Решение № 282 от 23.05.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е № 282 гр.Пловдив, 23.05.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав Председател:

Росица Кюртова секретар: Цветелина Бакалова, като разгледа докладваното от съдията т.дело №622 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ и иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът “БАЛДЖИЕВИ-91”ООД,

ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Гочо Москов“ №2А, представлявано от М. В. Б., чрез пълномощник адв.Г.Б., твърди, че със запис на заповед от 06.11.2017 г. първият ответник, като издател, се е задължил да му заплати сумата 119 767,41 лв. на падеж 09.11.2018 г. Твърди, че записът на заповед е авалиран от втория ответник. Твърди, че сумата по същия не е платена на падежа от издателя или от авалиста, които отговарят солидарно. За това ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист за сумата 119 767,41 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК – 08.12.2017 г., до окончателното плащане. Тъй като са постъпили в срок възражения от ответниците против заповедта, на основание чл.422 ГПК ищецът претендира вземането да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните. Претендират се разноските, сторени в заповедното и в исковото производство. По кумулативно съединения иск ищецът твърди, че между страните е постигната спогодба от 06.11.2017 г., с която са уредени отношенията им по повод предходно сключени договори за доставка на минерални торове и препарати за растителна защита. В чл.2 от спогодбата е уговорено ответникът „Ш.

АГРО“ЕООД да заплати обезщетение за забавено плащане върху дължимите суми по неплатените фактури, издадени във връзка с горните договори, за период до 01.08.2017 г. Твърди, че в чл.4 от спогодбата е уговорено след този период забавата да се обезщетява съобразно уговореното в отделните договори. Твърди още, че във всеки от договорите е уговорена неустойка за забава в размер 1,5 %, респективно 2 % от дължимата сума след определен срок от падежа до окончателното плащане на задължението. Твърди, че за периода от 01.08.2017 г. до датата 10.08.2018 г., първият ответник му дължи неустойка за забава в размер 25 302,82 лв., уточнена по пера в уточняваща молба и в справка по чл.366 ГПК.

Формулиран е петитум на осъдителен иск срещу този ответник за заплащане на сумата 25 302,82 лв. Претендират се разноски.

Ответниците „Ш.

АГРО“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, и Б.П.Ш., ЕГН **********,***, оспорват исковете. Първият иск е оспорен само по размер за сумата над 115 528,60 лв., която съставлява претендирани от ищеца и недължими според ответника лихви, които, макар да са уговорени в договорите за продажба, ответникът намира за противни на добрите нрави и намиращи се извън нормалната обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция на неустойката. В този смисъл възражението е за нищожност на договорите в частта относно уговорената неустойка поради противоречие с добрите нрави. По осъдителния иск с правно основание чл.92 ЗЗД отново се излагат възражения за нищожност на клаузите за неустойка, на основание на които същата се претендира от ищеца.

Поддържа се, че същите клаузи създават предпоставка за неоснователно обогатяване на ищцовото дружество, а не способстват за осъществяване на предвидените в закона функции на неустойката. Евентуално се възразява само по размера поради допуснати грешки при изчислението му. Възразява се и по претендираните от ищеца разноски. По изложените съображения ответниците молят исковете да се отхвърлят. Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№19471 по описа за 2017 г. на РС Пловдив, V гр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответниците при условията на солидарност, първият като издател, а вторият – като авалист, за сумата 119 767,41 лв., дължима по запис на заповед от 06.11.2017 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 08.12.2017 г., до окончателното плащане. В срока по чл.414 ГПК последните са възразили срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Установява се от приложения по ч.гр.д.№19471/2017 г. на ПРС оригинален документ, че на 06.11.2017 г. в гр.Севлиево е издаден запис на заповед за сумата 119 767,41 лв., платима на падеж 09.11.2017 г. Със същия е поето задължение безусловно и неотменимо да се заплати горната сума на ищцовото дружество като поемател. Издател на записа на заповед е ответникът „Ш. АГРО“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, действащ чрез законния си представител Б.П.Ш.. Установява се от документа, че същият е авалиран от втория ответник Б.П.Ш. на 06.11.2017 г.

Установява се, че на

06.11.2017 г. между ищеца и първия ответник е сключена спогодба, с която страните уреждат финансовите си отношения във връзка с договори за покупко-продажба, по които задълженията на купувача са останали неизпълнени.

Споразумели са се, че общият размер на просрочени задължения на ответника „Ш.

АГРО“ЕООД възлиза на сумата 119 797,41 лв., като задълженията произтичат от фактури и дебитни известия за доставени минерални торове и препарати за растителна защита и в сумата са включени още неустойки за забавено плащане, начислени до 01.08.2017 г. Уговорено е плащане на горното задължение в срок до 09.11.2017 г., както и обезпечаване на вземането със запис на заповед, издаден от длъжника в полза на кредитора. Съгласно чл.4 от спогодбата сумите по фактурите след 01.08.2017 г. ще се олихвяват съгласно договорите за доставка на минерални торове и препарати за растителна защита.

Установява се, че преди горната спогодба ищецът и първият ответник са сключили няколко договора за доставка на минерални торове и препарати за растителна защита – от 25.04.2016 г., от 16.02.2017 г., от 10.03.2017 г. и от 17.03.2017 г. По тях ищецът е продавач, а ответникът – купувач. В договорите от 25.04.2016 г. и 10.03.2017 г. е уговорена неустойка за забава в размер 1,5 % месечно до 30.11.2016 г. (по първия договор) и до 30.11.2017 г. (по втория договор), а след посочените дати неустойката нараства на 2 % месечно до окончателното плащане. В останалите два договора е уговорена неустойка в размер 1% месечно до 31.07.2017 г. и 2 % месечно след тази дата до окончателното плащане.

Установява се, че ищецът е издател на следните фактури с получател ответното дружество и предмет минерални торове и препарати за растителна защита: ф-ра №**********/15.07.2016 г. на стойност 5 805 лв. с падеж 30.09.2016 г.; ф-ра №**********/08.03.2017 г. на стойност 19 307,52 лв. и падеж 31.07.2017 г.; ф-ра

№**********/12.05.2017 г. на стойност 5 708,40 лв. и падеж 15.08.2017 г.; ф-ра №**********/13.05.2017 г. на стойност 16 991,23 лв. и падеж 30.09.2017 г.; ф-ра №**********/13.05.2017 г. на стойност 12 665,28 лв. и падеж 31.07.2017 г.; ф-ра №**********/19.05.2017 г. на стойност 464,24 лв. и падеж 30.09.2017 г.; и ф-ра №**********/23.03.2017 г. на стойност 48 537,60 лв. и падеж 31.07.2017 г. Фактурите са двустранно подписани с изключение на ф-ра №**********/12.05.2017 г.; ф-ра №**********/13.05.2017 г.; ф-ра №**********/13.05.2017 г. и ф-ра №**********/19.05.2017 г., по отношение на които по делото е представен „обобщителен протокол“ (л.24), от който се установява, че същите са получени от ответното дружество – купувач.

По делото е прието като доказателство извънсъдебно споразумение между страните от 27.09.2018 г., с което ответниците признават, че дължат на ищеца сумата 119 767,41 лв., ведно със законна лихва от 08.12.2017 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№19471/2017 г. на ПРС. Съгласяват се още, че дължат на ищеца разноски по заповедното производство в размер, присъден със заповедта, както и такси и разноски по образуваното въз основа на същата изп.д.№1250/2018 г. по описа на ЧСИ П. И.. Съгласяват се и, че общата дължима сума в размер 180 960,96 лв. ще бъде изплатена на кредитора чрез даване вместо изпълнение, като му бъде прехвърлена собствеността върху необрани насъждения от слънчоглед и царевица в определени в споразумението количества, за което главният длъжник „Ш. АГРО“ЕООД ще издаде фактура за продажба. Установява се, че е издадена фактура №**********/27.09.2018 г. с издател първия ответник и получател ищеца за сумата 180 960,92 лв. и предмет слънчоглед и царевица в посочени във фактурата количества и цени. Отразено е във фактурата, че плащането ще се извърши чрез прихващане съгласно споразумение от 27.09.2018 г. С молба от 04.10.2018 г. (л.63 и сл.) и с допълнителната искова молба ищецът признава, че вземанията по заповедта за изпълнение (в т.ч. главница, лихви и разноски) са погасени изцяло чрез даване вместо плащане на земеделска продукция – слънчоглед и царевица.

Прието е по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което общият размер на обезщетението за забава за посочения от ищеца период съгласно условията на процесните четири на брой договори за продажба на минерални торове е 25 888,72 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от своевременно депозирани възражения от длъжниците в заповедно производство, имащи за предмет същото вземане. Плащането или погасяването на дълга в хода на процеса не по принудителен ред (в т.ч. чрез даване вместо изпълнение) следва да бъде съобразено като обстоятелство по чл.235, ал.3 ГПК, относимо към основателността на иска, а не към неговата допустимост, която се предпоставя единствено от наличието на издадена заповед за изпълнение и постъпило срещу същата възражение от длъжника, което не е оттеглено. (В този смисъл т.11в и т.13 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, по т.д.№4/2013 г.) Производството е допустимо и поради това, че ищецът не прави изрично изявление за оттегляне или отказ от иска, само при което положение съдът би бил десезиран от разглеждането на спора. (Съдът коментира горното във връзка с искането на ищеца в писмените бележки за прекратяване на производството.)

По същество на главния иск, съдът намира следното:

Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Всяка от страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на вземане по записа на заповед и свързаното с него каузално правоотношение.

В аспекта на горното съдът намира, че процесният запис на заповед съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ и е валиден от формална страна. Съдържа наименованието „запис на заповед“ и същия израз в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; определен падеж, който е настъпил, фиксирани са място на плащане, съвпадащо с адреса на поемателя; дата и място на издаване, както и необходимите според закона данни за поемателя, издателя и авалиста. Записът съдържа техни подписи, неоспорени от ответниците.

Ищецът твърди да съществува каузално правоотношение между страните, което записът на заповед обезпечава. Връзката между записа и посочения от ищеца договор за кредит не се оспорва от ответниците, които правят възражения за прекомерност и противоречие с добрите нрави на уговорената между страните неустойка, която е включена като част от дълга по записа на заповед. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото е приложена спогодба между ищеца и първия ответник по смисъла на чл.365 и сл ЗЗД. Спогодбата има установителна част, в която страните се съгласяват за съществуващия в тежест на ответника дълг спрямо ищеца – кредитор, като в спогодбата е посочен конкретен размер на дълга, а именно 119 767,41 лв. Същевременно, с тази спогодба страните са прекратили един спор, като са преуредили отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява спогодбата. В настоящото производство възражения за действителността й не са направени от ответника. (Възражението за противоречие на неустойката с добрите нрави касае договорите за доставка, а не самата спогодба, в която конкретна неустойка не е уговорена). Ето защо съдът намира, че процесната спогодба е валидна и следва да бъде зачетено правоустановителното й действие, като се приеме, че отношенията между ищеца и първия ответник са такива, каквито ги прогласява спогодбата и въз основа на същата ответникът дължи на ищеца сумата 119 767,41 лв., включваща и задължения за забавено плащане до 01.08.2017 г., както е посочено в чл.2.