Решение № 259 от 15.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело № 20225300900344 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл.432, ал.1 КЗ.

Ищците М. А. П., ЕГН **********, с адрес ****, и В. Б. Б., ЕГН **********, от ****, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да им заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на **** в **** ПТП, причинено от З. П. Г., при управление на л.а.

„Мерцедес“, модел С500, с рег. № ****, в резултат на което е починала Н. Б.

А., както следва: на ищцата М. А. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв., ведно със законната лихва считано от 07.06.2019г., до окончателното изплащане на сумата; на ищцата В. Б. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лв., ведно със законната лихва считано от 07.06.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищците твърдят, че Н. Б. А. е починала вследствие на ПТП на ****, станало в ****, причинено от З. П. Г., при управление на л.а. „Мерцедес“, модел С500, с рег. № ****. Твърдят, че във връзка с този пътен инцидент е 1 образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда.

Ищците твърдят, че първата ищца е дъщеря на пострадалата, а втората ищца – нейна сестра.Твърдят, че към датата на процесното ПТП за лек автомобил марка и модел „Мерцедес С500“, с рег. № **** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, полица № ****, валидна до 28.11.2019г. Твърдят, че са отправили извънсъдебна претенция към ответното дружеството, във връзка с която е образувана щета ****. Твърдят, че ответникът е уведомен за процесното ПТП на 07.06.2019г. от водача З. Г.. Ищците твърдят, че търпят значителни страдания от смъртта на тяхната родственица. Твърдят, че тя се е грижила за тях, те разчитали на нейната подкрепа, между тях е съществувала силна емоционална връзка на взаимна любов и привързаност. Ищците твърдят, че не могат да преодолеят загубата на своята родственица, все още страдат и тъгуват. Ищците твърдят, че търпят и имуществени вреди от смъртта на тяхната родственица, изразяващи се в заплатени от тях разноски по погребението на Н. А..

Ответникът в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът оспорва редовността на исковата молба, с доводи, че липсва пълно описание на процесното ПТП, не е описан механизма на последното. На следващо място оспорва изцяло предявените искове, по основание и размер. Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка и модел „Мерцедес С500“, с рег. № ****, валидна към **** Оспорва изложения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че то е причинено по изключителна вина на водача на застрахования при ответното дружество автомобил, като твърди, че вина за настъпване на вредоносния резултат се носи и от пострадалата Н. А.. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Н. Б., изразяващо се в нарушение на ЗДвП, като в тази връзка сочи, че пострадалата е навлязла внезапно на платното за движение, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на приближаващо МПС, както и че предприела пресичане извън пешеходна пътека. Оспорва наличието на близки отношения между ищците и пострадалата, предвид на което мотивира, че на ищците не се дължат обезщетения за неимуществени вреди. В условията на евентуалност релевира 2 възражение за прекомерност на претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди, като се излагат съображения, че са прекомерно завишени, в противоречие с принципа за справедливост, а по отношение на иска на В. Б., че максималният размер, до който може да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди, е 5 000 лв., на основание §96, ал.3 ПЗР ЗИДКЗ. Оспорва твърденията за възникнали за ищците имуществени вреди, като в тази връзка оспорва посочените в представените към исковата молба документи да са заплатени от ищците, в условията на евентуалност оспорва, че тези суми са заплатени във връзка с процесното ПТП. Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва по аргумент за неоснователност на главните искове. Оспорва да е бил уведомен за процесното ПТП от водача Г., като в тази връзка твърди, че представеното с исковата молба уведомление от Г. не е получавано в деловодството на ответното застрахователно дружество, като се позовава и на факта, че ищците не представят подписана обратна разписка от служител на дружеството за получаване на уведомлението. В случай, че съдът уважи исковете, счита, че законна лихва следва да бъде присъдена от датата на постановяване на отказа за изплащане на извънсъдебни застрахователни обезщетения – 25.02.2020г., като се позовава на представеното с исковата молба Уведомление с изх. № 820/ 25.02.2020г.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете.

По делото е приложено НОХД № 2396/2020г. по описа на Окръжен съд – ***, от което се установява, че с Присъда от 15.01.2021г., влязла в законна сила на 08.03.2022г., З. П. Г. е признат за виновен в това, че на **** в ****, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С500, с рег. № 3

****, е нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2, изр. второ, и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Б. А. с ЕГН **********.

От представените по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници /л.5/ и удостоверение за родствени връзки /л.57/ се установява родствената връзка на ищците с починалата Н. А., а именно, че ищците са съответно нейна дъщеря и сестра.

С доклада по делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. марка и модел „Мерцедес С500“, с рег. № ****, валидна към **** с ответното дружество.

С доклада по делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищците са предявили извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на тяхната родственица Н. Б. А. до ответното дружество, в отговор на което са получили отказ, изх. № 820/ 25.02.2020г. В о.с.з. от 15.05.2023г. процесуалният представител на ответника е заявил, че застрахованият водач З. Г. е подал уведомление към застрахователното дружество за настъпилото процесно ПТП на 12.06.2019г.

По делото е представена касова бележка за заплатена сума от 590 лв.

/л.71/, от която се установява, че сумата от 590 лв. е заплатена на ****г. за траурни услуги.

За установяване механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на починалата Н. А., по делото е допусната и изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Т. П. и от в.л. д-р Б. П..

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на събраните по делото доказателства.

Съгласно заключението най- вероятният механизъм на настъпване на процесното ПТП е следният: На **** г. около 18,35 часа л.а. „Мерцедес С500” управляван от водачът З. П. Г. се движи по платното за движение на 4

**** в **** в посока от запад на изток със скорост 104 км/ч. В същото това време пешеходката Н. Б. А. е била на левия (северен) тротоар. Когато л.а.

„Мерцедес С500“ се е намирал на разстояние от мястото на удара около 105 м- 106 м, пешеходката Н. Б. А. е предприела пресичане на платното за движение, като е навлязла по него в посока от север на юг и се е движила със скорост около 4,9 км/ч и се намира на разстояние 4,99 м от мястото на удара.

В момента на навлизане на пешеходката на платното за движение, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати настъпването на удара, чрез екстрено задействане на спирачната система, но той не е реагирал и не е предприел спиране. Водачът на лекия автомобил е реагирал на движещата се по платното за движение пешеходка, когато автомобилът се намира на 40,40 м от мястото на удара, като в този момент пешеходката е била навлязла на платното за движение и е изминала около 3 м по него и се е намирала на 1,97 м от мястото на удара. Въпреки реакцията на водача на лекия автомобил след около 1,45 сек е настъпил удар, който в така създалата се пътна ситуация е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната лява част на автомобила и в дясната страна на пешеходката. Ударът между пешеходката и л.а. е бил приплъзващ, като пешеходката се е ударила в лявата страна на автомобила.

Част от тялото и главата на пешеходката са достигнали до предното стъкло, но самото тяло не е попадало върху предният капак и не е било носено от автомобила. Главата на пешеходката е счупила предното стъкло, а тялото се е плъзнало по предната лява част на автомобила и е достигнало до външното ляво огледало. В следствие на ударната сила тялото на пешеходката е отхвърлено напред и наляво на около 21 м, след мястото на първоначалния контакт. След удара автомобилът е продължил движението си в първоначално избраната посока и е спрял на място след около 64 м, в края на следите от гуми отразени в протокола за оглед.

Съгласно заключението пешеходката е имала техническа възможност да пропусне или да изчака преминаването на лекия автомобил ако не навлиза на платното за движение. Навлизането на пешеходката на платното за движение пред движещия се със скорост 104 км/ ч лек автомобил от техническа гледна точка не е било безопасно.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вредиболки и страдания от смъртта на Н. А. по делото са събрани гласни 5 доказателства- показанията на свидетелите В.Т. /без родство със страните/ и Ц.А. /снаха на сестра на Н. и В./.

От показанията на св. Т. се установява, че свидетелят е съсед на починалата Н., познава нея и дъщеря й М.. Установява се, че баба Н. гледала дъщеря й всичко домашно да има от село, дъщеря й и зет й идвали да помагат на баба Н.. Дъщеря й М. живеела в ***, идвала да й помага, идвала по- често, защото била по- близо. Баба Н. имала ***, 3-4 ***, които гледала с *** и ***. Отношенията между М. и баба Н. били добри. М. страда от смъртта на майка си, оплаквала се на свидетеля, че е загубила връзката със селото, тя си била свикнала, идвала си и си взимала ***, ***, ***. Установява се, че баба Н. е живеела сама, М. е напуснала селото повече от 30 години, откакто се оженила не живее на село при майка си. Живее в ***, има три дъщери, внуци, две от дъщерите й живеят в чужбина и на нея й се налага да ходи при тях, за да гледа децата. Свидетелят познава В., която била сестра на баба Н..

Отношенията между двете били като на сестри, разбирали се много. В. още работила на *** и като излизала Н. по магазините, постоянно била при нея.

Били неразделни. В. не се е оплаквала, но й липсвала Н., защото тя идвала при нея, синът и дъщерята на В. са в чужбина, В. е самичка и постоянно си контактували двете, сега В. няма с кого да си контактува.

От показанията на св. А. се установява, че Н., М. и В. били в много добри отношения. Основно Н. се грижела за М. и за В., като гледала *** и ***, *** и оттам снабдявала дъщеря си и сина си. В. живеела самичка, сестра й била основната подкрепа, виждали се два пъти на ден. М. идвала през ден при майка си, седяла поне половин ден. Здравословното състояние на М. доста се влошило, не била добре с крака, свидетелката мисли, че е претърпяла операция на ставата на крака. В. била сама и й било много трудно, защото живеела на квартира. Разчитала много на Н., сега В. постоянно плачела за Н., чувствала се сама, нямало кой да й помогне. Децата на В. били теглели кредит от банката, не можели да го изплатят и банката взела къщата на В. и тези, които взели къщата, останали В. да живее в нея в една стая. В. има внук, който тя гледала, защото родителите му били в ***, сега той е на ***г., но от 4-5 години не живее вече при В., живее в ***. След като взели къщата на В. и оставили само една стая, внукът й нямало къде да стои при нея и тогава дошъл в ***. В. останала сама, но Н. не я взела при нея, защото В. не искала 6 да излиза от нейната къща. В. била с диабет и хронично белодробно заболяване. Н. била жизнена жена, чувствала се добре, държала се, на свидетелката не й известно Н. да е имала нещо. Н. помагала на В. с пари, давала й каквото гледа по двора. На В. пенсията била малка и не стигала.