Решение № 71 от 13.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Варна, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601555 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е присъда по НОХД №

2595/2023г. по описа на ВРС,37 състав, с която подс. М. Й. Х. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 197 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.

26 ал.1 от НК, като на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. Б от НК му първоинстанционният съд му наложил наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: 1. На основание чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от ТРИ ГОДИНИ. 2. На основание чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 59 от НК, районният съд приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с МНО „Задържане под стража”, считано от 16.01.2023г.

С протеста на ВРП се иска въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае за виновен 1 подс. Х. в извършване на престъплението в което е обвинен, а именно по чл.

194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК , като му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, което на основание чл. 58а ал.1 от НК да бъде редуцирано с една трета, като бъде определен първоначален строг режим. В условията на алтернативност се иска от въззивната инстанция да измени присъдата на ВРС за престъплението за което е бил признат за виновен подс.

Х.- по чл. 197 т.1 вр. чл. 194 ал.1 от НК, като постанови наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, което на основание чл. 58а ал.1 от НК да бъде редуцирано с една трета, като бъде определен първоначален строг режим.

Представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста, като навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до липса на мотиви. В хода по същество изразява становище относно възможността въззивният съдебен състав да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а в условията на алтернативност поддържа протеста на ВРП.

В съдебно заседание защитата на подс. Х.- адв. Ст.И. моли въззивният съдебен състав да потвърди присъдата на районния съд. Намира, че при обсъждането на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства относно размера на инкриминираните вещи, първостепенният съд е допуснал техническа грешка.

В правото си на лична защита подс. Х. заявява, че има две деца и моли настоящият въззивен състав за „Пробация“. При последната си дума подсъдимият моли за „Пробация“.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства по реда на глава 27 от НПК – след признаване на обстоятелствата по обвинителния акт от подсъдимия и самопризнание по реда на чл. 371 т.2 от НПК първоинстанционният съд е приел, че подс. Х. е извършил деяния против собствеността при условията на продължавано престъпление, при следните факти:

2

Подс. М. Х. живеел със семейството си в гр.Варна.

На 08.10.2022г. около 20:00 часа в гр.Варна, свид.К. И.а и свид.И. И. се намирали на автобусната спирка пред Автогара – Варна, където чакали автобус за ж.к. „Владислав Варненчик“. На пейката на спирката двамата свидетели били оставили раниците си. В това време подс. М. Х. минал покрай автобусната спирка и видял оставените раници от свидетелите. Решил да ги открадне, докато свид. К. И.а и свид.И. И. си говорели. Седнал на спирката и докато свид.И. се бил отдалечил, за да види на електронната табела, след колко време ще има автобус, подс. незабелязано взел раницата на свид.К. И.а и напуснал района на спирката. В раницата на свидетелката се намирали мобилния й телефон „Xiaomi Redmi“, три броя секретни ключа, чип за врата и сумата от тридесет лева, с които вещи подсъдимия М. Х. се разпоредил в свой интерес.

Съгласно заключението по откраднатите вещи била 284.76 лева. изготвената

СОЕ стойността на

Свидетелите М. М. и П. П. работили в заложна къща, стопанисвана от ЗК „Корект груп“ ООД с представляващ дружеството Д. Н.. Заложната къща се намирала на ул..... в гр.Варна. Чест посетител и клиент на търговския обект бил подс. М. Х., когото посочените свидетели познавали лично и знаели личните му данни. На 13.11.2022 г. подсъдимият посетил въпросната заложна къща около 14:40 часа, с намерение да отнеме при възможност чужди движими вещи. Бил посрещнат от свид.М. М. и свид.П. П., на които заявил, че искал да откупи заложен от него преди това телефон. Свид. П. влязъл в склада, за да вземе заложения от подсъдимия телефон. През това време свид.М. излязъл извън търговския обект за да покаже на друг клиент велосипеди, а подсъдимия Х. останал сам в заложната къща. Взел от изложени за продажби кутии с телефони – мобилен телефон „Айфон 11“.

Извадил го от кутията и го скрил в себе си, след което върнал кутията на мястото и на рафта. Малко след това свид.П. се върнал от складовото помещение. Върнал заложения от подсъдимия телефон и отразил това в компютърната система, а подсъдимия Х. напуснал обекта заедно с върнатия му в заложната къща телефон и мобилен телефон „Айфон 11“, който откраднал, докато за кратко бил оставен сам. В последствие той се разпоредил с отнетата вещ в свой интерес. Известно време след това свид.М.

3 забелязал, че кутията на телефона, който подсъдимия откраднал била разместена. Установил липсата на мобилния телефон.

Съгласно заключението по изготвената СОЕ стойността на мобилния телефон – „Айфон 11“ била 495.00 лева.

На 13.01.2023 г., около 12:00 часа свид.В. В. Й.а отишла до „Синия пазар“ в гр.Варна, намиращ се срещу Катедралата на града. Й.а била с детска количка, в която била малкото й дете. Спряла на една от сергиите, за да купи плодове и зеленчуци, като преди това оставила мобилния си телефон „Айфон 12“ в поставка за чаши, намираща се на дръжката на детската количка. В това време покрай нея преминавал подсъдимия Х., който видял мобилния телефон и възможност да го открадне, докато свидетелката пазарува. Докато все още свидетелката пазарувала подсъдимия незабелязано откраднал мобилния и телефон и напуснал бързо района на пазара. Тръгнал по ул.“Доктор Пискюлиев“ гр.Варна, като в началото на улицата бил спрян от свид.И. Х. – служител на криминална полиция в Първо РУ при ОД МВР – 3 Варна, който го отвел в сградата па Първо РУ.

Съгласно заключението по изготвената СОЕ стойността на мобилния телефон – „Айфон 12“ била 1050.20 лева.

За тези деяния, след признаване на горните факти и съкратена процедура, съдът приел, че подс. Х. следва да понесе смекчена наказателна отговорност и е определил наказанието по реда на чл. 58 А ал.4 от НК.

Пред настоящата инстанция не се оспорват събраните доказателства, нито правната квалификация на деянието. Съдът е изложил подробни и убедителни аргументи защо приема тази квалификация, като се е позовал изчерпателно на събраните и приобщени по надлежен ред доказателства и доказателствени средства. Затова и настоящата инстанция счита, че правилно е приложен закона от районния съд и законосъобразно подс. Х. е осъден за кражбите при условията на продължавано престъпление.

Правилно първостепенният съд е преквалифицирал деянието на 197 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, като е приложил привилегированият състав на престъплението кражба, доколкото стойността на инкриминираните вещи била възстановена на пострадалите лица. В този смисъл настоящият въззивен състав не споделя възраженията на прокурора от ВРП, че разпоредбата на чл. 197 от НК е неприложима в настоящият казус, доколкото 4 част от вещите не били върнати доброволно от дееца, а били намерени от полицейските служители. Настоящата въззивна инстанция намира, че подс. Х. е съдействал за връщане на вещите, а що се отнася до последното деяние, той е бил задържан за проверка от полицейските органи и отведен в районното управление, където у подсъдимия намерили процесния телефон.

По безспорен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и предвид разглеждане на делото по реда на чл.

371 т.2 от НПК пред първа инстанция се установява авторството на деянието извършено от подс. Х..

За наказанието:

По основното възражение на прокурора относно вида и размера на наказанието въззивният съдебен състав намира същото за неоснователно.

Правилно районният съд е заменил наказанието Лишаване от свобода с наказание „Пробация“, като е съобразил разпоредбата на чл. 58а ал.4 от НК и е отчел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Правилно районният съд е обсъдил при индивидуализация на наказанието наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства, като ниския размер на причинените вреди, съдействие в хода на ДП, както и възстановяване на щетите. По отношение на самопризнанията въззивния състав не споделя доводите на първата инстанция, като намира, че признавайки фактите по реда на чл. 371 т.2 от НПК, подс. Х. вече се е ползвал с привилегиите, които му дава тази особена процедура и не следва същите да бъдат отчетени и като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Що се отнася до възраженията на прокурора от ВРП, поддържани и от прокурора от ВОП, че е налице съществено процесуално нарушение допуснато от районния съд, тъй като в мотивите си е приел, че стойността на инкриминираните вещи е ниска и е едно от смекчаващите отговорността обстоятелства, а на следващо място е отчел тази стойност като висок размер и като отегчаващо отговорността обстоятелство, то въззивната инстанция намира, че първостепенният съд е допуснал техническа грешка при посочване на стойността, като отегчаващо отговорността обстоятелство. Този извод се извлича от самите мотиви на районния съд, където пространно са изложени 5 съображения за смекчаващите отговорността обстоятелства.

Съобразно горните обстоятелства се налага извод, че видът и размерът на наказанието съответстват на обществената опасност на подс. Х., като по този начин ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

Следва да се отбележи, че първостепенният съд е определил размер на двете пробационни мерки към максимума предвиден в закона, а именно за срок от ТРИ ГОДИНИ- период в който подс. Х. ще бъде ангажиран по изпълнение на двете пробационни мерки, като с него ще се провежда възпитателна и корекционна дейност, за да не допуска за в бъдеше подобна противоправна дейност, каквото желание изрази и в съдебна зала самият подсъдим. В този смисъл крайното решение на съда е правилно и законосъобразно и то следва да се потвърди като вид и размер, а протеста да се остави без уважение.

Настоящият въззивен състав намира, че правилно първостепенният съд се е произнесъл по реда на чл. 59 от НК и е приспаднал времето, през което подс. Х. е бил с МНО „Задържане под стража“.

Правилно първостепенният съд се е произнесъл и по отношение на разноските, като ги е възложил на подс. Х..

По изложените съображения съдът намира, че възраженията в протеста на ВРП са неоснователни, а присъдата следва да се потвърди изцяло, като правилна и законосъобразна.

Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 194/19.07.2023г. по НОХД № 2595/2023г. по описа на ВРС,37 състав.

Решението е окончателно.

6

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7