д. с. в определено направление. Дори впоследствие, когато заповедта е отменена, п. с. п. не е изчезнало автоматично. Описаните от нея с. о. са се пренаредили, п. и с. - г. и м. в.. Това е не п. г., а реакция на н. с. и както в нашия случай този г. се обръща н. и виждаме п. с., които р. з.. Възникналата ситуация с последваща наказателна Заповед е п. и с най-голяма т. п. ф. и р. не би възникнало без неговото въздействие в случая. Н. п. са и., тук говорим за т. т., з. с. в социалното и професионалното функциониране, ж. и п. п.. Човекът „в. не е с.“ това го споделиха свидетелите и самата о.. П. на с. с. е з. и покрива визирания период от 19.07.2024г до 29.10.2025г. и по мое мнение п. да п.. На лице е к. п. – п. д. – показателни са свидетелските показания, медицинската документация, л. п. на о. Е. М. Ц., промяна в т. б. – с. е р. и в..“ По делото е приобщена като доказателство кадрова справка на ищцата, от която е видно, че същата е з. р. в органите на МВР от ********.. По време на с. й е била награждавана с „писмена похвала“ четири пъти и с веднъж с „парична награда“, наказвана с „П.“ т. п. и в. със „З. за п. в д. за е. г.“.

По делото е приобщен като доказателство Доклад относно резултатите от проведени организационна диагностика и консултиране на ръководството на ОДМВР – *** и с. от с. „П. п.“ при ОДМВР – *** рег.№ 4579р-2121/13.06.2025 г., изготвен от Института по психология на МВР.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че исковата претенция е процесуално допустима, като предявена от лице с активна процесуална легитимация, доколкото заявява, че в резултат на отменената от съда като незаконосъобразна Заповед № 343з-1959/18.07.2024 г. на н. о. „О. п.“ при ОДМВР – *** к. Д. К., по негова жалба, е претърпяло неимуществени вреди. Посоченият ответник разполага с пасивна процесуална легитимация по смисъла на чл. 205 от АПК, тъй като, съобразно чл. 37, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи, Областните дирекция на МВР са юридически лица. Настоящият съд е местно и родово компетентен за валидно разглеждане на иска съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, като исковата защита е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и се реализира по реда на чл. 203 и сл. АПК.

Разгледана по същество исковата молба се явява частично основателна, поради следните съображения:

Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на техни органи или длъжности лица при или по повод на изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване на загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страдания.

Отговорността на държавата или на общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността възниква при наличие на няколко кумулативни предпоставки – неимуществена и/или имуществена вреда /причинена загуба или пропусната полза/; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата /или общината/; вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.

В настоящия казус първата от изискуемите предпоставки е налице: отменен административен акт, в случая – Заповед № 343з-1959/18.07.2024 г., издадена от н. о. „О. п.“ при ОДМВР – *** к. Д. К..

Налице са и останалите предпоставки за реализиране на отговорността на ответника в случая, тъй като ищцата е претърпяла твърдените от нея неимуществени вреди, които са настъпили и в резултат на отменената заповед и се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с нея.

В исковата си молба ищцата твърди, че в резултат от отменената като незаконосъобразна Заповед № 343з- 1959/18.07.2024 г. за нея са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в и. о. е. и п., п. и н. н., е. б., ч. на н. за б., с. от това да не з. д. си р. и н. м. за това, в което би могла да бъде несправедливо обвинена. В резултат от наложеното наказание и о. на р. й във връзка с това наказание ищцата била и. от останалите си к. в ОДМВР – ***. Освен това тя се е з., като се е ч. д. о. и з., усещала е несправедливостта на наказанието. Като с. на същата д. с. й е присъствал непрекъснато на това о. на к. й, като едновременно с това отношенията между нея и него са се о. и в., като той е започнал да смята, че тя е н. и че трябва да напусне ОДМВР - ***, като отиде в друга област и друга дирекция, където да продължи п. си кариера. Това я е накарало да п., че с. й иска ф. да се р., което допълнително е з. описаните по-горе н. ч..