Решение № 364 от 19.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Бургас, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20242120108580 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 във вр. 11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, евентуални искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. чл.26, ал.4 от ЗЗД, както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на А. А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, чрез адв. А. А., против „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ №115 Е, представлявано от Н.П..

Ищецът сочи, че е сключил от разстояние договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** на 09.09.2022 г. Условията на договора били за усвояване на сумата от 800 лв. при ГЛП 40, 05 %, ГПР 48, 62 % и срок за връщане от един месец и обща сума за връщане в размер на 840, 05 лв. В договора се предвиждало, че дължи такса експесно разглеждане в размер на 409, 95 лв., съгласно изискванията на чл.3.11. от договора, като така сумата за връщане с таксата ставала 1250 лв. с дата на падеж 24.10.2022 г. Договорът бил недействителен поради некоректно посочване на ГЛП в договора, като реалният ГЛП бил 60 %.

Твърди, че сключил с ответника и втори договор за потребителски кредит №******* от 17.09.2024 г., който влизал в сила от същата дата.

Условията на договора били за усвояване на сумата от 600 лв. при ГЛП 50 % и 1

ГПР 65, 68 % и срок на връщане 23 седмици и обща сума за връщане от 680, 69 лв. В чл.11, ал.1 от договора се предвиждало, че ако не бъда осигурен поръчител, съгласно изискванията на чл.5 от договора, в тридневен срок се начислявала неустойка в размер на 331, 31 лв., като тази сума се разсрочвала на погасителните вноски.

По отношение на договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** на 09.09.2022 г. сочи, че бил некоректно посочен ГЛП и ГПР. На основание чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, договорът за паръчен заем следвало да бъде обявен за недействителен. В условията за евентуалност счита, че клаузата на чл.3.11 от договора била нищожна, защото предвиждала таксуване за действие по отпускане на кредита, а това било забранено от чл.10а, ал.2 от ЗПК.

По отношение на договор за потребителски кредит №******* от 17.09.2024 г. сочи, че разпоредбата на чл.11, ал.1 от договора предвиждала неустойка, която се разсрочвала със седмичните вноски. Позовава се на нормата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргументира тезата, че неустойката в договора била уговорена извън присъщата й обезпечителна функция и кумулирането й в погасителните вноски създавало предпоставка за неоснователно обогатявена на кредитора. Ако сумата по неустойката бъде включена в ГПР, същият щял да превиши 100 % за договора.

Позовава се на практика на СЕС, според която когато в договора за потребителски кредит били предвидени разходи, които били задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, се считало, че има нарушение на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като това представлявало общ разход по кредита за потребителя.

Счита, че включването на подобна клауза за неустойка за липса на обезпечение на вземане, било скрито възнаграждение и по своята същност е договорна конструкция, чиято основна цел е облагодетелстване на кредитора.

Кредиторът съзнателно констриурал клаузата, така че ако бъде атакувана да отпадне само тя по смисъла на чл.19, ал.5 от ЗПК във вр. чл.21 от ЗПК.

Аргументира и тезата за противоречие с добрите нрави, като се позовава на съдебна практика.

Изложени са твърдения, че ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца, доколкото са направени преводи на обща стойност в размер на 1643 лв., като общата сума при недействителност на договорите би била 1400 лв., тоест това бил размерът на дължимата сума.

Завежда частичен иск в размер на 122, 26 лв. от сумата от 243 лв.

Моли да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че сключеният между тях Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** от 09.09.2022 г. е нищожен на основание чл. 22 във вр. 11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, както и на основание чл.26, ал.1, предл. Трето от ЗЗД; в условията на евентуалност - че клаузата на чл.3.11 от сключеният между тях Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** от 09.09.2022 г. е нищожна поради 2 противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗПК; че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №******* от 17.09.2024 г. е нищожен на основание чл. 22 във вр. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, както и на основание чл.26, ал.1, предл. Трето от ЗЗД; в условията на евентуалност - че клаузата на чл.11, ал.1 от сключеният между тях Договор за потребителски кредит №******* от 17.09.2024 г. е нищожна поради противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, както и иск за осъждане на ответното дружество да заплати сумата в размер на 122, 26 лв., частичен иск от сумата в размер на 243 лв., представляваща платена без основание сума на ответното дружество. Представят се доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

Не оспорва сключването на описаните в исковата молба договори за потребителски кредити от разстояние. Не оспорва и предоставянето на описаните в исковата молба суми по тези два договора за потребителски кредита.

Оспорва претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит от 09.09.2022 г. поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, за нищожност на клаузата на договора, уговаряща такса за експресно разглеждане, както и за връщане на платени суми при липсващо основание.

Посочва, че на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД недействителността на отделна клауза от договора не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, какъвто бил и случаят.

Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри били валидно уговорени в изискуемата от закона форма, отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, ЗПФУР, по реда на който бил сключен процесния договор.

Сочи, че оспорената клауза за експресно разглеждане била възможност за потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договора за кредит в много по – кратък период от време от стандартния. Тази допълнителна услуга била незадължителна, съответно за включването й в предмета на услугата предоставяне на кредит ищецът изразил изричното си съгласие. Същата не представлявала задължително условие за отпускане на кредита, а възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв. Отделно ищецът действително е получил експерсно разглеждане на искането си. Посочва и, че кредитополучателят е имал възможност доброволно да се откаже от договора, както и да заплати в гратисен период, в който случай дължи чистата стойност по кредита.

По отношение на договор №******* сочи, че не били налице основания за неговата нищожност. Посочва, че на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД недействителността на отделна клауза от договора не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, какъвто бил и случаят. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че 3 основните му параметри били валидно уговорени в изискуемата от закона форма, отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, ЗПФУР, по реда на който бил сключен процесния договор.

Аргументира тезата, че уговорената неустойка не следвало да се включва в ГПР. Навежда и подробни доводи относно действителността на уговорената възнаградителна лихва. По отношение на неустойката посочва и, че кредитополучателят е имал възможност доброволно да се откаже от договора, както и да заплати в гратисен период, в който случай дължи чистата стойност по кредита.

Посочва и, че по отношение на двата договора не била налице неравноправност по ЗЗП.

По отношение на предявения осъдителен иск твърди, че общо погасената по тях сума е в размер на 1576, 81 лв. при предоставени главници от 1400 лв. Предвид това оспорва твърдението за плащане по кредитите в общ размер от 1643 лв.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца като неоснователни.

Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е сключил договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** на 09.09.2022 г. с дружеството „СИТИ КЕШ“ ООД. По силата на посочения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 800 лв. Уговореният срок на кредита бил един месец.

Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40, 05 %, като и посочен годишен процент на разходите в размер на 48, 62 %. Била уговорена такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 409, 95 лв., като вноската с включената такса за експресно разглеждане била в размер на 1250 лв.

По делото не е спорно, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит №******* от 17.09.2024 г. с дружеството „СИТИ КЕШ“ ООД. По силата на посочения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 600 лв. Уговореният срок на кредита бил 23 месеца, като това бил и броят на погасителните вноски.

Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 50 %, като и посочен годишен процент на разходите в размер на 65, 68 %. В чл.5, ал.1 от договора било посочено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с едно от описаните в същата клауза обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчител от едно или две физически лица. Същите следвало да отговарят на предвидените в т.2 от чл.5 условия. В чл.5, ал.2 било уговорено, че кредитополучателят следва да предостави посоченото в ал.1 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора.

В чл.11, ал.1 от договора било предвидено, че ако кредитополучателят 4 не предостави договореното в чл.5 от договора обезпечение в указания там срок или ако то не отговаря на договорените между страните условия, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 331, 31 лв. В ал.2 било предвидено, че уговорената неустойка ще бъде заплатена разсрочено – съобразно посочения в Приложение 1 към договора начин.

Към договора за кредит бил приложен погасителен план, от който е видно, че броят на погасителните вноски е 23, като същите се състоят от главница, лихва и неустойка. Всяка вноска с неустойка е в размер на 44, 00 лв.

По делото е представено платежно нареждане за сумата от 300 лв., заплатена от ищеца А. П. на ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД с посочено основание – „погасяване по договор №******“ – 20.12.2022 г. По делото е представено платежно нареждане за сумата от 1183 лв., заплатена от ищеца А. П. на ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД с посочено основание – „погасяване по договор №******“ от 10.02.2023 г. По делото е представено платежно нареждане за сумата от 160 лв., заплатена от ищеца А.

П. на ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД с посочено основание – „погасяване по договор №******“ от 21.05.2023 г.

По делото са представени справки за движението и извършените плащания по договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** на 09.09.2022 г. и по договор за потребителски кредит №******* от 17.09.2024 г.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

По предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 във вр. 11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК за договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** на 09.09.2022 г. :